Решение № 4166 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15280/2011 г.

Решение № 4166 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15280/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2157 от 03.10.2011 г., постановено по адм. д. № 1623/11 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., девети състав, е оставил без уважение жалбата на "Скаленид груп"-ООД-гр. Варна, против протокол № 1035107 от 17.12.2010 г. на орган по приходите на ТД на НАП-гр. Варна, с който е обективиран отказ за възстановяване на недължимо внесена сума, потвърден с решение № 14 от 12.04.2011 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Варна. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от " Скаленид груп" - ООД-гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Венцислав Антонов Савов. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи жалбата на дружеството. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е оставил без уважение жалбата на "Скаленид груп"-ООД-гр. Варна, против протокол № 1035107 от 17.12.2010 г. на орган по приходите на ТД на НАП-гр. Варна, с който е обективиран отказ за възстановяване на недължимо внесена сума, потвърден с решение № 14 от 12.04.2011 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Варна. След като е описал фактическата обстановка по издаване на акта административният съд е приел, че същият е законосъобразен и органът по приходите не е компетентен да възстанови исканата сума. В тази насока съдът се е позовал на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, според която по този ред може да се възстановяват само суми за наложени от органа по приходите глоби и имуществени санкции, не и за заплатени глоби от други институции - в случая от Районна инспекция по труда - гр. Варна. Решението на Варненския административен съд е не правилно като постановено в нарушение на закона. Основните оплаквания, които се развиват в касационната жалба, са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд не правилно е възприел тезата на органа по приходите, без да съобрази нарочната норма на чл. 129, ал. 5, т. 1 от ДОПК Направеното оплакване е основателно. По делото няма спор от фактическа страна. На дружеството касатор с Наказателно постановление на директора на Областна дирекция по труда - гр. Варна е била наложена имуществена санкция по чл. 413, ал. 2 от КТ в размер на 1 500 лв., която то е заплатило във връзка с образувано изпълнително дело на публичен изпълнител при ТД на НАП-гр. Варна ведно с дължима лихва за забава. В последствие наказателното постановление е отменено с влязло в законна сила решение на Районен съд - гр. Варна по нахд № 7101/09 г. и от дружеството по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК е поискано възстановяване на заплатената, но отменена имуществена санкция с вх. № 68085/11.11.2010 г. По искането е образувана проверка, приключила с издаване на протокол № 1035107/17.12.2010 г., с което е отказано прихващане или възстановяване на сумата, като мотивът за това е бил обстоятелството, че по реда на чл. 128, ал. 1 от ДОПК се възстановяват само глоби или имуществени санкции, наложени от органа по приходите. Административният съд е възприел това становище и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Този негов извод е необоснован и в противоречие със закона. Процедурата на прихващане и възстановяване е уредена в глава 16, раздел първи "Прихващане и възстановяване" от ДОПК. В чл. 128 от кодекса са дефинирани подлежащите на възстановяване суми, като ал. първа действително посочва, че по този ред подлежат на възстановяване и глоби и имуществени санкции, наложени от органите по приходите. В нормата на чл. 129, която по принцип урежда процедурата по възстановяване на недължимо събрани или внесени публични вземания, също съдържа посочване на суми, които подлежат на възстановяване по този ред. В този смисъл алинея пета, т. 1 определя, че по реда на ал. 2, т. 2 от същия чл. се възстановяват суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище. В този смисъл имуществена санкции, събрана от орган по приходите, по издадено от държавен орган наказателно постановление, което в последствие е отменено с влязло в законна сила съдебно решение, подлежи на възстановяване по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК съгласно изричната разпоредба на чл. 129, ал. 5, т. 1 от ДОПК. Даденото от органа по приходите тълкуване на закона, възприето и от административния съд, се основава на неточното формулиране на разпоредбите на чл. 128 и 129 от ДОПК и смесването на материално-правни и процесуални разпоредби, но то противоречи на основен правен принцип, че събраните по определен ред публични задължения подлежат на връщане по същия ред. В този смисъл е и правната уредба по възстановяване на недължимо платени глоби и имуществени санкции по действалите преди влизането в сила на ДОПК закони - чл. 20 от Закона за данъчното производство, чл. 30 от Закона за събиране на държавните вземания и чл. 112 от Данъчно-процесуалния кодекс. Като е приел другото тълкуване и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - гр. Варна е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго такова, с което бъде отменен отказа за възстановяване на недължимо внесена сума по заявление № 68085/11.11.2010 г., обективиран в протокол № 1035107 от 17.12.2010 г. на орган по приходите на ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 14 от 12.04.2011 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Варна и преписката върната на органа по приходите за произнасяне по същество съгласно дадените указания в настоящето решение. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,