Решение № 8941 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8561/2010 г.

Решение № 8941 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8561/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Кръстьо Арсов Иванов от гр. София против решение № 1496/15.05.2010 г., постановено по адм. дело № 9125/2009 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 354/15.12.2009 г. на гл. директор на Столично управление "Социално подпомагане" /СУ"СП"/, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 4609276405 от 20.10.2009 г. на ръководителя на "Осигуряването за безработица". Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е отхвърлил жалбата му, като е приел, че получените от него доходи са над установения за страната минимален размер на месечното възнаграждение и че е подлежал на задължително осигуряване. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е установил, че жалбоподателят е получил сума по-голяма от минималното месечно възнаграждение за страната, поради което за процесния период не му се дължи обезщетение за безработица. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Кръстьо Арсов Иванов против решение № 354/15.12.2009 г. на ръководителя на СУ"СП", с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 4609276405 от 20.10.2009 г. на ръководителя на "Осигуряването за безработица". За да постанови това решение съдът е приел, че по силата на граждански договор от 19.03.2009 г., сключен между жалбоподателя и "Талънт Партнърс" ООД, същият е получил през м. март 2009 г. доход, надхвърлящ минималния размер на месечното възнаграждение, след приспадане на нормативно признатите разходи. Приел е, че с оглед характера на договора е без значение факта, че част от изпълнението по него е било осъществено през м. февруари 2009 г., защото е важно кога извършената работа е била приета и това е станало през м. март 2009 г. Освен това, съдът е възприел декларацията на жалбоподателя, с която изрично е изискал отработените през февруари дни да бъдат записани в трудовата му книжка за м. март. Затова е приел, че следва изплатеното възнаграждение да се счита като такова за м. март, а не както твърди жалбоподателя - да се изчислява за двата месеца поотделно. Като е приел, че жалбоподателят в нарушение на задължението му по чл. 54д, ал. 3 КСО е декларирал промяната на обстоятелствата след установения законен 7-дневен срок, съдът е потвърдил обжалваното решение на главния директор на СУ "СП". Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда. Касаторът Кръстьо Арсов Иванов е получавал месечно обезщетение за безработица, което му е отпуснато с разпореждане от 04.03.2009 г. На 19.03.2009 г. същият е сключил граждански договор с "Талънт Партнърс" ООД, с предмет - да изпълнява ролята на статист във филмови или телевизионни продукции, в които възложителя е ангажиран с договор; уговорено е възнаграждение в размер на 367,57 лв.; посочен е срок на договора от 23.02. до 13.03.2009 г. Според подписания между страните констативен протокол от 19.03.2009 г. Кръстьо Арсов има участия на датите 12, 24 и 25.02 и на 02, 05, 06, 10, 11 и 12.03.2009 г. в заснемане на продукцията "Обратният път". Сумата по договора е изплатена на 19.03.2009 г. и върху нея са начислени осигурителни вноски. Касаторът е подал декларация за полученото възнаграждение на 20.05.2009 г. С обжалваното пред съда разпореждане е разпоредено Кръстьо Арсов да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения за безработица за периода от 01.03. до 31.03.2009 г. в размер на 126 лв. и лихви 14,13 лв. В чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО е предвидено, че изплащането на парично обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали в конкретния случай осъществената от жалбоподателя трудова дейност е основание за задължително осигуряване по чл. 4 КСО. В чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО е предвидено, че задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. Тази разпоредба е приложима за случаите, при които лицето е получило възнаграждение за труд без трудово правоотношение, т. е. случаите, при които възнаграждението е получено по облигационно правоотношение, какъвто е и настоящият случай. Поради естеството на конкретното правоотношение, с оглед клаузите на договора, възнаграждението е уговорено за цялостно изпълнение на предмета на договора. Въпреки че според констативния протокол е отчетено участие в заснемането на кинопродукцията през няколко дни, част от които през м. февруари, а други - през м. март, по договора липсва уговорка за почасово или дневно плащане, поради което разделянето на уговореното и платено възнаграждение на броя на дните на участие, би било в противоречие със самия договор. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че възнаграждението при облигационните договори, съответно и в случая, е дължимо за определен резултат, а не за престиране на работна сила, както е при трудовите правоотношения. Доколкото липсват уговорки за плащане за отделен снимачен ден и такова действително не е осъществено, а плащането е за цялостното участие на жалбоподателя в заснемането, то не е налице основание за разделяне на изплатеното възнаграждение от 367,57 лв. съобразно броя на дните на участие в заснемането. Поради това и няма основание получената сума да се разпредели за двата месеца. Получаването на сумата през м. март въз основа на граждански договор в размер, който след намаляването му с разходите за дейността, надвишава минималната работна заплата за съответния период, представлява основание за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО. Следователно, налице е хипотезата на чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО, а жалбоподателят не е изпълнил задължението си за деклариране в срока по чл. 54д, ал. 3 КСО, поради което следва да възстанови недобросъвестно получената сума за обезщетение за м. март 2009 г. на основание чл. 114, ал. 1 КСО, както правилно е приел и първоинстанционният съд По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,