Решение № 10293 от 11.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13572/2020 г.

Е. Йорданов е подал касационна жалба срещу решение 6109/05.11.2020 г. по адм. дело 3733/2020 г. по описа на Административния съд София град, в частта в която за разликата над присъдения размер от 100 лева до предявения размер от 1000 лева е отхвърлен предявения от него иск срещу Столична община за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт- принудителна административна мярка по чл. 171,т.5, б."б" от Закона за движението по пътищата, наложена на 03.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 7.02.2020 г., като е осъден да заплати на Столична община разноски в размер на 100 лева- Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в съответната част с постановяването на друго, с което искът да се уважи в пълен размер и се присъдят направените разноски. Столичната община е оспорила касационната жалба и е поискала да се отхвърли с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Е. Йорданов, с която срещу Столична община е предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, ведно със законната лихва, считано от 7.02.2020 г. По делото е установено, че на 03.10.2019 г., в град София, с устно разпореждане, на Е. Йорданов е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. б от Закона за движението по пътищата, като е репатриран собствения му лек автомобил без негово знание. По жалба на Е. Йорданов, с решение 35/07.02.2020 г. по адм. дело 564/2019 г. по описа на Административния съдКюстендил, влязло в сила на същата дата, принудителната административна мярка била отменена. Според показанията на разпитания като свидетел баща на ищеца, репатрирането на колата му причинило стрес и притеснения освен в деня, в който това се е случило, и в продължение на два, три месеца. С оглед тази фактическа обстановка административният съд приел, че исковата претенция е частично основателна. Съдът посочил, че са установени предпоставките по чл. 1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника - отменен незаконосъобразен акт, в пряка и непосредствена причинна връзка с който за ищеца са възникнали морални вреди, изразяващи се в стрес, уплаха и притеснения, че автомобилът е откраднат,тъй като не е открит на мястото, където е бил паркиран. В съответствие с чл. 52 ЗЗД, отчитайки вида и интензитета на причинените вреди, съдът осъдил Столична община да заплати на Е. Йорданов обезщетение на неимуществени вреди в размер на 100 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2020 г. до окончателното й изплащане. В останалата част, до пълния предявен размер от 1000 лева, отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението в отхвърлителната му част не са допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В касационната жалба се прави оплакване, че при определяне на размера на обезщетението съдът се е позовал на липсата на медицински документи и на експертно заключение за състоянието на ищеца, макар свидетелските показания да са допустими при доказването на неимуществени вреди. Възразява се и по прилагането на материалния закон, що се отнася до преценката на административния съд, че присъденото обезщетение от 100 лева съответства на критериите за справедливо обезщетяване на вредите. Позовавайки се на отсъствието на медицински документи и на експертно медицинско заключение, административният съд е направил извод, че ищецът не е доказал настъпването на значителни неимуществени вреди, които обосновават и по-висок размер на обезщетението. При преценката на основателността на предявения иск съдът изрично е отбелязал, че ищецът е понесъл неимуществени вреди, доказани с показанията на разпитания свидетел, което означава, че неговите показания не са изключени като недопустими. Административният съд е формирал законосъобразна преценка относно размера на дължимото обезщетение. Обстоятелствата по случая сочат, че понесените от ищеца неимуществени вреди не могат да се характеризират като сериозно и трайно засягане на душевното му състояние. Изслушаният по делото свидетел посочва, че притесненията на ищеца продължили два, три месеца, но не уточнява какво ги е причинило за времето след връщането на репатрирания лек автомобил. Като е взел предвид доказаните по делото факти, първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението. Решението в частта, в която е е отхвърлен предявения иск, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението следва да се отмени в частта, в която ищецът е осъден да заплати на Столична община разноски в размер на 100 лева. Ищецът дължи разноски на ответника само ако искът бъде отхвърлен изцяло (чл.10, ал.2 ЗОДОВ). При положение, че искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е счетен за основателен и е присъдено обезщетение по справедливост, няма основание за заплащането на разноските на другата страна. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Такива не се дължат и на Столична община по посочените горе съображения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд