Решение № 2074 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9932/2014 г.

Решение № 2074 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9932/2014 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив, срещу решение № 1461 от 20.06.2014 г., поправено с решение № 1528 от 30.06.2014 г., по адм. дело № 3979/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, ХVI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски. Ответницата - Еленка Янева Пиронкова от с. Белащица, Пловдивска област, чрез пълномощника си - адвокат Асен Делчев, моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 1461 от 20.06.2014 г., поправено с решение № 1528 от 30.06.2014 г., постановени по адм. дело № 3979/2013 г., Административният съд - гр. Пловдив, ХVI състав, е отменил решение № 382 от 5.12.2013 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив, и потвърденото с него разпореждане № 5310254656/ПР-1082 от 21.06.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. От съдържащата се по първоначалното дело трудова книжка от 17.01.1973 г. се установява, че през спорния период 1.01.1981 - 31.12.1991 г. Еленка Янева Пиронкова е работила като "отговорен счетоводител" (1.01.1981 - 1.01.1985 г.) и като "главен счетоводител" (за остатъка от периода). По отношение на работното място по делото са налице следните доказателства: заповед № 1660 от 30.11.1979 г., заповед № 506 от 14.04.1983 г., допълнително споразумение към трудов договор № 134 от 19.03.1990 г., допълнително споразумение към трудов договор № 5 от 10.09.1990 г. и допълнително споразумение към трудов договор № 970 от 29.11.1991 г. В първата цитирана заповед на директора на РУ "Октомври" - с. Момино, към ДСО "Редки метали" не е посочено място на работа, но в заповедта от 14.04.1983 г. е отразено, че преназначаването е в структурно звено "Стройрайон", с. Стряма, Пловдивски окръг. В допълнително споразумение към трудов договор № 134 от 19.03.1990 г. е отразено като място на работа ПОХИМЕТ "Октомври", филиал "Стройрайон" - с. Стряма. В допълнително споразумение към трудов договор № 970 от 29.11.1991 г. мястото на работа е посочено СМП - Стряма, с. Стряма. Казаното се отнася и до допълнително споразумение към трудов договор № 970 от 29.11.1991 г. Никъде в цитираните договори не е отразено, че лицето работи при вредни условия, респ. че му се дължи допълнително възнаграждение за работа при такива условия, независимо че такъв ред съществува в бланките на договорите. Вместо това са попълнени графите "за работа при по-трудни условия". По делото са налице и разчетно-платежни ведомости за трудовото възнаграждение на работниците и служителите в "Стройрайон" - с. Стряма, (или в СМП) за м. март 1981 г., за м. декември 1982 г, за м. ноември 1983 г., за м. юни 1985 г., за м. януари 1987 г. и за м. декември 1990 г., в които фигурира и Пиронкова, и то в раздела "СМР-служители". Така наличните писмени доказателства, датиращи от времето на полагане на труда, съдържат достатъчно данни, за да се направят изводите, че заеманите от жалбоподателката по първоначалното дело длъжности "отговорен счетоводител" и "главен счетоводител" не са изпълнявани на територията на рудниците, както и в производството и организацията, нито в контрола и ръководството на технологични процеси в рудник "Момино". В тази връзка развитите в касационната жалба съображения, релевиращи съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалноправни нарушения, са основателни. При наличните писмени доказателства, посочени в тези мотиви, и в противоречие с разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО и чл. 202 ГПК съдът е изградил правните си изводи въз основа на свидетелски показания и икономическа експертиза. Съгласно чл. 104, ал. 10 КСО категорията на труда не може да се доказва със свидетелски показания. Разпоредбата на чл. 202 ГПК предвижда, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Разпоредбата на т. 61а от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на следните категории лица: "работещите на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества; водачи на моторни превозни средства, работници и инженерно-технически работници от автосервизите, автотранспортните и строителните поделения, работещи в условията на йонизиращи лъчения, невключени в раздел първи; работници, служители, ИТР, заети в производството, организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на Фирмата "Редки метали", включително Ремонтно-машиностроителния завод (РМЗ) и поделението за материално-техническо снабдяване (товаро-разтоварна база за руда и готов продукт); органите на ХЕИ за Фирмата "Редки метали" и здравните служби, които контролират условията на труд в поделенията на Фирмата "Редки метали". Положеният от жалбоподателката труд като "отговорен счетоводител" и "главен счетоводител" без съмнение са извън хипотезата на изр. 1 от т. 61а от ПКТП (отм.). Дори да се възприеме, че нейното работно място фактически е било в административната сграда до рудник "Момино", то не може да обоснове извод, че служителката е полагала труда си на територията на рудник или на обект за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества. Трудът не може да бъде причислен към втора категория и на основание изр. 2 от т. 61а от ПКТП (отм.), тъй като при изпълнение на трудовите функции на длъжностите "отговорен счетоводител" и "главен счетоводител" служителката не е била заета в производството, организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на фирма "Редки метали". Това е така, защото счетоводителят - по силата на своето образование, нито произвежда продукти, нито организира, контролира, респ. ръководи технологични процеси. Тъй като административният орган е твърдял отрицателен факт - неполагане на труд в условията на йонизиращо лъчение, по делото жалбоподателката е следвало да установи положителния такъв. При нейна доказателствена тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс да установи положителния факт, че е работила в условията на постоянно радиоактивно лъчение. Тя не е поискала изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да установи степента и интензивността на твърдените облъчвания. От показанията на разпитаните свидетели може да се направи извод, че при изпълняването на трудовите си функции жалбоподателката може да е имала досег с източници на йонизиращи лъчения или други нерадиационни вредни въздействия, но те не са били постоянни и непрекъснато свързани с осъществяваната от нея трудова функция като счетоводител. Дори да се приеме обстоятелството, което не е доказано, че йонизиращите и нерадиационните вредни излъчвания в района, в който е бил полаган трудът, са били в завишени стойности, то това не е относимо към записа на т. 61а от ПКТП (отм.) и възприетите критерии за категоризиране на труда на работещите във фирма "Редки метали". (В същия смисъл - решение № 10401 от 16.07.2012 г. по адм. дело № 2931/2012 г. на Върховния административен съд - VI отделение). Освен изброените дотук категории, в предложение второ на т. 61а ПКТП (отм.) изрично са посочени работници, служители, ИТР от Ремонтно-машиностроителния завод (РМЗ) и поделението за материално-техническо снабдяване (товаро-разтоварна база за руда и готов продукт), а в предложение трето се съдържа запис относно органите на ХЕИ за фирма "Редки метали" и здравните служби, които контролират условията на труд в поделенията на фирма "Редки метали". Изрично очертаният в текста на чл. 61а ПКТП (отм.) кръг от служители показва, че останалите не се ползват от благоприятното третиране на тази разпоредба, т. е. не попадат в обхвата на нормата, дори и в случаите, когато са получавали допълнителен отпуск за вредни условия на труд. Същото тълкуване на разпоредбата на чл. 61а ПКТП (отм.) се съдържа в решение № 10401 от 16.07.2012 г. по адм. дело № 2931/2012 г. и в решение № 658 от 15.01.2013 г. по адм. дело № 10616/2012 г., и двете по описа на ВАС - VI отделение. Стигайки до правни изводи, че по отношение на процесния период положеният от Еленка Пиронкова труд е от втора категория, тъй като попада в хипотезата на първото предложение на първото изречение на чл. 61а ПКТП - "работещите на територията на рудниците... и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества в условията на йонизиращи лъчения", първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, което дава възможност на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. След като трудът на Пиронкова през периода 1.01.1981 - 31.12.1991 г. е от трета категория, то положеният от нея труд от 5 години, 1 месец и 19 дни от втора категория не удовлетворява изискването на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, според което лицето следва да има 15 години при условията на втора категория труд. При това положение решение № 382 от 5.12.2013 г. на директора Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив, и потвърденото с него разпореждане № 5310254656/ПР-1082 от 21.06.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив, са правилни и законосъобразни. Ето защо подадената срещу тях жалба следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на касационния жалбоподател се присъжда сумата 300 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,