Решение № 7775 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1823/2019 г.

Решение № 7775 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1823/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" В. в Главна дирекция /ГД/ "Фискален контрол" при Централното управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/ срещу Решение № 31 от 11.01.2019 г., постановено по адм. д. № 2961/2018 г. по описа на Административен съд – В.. С обжалваното решение по жалба на "Агес-Клима" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. "Фантазия‘ бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя Е. Х., е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 189-ФМ/12.10.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" В. в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът навежда оплаквания за неправилност на атакуваното решение, като счита за необосновани мотивите на съда за недоказаност на извършеното нарушение. Твърди, че противно на прието от решаващия състав, протоколите за извършена проверка, съставени по установения ред и форма, са доказателство за извършените от и пред органа действия и изявление и установените факти и обстоятелства. Позовава се на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 АПК, като излага съображения, че доказателствата, събрани редовно от административния орган, в това число дневен отчет от фискалното устройство /ФУ/, опис на паричните средства в касата и КЛЕН, имат сила и пред съда. Според касационния жалбоподател при налагане на мярката и определяна на срока й е спазен принципът на съразмерност, уреден в чл. 6 АПК, като е съобразено площта на търговския обект, вида на предлаганите стоки, тяхната пазарна стойност, вида и тежестта на нарушението. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат присъдени направените деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответникът - "Агес-Клима" ООД, ЕИК *********, редовно уведомен по реда на чл. 213а АПК, не изразява писмено становище по касационната жалба, не се явява в откритото съдебно заседание по делото и не изпраща представител. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Подадената касационна жалба е процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е основателна. С атакуваното решение е отменена ЗНПАМ № 189-ФМ/12.10.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" В. в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - "Запечатване на обект – магазин за кафе, алкохол и цигари, находящ се в гр. В., кв. Трошево, ул. "Ф." ..№..., стопанисван от "Агес-Клима" ООД, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни", с мотива, че не е безспорно доказано по делото извършването на нарушението, мярката не съответства на целта на закона и принципа на съразмерност. При формиране на своите изводи първоинстанционният съд е изложил, приетата от приходните органи фактическа обстановка, че при извършена от тях проверка в търговски обект - магазин за кафе, алкохол и цигари, находящ се в гр. В., кв. Трошево, ул. "Ф." ..№..., стопанисван от "Агес-Клима" ООД, ЕИК *********, и осъществена контролна покупка на 1 /един/ брой тютюневи изделия "Heets sienna label" на стойност от 5, 50 лева, заплатени в брой от проверяващите, не е издаден фискален касов бон /ФКБ/ от работещото в обекта фискално устройство /ФУ/, с което е нарушен чл. 3 във връзка с чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. За да постанови този резултат решаващият състав е изложил мотиви, че установените от административния орган обстоятелства, обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0278331/11.10.2018 г., не доказват по несъмнен начин извършването на нарушението, доколкото приложените по делото протоколи не се ползват с обвързваща за съда доказателствена сила по смисъла на чл. 50, ал. 1 ДОПК, тъй като в това производство важат правилата за доказване, уредени в Г. V, Раздел I от АПК. Счел е, че в този случай административният орган не е изпълнил доказателствената си тежест да установи предпоставките за налагане на принудителната мярка, поради което същата е наложена в противоречие със закона. Приел е за основателни възраженията на дружеството, че се касае за временен проблем при неиздаването на ФКБ, който докато се отстрани, проверяващият служител е напуснал обекта. В подкрепа на своя извод е изложил мотиви, че ниската стойност на извършената контролна покупка обуславя противоречие на наложената от приходните органи принудителна мярка с целта на закона и принципа на съразмерност. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Необосновано административният съд е приел, че представените по делото доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че приходните органи в съответствие с доказателствената си тежест са установили наличието на предпоставките за налагане на процесната мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 186 ЗДДС е предвидено налагане на принудителна административна мярка с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице - запечатване на обект за срок до 30 дни и забрана за достъп до него, в случаите на там посочените нарушения, сред които неспазването на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е регламентиран с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредбата/, според чл. 3, ал. 1 от която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В настоящия случай за установяване на нарушението приходните органи са приложили Протокол за извършена проверка сер. АА № 0278331/11.10.2018 г., дневен отчет от ЕКАФП от 11.10.2018 г., опис на парични средства в касата и справка от КЛЕН. Така представените доказателства са достатъчни, за да се приеме за извършено нарушението, даващо основание за налагане на процесната мярка. Противно на приетото от първоинстанционния съд, протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/. Твърдението, че неиздаването на ФКБ се дължи на техническа грешка, не е доказано. По делото е представена разпечатка от КЛЕН, от която е видно, че ФКБ за извършената покупка не е издаден. Действително в деня и часа на проверката е издадена ФКБ, но за различен артикул от закупения при контролната покупка, което от своя страна не свидетелства за наличието на техническа грешка, нито е доказателство за твърденията на дружеството, че "при маркиране с бар код четец излиза сгрешен артикул и работника докато извърши ръчна корекция, проверяващият е напуснал обекта". В последната ситуация не би било дори възможно да бъде маркиран артикула, респ. да бъде издаден ФКБ, докато последният не бъде редовно въведен чрез бар код четеца. По делото не са представени други доказателства от страна на дружеството, които да опровергаят констатациите на приходните органи. Неправилно е прието в обжалваното решение, че при налагане на принудителната мярка не е съобразен принципът на съразмерност и целите на закона. Видно от срока на мярката административният орган е определил такъв в размер на 7 дни при 30-дневен максимален срок, като е изложил обстоятелствата, които е взел предвид при определянето му. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер, т. е. цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. В настоящия случая установяването на фактическите обстоятелства, даващи основание да се приеме, че е налице нарушение сред изброените в закона, е обвързало административния орган да издаде заповед за налагане на принудителната мярка с необходимите реквизити. При оспорване на заповедта административният орган е изпълнил доказателствената си тежест като е доказал предпоставките за издаването й. Приемайки противното първоинстанционният съд е постановил решение, което следва да бъде отменено. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс /в редакция след изм. с ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г. / във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ТД на НАП В. следва да се присъдят разноски за настоящата и предходната съдебна инстанция в общ размер на 270 /двеста и седемдесет/ лева, от които по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция и държавна такса в размер на 70 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,