Решение № 8743 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13351/2012 г.

Решение № 8743 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13351/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Мирослав Петров Славев от гр. Попово, против Решение № 67/19.09.2012 г., постановено по а. д. № 114/2012 г. по описа на Административен съд Търговище (АСТщ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АСТщ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Славев против Заповед № 169/09.05.2005 г. на директора на Регионална дирекция на вътрешните работи (РДВР), Търговище, с която на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 и чл. 240, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм.) и чл. 200 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР - отм.), му е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение", както и съединеният с жалбата иск против Областна дирекция на МВР, Търговище (ОДМВР) за сумата 1800,00 лева обезщетение на основание чл. 254, ал. 1 от ЗМВР, ведно със законните последици от осъждането. Недоволен от решението, Славев го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита, че то е неправилно. Касационни доводи по смисъла на чл. 209 от АПК не излага. Моли отмяната му и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което да се обяви обжалваната заповед на директора на РДВР, Търговище за нищожна. Моли също да се уважи предявеният от него граждански иск. В представените по делото "Писмени бележки" на 29.05.2013 г., излага съждения относно правилността на обжалваното решение, охарактеризирано от него като "безумно, тенденционно, смешно" и необосновано. Оспорва и законосъобразността на Заповед № 169/09.05.2005 г. на директора на РДВР, Търговище. От тълкуването на пространните "доводи" в писмените бележки на Славев, може да се извлекат такива по чл. 209 АПК за допуснато нарушение на материалния закон. Ответната страна - директорът на ОДМВР, Търговище, чрез "Писмено становище" от процесуалния му представител, постъпило в съда на 10.06.2013 г., счита касационната жалба за неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСТщ. Тя фактически не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно е, че със Заповед р. № 169/09.05.2005 г. на директора на РДВР, Търговище, на касатора е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и същият е бил освободен от служба в МВР. Заповедта е била обжалвана и по жалбата е било образувано а. д. № 96/2005 г. по описа на Окръжен съд Търговище (ОСТщ). С Протоколно определение № 103, постановено в съдебно заседание по делото, проведено на 08.12.2005 г. (вж. л. 21-24 от г. д. № 2295/2011 г. по описа на Районен съд Търговище - РСТщ), съдебният състав е установил, че жалбата против заповедта е просрочена и процесуално недопустима. Същата е била оставена без разглеждане, а производството по делото е било прекратено. Определението, видно от отметката върху него, е влязло в сила на 23.12.2005 г. От отразеното в цитирания протокол по а. д. № 96/2005 г. на ОСТщ не може да се установи, дали съдът се е занимал и разгледал въпроса за нищожността на обжалвания пред него акт. Т. е. въпросът за незаконосъобразност на заповедта е решен с влязло в сила определение и не може да бъде преразглеждан по редовните способи на инстанционното производство. С исковата молба, по повод на която е образувано г. д. № 2295/2011 г. по описа на РСТщ, е предявен граждански иск против ОДМВР, Търговище, за сумата 1800 лв. имуществени вреди, претърпени от Славев, поради незаконното според него, уволнение от МВР с посочената Заповед р. № 169/09.05.2005 г. на директора на РДВР. Направено е искане за обявяване на нейната нищожност. Предвид липсата на срок за обявяване нищожността на административните актове, искането е прието за допустимо от страна на АСТщ и е прието за разглеждане, ведно с исковата молба на Славев, в образуваното а. д. № 114/2012 г. по описа на АСТщ. Постановено е и обжалваното решение по делото. При така установеното, доводът на Славев за необоснованост на решението е деклариран, но необоснован и неконкретизиран. Липсва посочване кой точно фактически извод на кое събрано по делото доказателство противоречи. Липсата на конкретност не позволява на ВАС да провери така направения довод и да се произнесе по него. Неоснователен е доводът за допуснати нарушения на материалния закон. В "Писмените бележки" той се поддържа в насока, че при липса на осъдителен съдебен акт по воденото против Славев наказателно производство, не може да се твърди, че той е извършил вмененото му в заповедта деяние - шофиране на автомобил след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила алкохол в кръвта; самото вменено му нарушение не е доказано в производството пред АСТщ; според него, срокът за предявяване на исковата му претенция тече от момента "в който обвиненията към него са свалени". Възражението за недопустимост на дисциплинарната отговорност на наказания служител, предвид наличието на прокурорско постановление за прекратяване на образуваното против него наказателно производство за същото деяние, е разгледан в мотивите на АСТщ и изводите се споделят като правилни и законосъобразни и от настоящия състав на ВАС. Както е посочено там, административно наказателната отговорност е самостоятелна и независима от наказателната такава по силата на чл. 235 от ЗМВР (отм.). Законосъобразността на обжалваната от Славев заповед е въпрос, който предвид просрочието на първоначалната подадена от него жалба, не подлежи на преразглеждане от страна на съдилищата. В този смисъл ирелевантно за въпроса е и Постановлението от 17.12.2008 г. за прекратяването на наказателното производство по сл. д. № 4-V/2005 (89), прокурорско дело № 302/2005 г. на военен прокурор при Военно-окръжна прокуратура - Варна, независимо от направените в него фактически и правни изводи, които впрочем не са задължителни за съда. ВАС констатира, че в решението си АСТщ е направил повече от необходимото, разглеждайки и произнасяйки се по доводи, касаещи законосъобразността на заповед № 169/2005 г. Такива са изводите за извършване на деянието, за което е наказан Славев, спазването на административнопроизводствените правила и формата на заповедта при издаването й. Както се каза, при неподаване на жалба против тази заповед в законния срок, тя е влязла в сила и правилността на посочените обстоятелства се презюмира до доказване на противното по пътя на установителен иск. Доводът за нищожност на заповедта, направен от Славев в исковата му молба, основателно е преценен от АСТщ като неоснователен. Установено е, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Ирелевантни за валидността на акта са всички доводи, изложени в исковата молба, писмените защити и другите процесуални документи, изхождащи от касатора и касаещи обсъждането и тълкуването на събраните доказателства и нарушенията при воденето на дисциплинарното производство против него. Времето, когато е следвало да бъдат направени те, е в срока по чл. 37, ал. 1 от Закона за административното производство (отм.) който, както се посочи, е бил пропуснат от Славев. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и относимите към настоящия спор доказателства. Предвид изложените правни изводи, законосъобразен е и изводът за неоснователност на предявения от Славев граждански иск против ОДМВР, Търговище. Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането и евентуалното уважаване на иск с правно основание чл. 254, ал. 1 от ЗМВР, е наличието на отменен като нищожен или незаконосъобразен административен акт за уволнението на ищеца от служба в органите на МВР. Такъв в случая липсва, поради което и искът се явява неоснователен и недоказан. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно. С представените писмени бележки от юрк. Л. Василева като процесуален представител на ОДМВР, Търговище, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на съда, то се явява основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, да бъде осъден Славев да заплати на ОДМВР Търговище, сумата 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС