Решение № 14506 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8627/2013 г.

Решение № 14506 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8627/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. Методиева, срещу решение № 3910 от 20.03.2013 г., постановено по адм. дело 9794/2012 г. по описа на Върховния административен съд - четвърто отделение. В жалбата се излагат съображения за допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "ЧЕЗ Електро България" АД, чрез процесуалните си представители адв. Георгиева и адв. Кръстев правят искане да бъде оставено в сила съдебното решение, като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение, тричленният състав на ВАС по жалби на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "ЧЕЗ Електро България" АД е отменил Методика за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложени им задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и енергия, приета от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДЕКЕВР) с Протоколно решение № 117 от 16.07.2012 г. на ДКЕВР, обн. в ДВ, бр. 62 от 14.08.2012 г., (наричана нататък за краткост Методиката). Съображенията за това са били, че Методиката в оспорената й част обаче се явява незаконосъобразна, тъй като при издаването й административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това нарушение се изразявало в обстоятелството, че приетият с Решението вариант на Методиката се различава с обсъждания проект. Налице са различия, касаещи принципите за компенсиране на разходите и предоставяне на възможност на преносното предприятие да не изплаща своевременно /ежемесечно/ целия размер от средствата за компенсиране на крайния потребител за индивидуалните му действителни разходи за закупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, а едва 1/2 от утвърдените от ДКЕВР прогнозни такива. Приемането на различна от обсъжданата Методика е лишила заинтересованите страни от правото да предоставят становище, предложения или възражения. По този начин са нарушени както специалните разпоредби при издаване на общи административни актове по ЗЕ, така и общите правила по чл. 65 - 72 от АПК, респ. чл. 74 от АПК. Така приетото решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ както на съдържанието на проекта на Методика, така и на приетата Методика от ДКЕВР, установил е правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи за наличието на съществени различия в двата акта, засягащи принципите за компенсиране на възстановяване на разходите за закупуване от обществения доставчик и крайните снабдители на ел. енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на топлинна и ел. енергия. Неоснователни са твърденията развити в касационната жалба, че Методиката е приета при спазване на административнопроизводствените правила и при спазване специалните процедури при издаването на общи административни актове по ЗЕ и общите правила по чл. 65 - 74 от АПК. Процедурата по издаване на общ административен акт е регламентирана в чл. 14 от ЗЕ и чл. 13, ал. 8 от ЗЕ, в чл. 13, ал. 1 - ал. 6 и чл. 14 от НРЦЕЕ и в чл. 47 и чл. 48 от Устройствения правилник на ДКЕВР и нейната администрация. Правилен и подкрепен с доказателствата по делото е извода на съда, че обявеният и подложен на обществено обсъждане Проект на Методика е съществено различен от приетата впоследствие Методика . Предвид съществената разлика между обявения проект за методика и приетата методика, ДКЕВР на практика е лишила дружествата жалбоподатели, както и другите заинтересовани страни от правото да представят становища, предложения или възражения относно основните положения на действителния Проект за изменение на Методиката. По този начин комисията не е осигурила на тези страни правото на упражняване на нито една от формите на участие в производството, предвидени в разпоредбите на чл. 69 от АПК. С оглед обстоятелството, че с издадения административен акт се приемат изменения в принципите и механизма на компенсиране на разходи на ОД и КС, произтичащи от наложените им задължения за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и на практика с него се засяга непосредствено права и законни интереси на неопределен брой лица, неизпълнението от страна на комисията на задължението да осигури ефективното участие на дружествата жалбоподатели в производството по издаването на акта. От тук следва изводът, че процедурата по приемането на общ административен акт не е била проведена по отношение на Методиката. Това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на издадения акт. Напълно се споделят от настоящият състав на съда и изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесната Методика са нарушени общите правила на АПК за мотивираност на административните актове, както и правилата на специалното изискване в чл. 33, ал. 3 от Правилника на ДКЕВР. В процесния случай от страна на ДКЕВР при приемането на Методиката не се изложени никакви мотиви . Такива липсват както в самата Методика, така и в протоколното решение, с което е приета . Не е спазена и специалната разпоредба на чл. 33, ал. 3 от Правилника при приемане на акт, различен от обявения проект в тридневен срок от провеждането на заседанието да бъдат постановени мотиви. На практика от страна на ДКЕВР не са посочени основания и мотиви за подмяната на обсъдения проект за методика с качествено различна такава. При положение, че на обсъждане е подложен един проект, а впоследствие е приет акт, различен от него, ДКЕВР е следвало да обоснове и мотивира кои финансови, икономически, социални и други основания налагат именно този вариант. Тази процедура безспорно не е спазена, поради което правилно ВАС, четвърто отделение е приел, че решението на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до неговата незаконосъобразност, поради и което го е отменил . По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответниците по жалбата следва да се заплатят направените съдебни разноски за производството. Касаторът - ДКЕВР не е направила възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от двете дружество. По делото са представени доказателства за действително заплатени разноски от ответника "ЧЕЗ Електро България "АД за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1441,74 лева. С оглед на изложеното, при преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на "ЧЕЗ Електро България "АД следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 1441,74 лева. "ЕВН България Електроснабдяване" АД е предявило претенция за разноски по делото в общ размер на 17 998,80 лева и като доказателства за реалното им заплащане са представени - договор за правна помощ с адв. Свилен Тодоров и адв. Лора Георгиев, фактура и извлечение от банкова сметка Доколкото възнаграждение се дължи за един адвокат в производството, претендираното следва да се раздели на две, а именно в размер на 8999,40 лева, която и сума следва да бъде присъдена на дружеството като разноски за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия