Решение № 9060 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11822/2012 г.

Решение № 9060 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11822/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Карине Любимова, гражданка на Армения, срещу решение № 4225 от 20.07.2012 г. по адм. д. № 5894/2012 г. на Административен съд София-град с доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез юрк. Д. Славова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Карине Любимова, гражданка на Армения, против Решение № 364/28.05.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата и за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. В касационната жалба не се навеждат нови основания за отмяна на решението, а се преповтарят вече изложените в първоинстанционната жалба. По делото е установено, че причината за напускане на страната си на произход за Карине Любимова са отправени заплахи към един от синовете й, който отказал да продава наркотици в резултат, на което му бил нанесен побой. Направила е опит да подаде жалба в прокуратурата в Армения, но била заплашена, което я принудило да продаде жилището си и да замине за Украйна, където била около един месец и половина и след това заминала за България. Посочено е, че тук тя живее повече от 14 години с един от синовете си. По време на интервюто е посочила, че при евентуално завръщане в страната си на произход се страхува от хората, които са принуждавали един от синовете й да продава наркотици, страхува се да не бъде убита, както и че ако евентуално се осъществи нападение срещу Иран, това ще повлияе и на страната й на произход, защото страната й на произход поддържа Иран и при наличието на военни действия Азербайджан ще се възползва и ще нападне страната й на произход. От представените по делото доказателства, както е посочил първоинстанционният съд, не е била установена заплаха, която да поражда у чужденеца основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Съдът подробно е анализирал всяка вероятност Карине Любимова да е била подложена на преследване или да е изпитвала страх от преследване по отношение на своята религия, националност, по политически причини или принадлежност към социална група, като изведените изводи напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е посочил, че не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен съгласно чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, нормата на който посочва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. При разглеждането на този въпрос съдът е анализирал подробно и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и чл. 15, букви а) и б) от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила поради вероятност от "смъртното наказание", "екзекуцията", както и "изтезанието" или "нечовешкото или унизителното отнасяне" или наказание по отношение на търсещата закрила. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че обстановката в Армения е несигурна поради перманентния конфликт с Азърбайджан, относно Нагорни Карабах, както и от опасността от въвличането й във въоръжен конфликт с Иран или използването на територията й от други съседни на нея страни във война с Иран. Справката от Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд", изготвена към 19.04.2012 г. сочи, че Армения и Азърбайджан са подписали трайно споразумение, относно спорната област, съгласно нормите на международното право. Правилно съдът се е позовал на информацията, съдържаща се в справката, в която е посочено, че няма данни за груби нарушения на човешките права, както и за наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилни лица при въоръжен вътрешен или международен конфликт в Армения, поради което АССГ правилно е постановил че отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е законосъобразен. На основание казаното до тук следва да се посочи, че цитираните в касационната жалба правила и насоки за определяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, определени с Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец и Директива 2005/85/ЕО, с нищо не променят фактическата обстановка, свързана конкретно с бежанската история на Карине Любимова, в която не са налице обстоятелствата, обуславящи предоставянето на такъв статут. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение