Решение № 13149 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7967/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕОС Матрикс ЕООД срещу решение 18002/27.05.2025 г., постановено по адм. д.1536/2025 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и противоречащо на материалноправните и процесуалноправните разпоредби - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски. Ответникът И. И. Х., редовно уведомен за настоящото производство, не се е явил в открито съдебно заседание и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 18002/27.05.2025 г., постановено по адм. д.1536/2025 г. по описа на АССГ по жалба на И. И. Х. е отменен отказ на ЕОС Матрикс ЕООД, обективиран в писмо 00182/20.01.2025 г. за предоставяне на достъп до личните му данни, изпратена е преписката на ЕОС Матрикс ЕООД за ново произнасяне по молбата на И. И. Х. при съобразяване на дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, както и са присъдени разноски в размер на 10 лв. Административният съд е приел, че ЕОС Матрикс ЕООД, в качеството си на администратор на лични данни не е изпълнил задължението, което има според чл.15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните). При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира, че така постановеното съдебно решение е валидно, но недопустимо. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на местно и родово компетентен съд, след сезиране с жалба, в която са изложени твърдения за нарушено право на защита на лични данни на физическо лице. Административният съд е събрал всички доказателства, съставляващи преписката, образувана по искане вх. ВМ-00002/02.01.2025 г. на И. И. Х. до ЕОС Матрикс ЕООД, но въз основа на тях необосновано е приел, че е упражнено право, предвидено в ОРЗД, респективно защитата на твърдяното му нарушаване подлежи на разглеждане пред административен съд. Искането на И. И. Х., за което той твърди в жалбата си до АССГ, че представлява упражняване на право на достъп до лични данни по смисъла на чл. 15, § 3 от ОРЗД, съдържа две изречения, в едното от тях той заявява, че е направил справка в Централния кредитен регистър на Българската народна банка, от който е установил, че има задължения към ЕОС Матрикс ЕООД, произтичащи от кредити, които са вписани в този регистър, а с второто иска да му бъдат изпратени тези договори за кредит, от които произтича твърдяното от Вас задължение . В това искане липсва израз, включващ "право на достъп", "лични данни", "обработване" или друг подобен термин, от който да е възможно то да бъде квалифицирано като заявление по чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Съгласно цитираната разпоредба субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. Заявление може да се подаде и чрез действия в потребителския интерфейс на информационната система, която обработва данните, след като лицето е идентифицирано със съответните за информационната система средства за идентификация. А на основание чл. 37 в от ЗЗЛД заявлението трябва да съдържа: 1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679; 4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция. При подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното. В случая освен, че не е използван определения от администратора ред за подаване на заявления до него в това му качество, което правилно е прието от АССГ, че не е предопределящо за квалифициране на искането, то не съдържа и описание, което да съответства на някое от правата по Регламент (ЕС) 2016/679, включително и на това по чл. 15. Липсата в заявлението на предпочитана форма за получаване на информацията очевидно не е попречила на ЕОС Матрикс ЕООД да изготви своя отговор, но липсата на ясно изразено волеизявление, че искането е от физическо лице в това му качество като носител на лични данни, чието защита търси, е обусловило възприемането му като изявление на страна по облигационно правоотношение. В този смисъл е и отговора от 20.01.2025 г., в който се описват два договора за кредит, по които И. Х. е страна, прави се предположение, че като участник в тези правоотношения би трябвало да разполага с документите, от които са възникнали, предлага се сключване на споразумение за доброволно, извънсъдебно уреждане на облигационните им отношения, както и уведомление за извършена цесия, което също е изявление на плоскостта на частното право. В този отговор липсва отричане на право по чл. 15 от ОРЗД или отказ да бъде удовлетворено, защото такова право не е упражнено с искането, на което се отговаря. Необосновано АССГ е приел, че описаното писмо, съдържащо волеизявление на частноправен субект по повод облигационни правоотношения с друг частноправен субект, представлява отказ на администратор на лични данни да признае упражнено право за достъп до лични данни на физическо лица. Съвместяването на двете качества у всеки един от описаните правни субекти изисква да се преценят правните последици на направените от тях извънсъдебните изявления, за да се определи правилно реда за защита на правата, които те твърдят, че притежават, респективно са нарушени. Изложените за първи път в жалбата до съда доводи и съображения, които придават различен смисъл на искането, с което е поставено начало на спорното правоотношение, не са в положение да променят неговото съдържание. Действително според установената практика по приложението на ОРЗД, позоваваща се на решение от 26 октомври 2023 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-307/22, FT, ECLI:EU:C:2023:811 член 12, параграф 5, член 15, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент. Но в случая липсва искане за предоставяне на копие от лични данни, а се иска само изпращане на договорите за кредит , които вероятно съдържат лични данни и могат да бъдат разглеждани като техни носители. Съдебната практика приема за допустими различни способи за описване на личните данни, до които се иска достъп, включително и чрез позоваване на конкретни документи, които ги съдържат, но при всички случаи правата по чл. 15-17 от ОРЗД се отнасят за данни, а не за документи, поради което в конкретния случай при липса на искане за предоставяне на достъп до данни, а само до облигационни договори не е възможно да се приеме, че е упражнено право по чл. 15 от ОРЗД по реда на чл. 37б от ЗЗЛД. При липса на заявление по чл. 37б от ЗЗЛД, с което да е упражнено право на достъп до лични данни на физическо лице, не е формиран и отказ на администратор на лични данни, подлежащ на оспорване по административен ред, а жалбата против волеизявлението на една от страните по облигационно правоотношение е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Като е достигнал до противоположен правен извод за допустимост на оспорването АССГ е постановил недопустимо съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК трябва да бъде обезсилено, а делото прекратено като образувано по недопустима жалба. При наличие на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по основанията по чл. 203, ал. 3 от АПК, наведени в касационната жалба. По водене на делото касационния жалбоподател е направил разноски в размер на 370 лв. за държавна такса и е представляван от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на спора има право да му бъдат възстановени от И. Х. направените разноски, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от по 100 лв. за всяка от съдебните инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,