Решение № 14884 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12130/2012 г.

Решение № 14884 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12130/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Велина Руменова Коджейкова-Илиева, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. "Съединение" 68, вх. 2, ет. 1, ап. 20, чрез адвокат Св. Стрелков, против решение № 10571/18.07.2012 г., постановено по адм. дело № 986/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата срещу разпоредбата на чл. 13, предл. 1-во от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД), приет с ПМС № 139/5.07.2002 г., обнародван в ДВ, бр. 67/2002 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Без да се оспорва преценката на решаващия състав за спазване на административнопроизводствените правила при постановяване на нормативния административен акт се поддържа, че изводът относно съответствието на атакуваната норма с текста на чл. 6, ал. 4 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) е неправилен. Иска се отмяна на обжалваното решение и прогласяване нищожността на оспорената разпоредба. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния представител юрк. Василев, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото и доводите на страните намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Велина Руменова Коджейкова-Илиева тричленният състав е приел, че атакуваната нормативна разпоредба на чл. 13, предл. 1-во ППЗСПД е инкорпорирана в подзаконов нормативен акт, издаден от компетентен орган, в пределите на делегираната му от закона компетентност, в съответната предписана от закона специална форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с нормативните актове от по-висока степен. Поради това е счел, че не са налице основания за отмяна на оспорената разпоредба. Решението е постановено при точно прилагане на материалния закон. Съдебното производство е образувано по жалба на Велина Руменова Коджейкова-Илиева, в която се твърди, че оспорената подзаконова нормативна разпоредба урежда първично обществено отношение, с което изпълнителната власт изземва правомощие на законодателния орган, и по този начин се стига до две различни по смисъл правни разпоредби, съдържащи се в различни по степен нормативни актове. Анализирайки данните по преписката и доводите на страните, първоинстанционният състав обосновано е приел, че актът е издаден от компетентен орган. Поначало издаването на нормативни административни актове е изрична компетентност на органа, предвиден в Конституцията, закон или указ. В случая материалната компетентност на органа - издател е определена със закон. Разпоредбата на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПД овластява Министерския съвет (МС) да постанови правилник, в който да уреди условията и редът за отпускане, изплащане, възобновяване, изменяне и прекратяване на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца. След като МС е органът, постановил ППЗСПД, преценката, че нормативният административен акт изхожда от овластен орган е правилна. При постановяване на Правилника не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Проектът е съобразен със ЗСПД и при приемането му е спазена процедурата по чл. 75 и сл. АПК, чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 57, ал. 1, чл. 58 и чл. 59, ал. 1 (в приложимата към спора редакция в ДВ, бр. 103/1999 г.) от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (отм.). Проектът е разгледан на заседание, проведено на 27.06.2002 г. в присъствието на 13 членове на кабинета и е приет на същото заседание с направените изменения, допълнения и уточнения (протокол № 25/27.06.2002 г.) при необходимия кворум и с нормативноустановено мнозинство. Правилникът е приет с ПМС, удостоверено с подписите на министър-председателя и главния секретар на кабинета. На 12.07.2002 г. е обнародвано в ДВ, бр. 67, ПМС № 139 от 05.07.2002 г., с което е приет ППЗСПД (Член единствен). Т. е. спазено е изискването за писмена форма на акта и за неговото обнародване. Не е налице и противоречие с материалноправни разпоредби на закона, въз основа на който е издадена, т. к. оспореният текст изцяло съответства на законовия такъв. С подзаконовия нормативен акт са регламентирани изчерпателно обществените отношения, свързани с условията и редът за отпускане, изплащане, възобновяване, изменяне и прекратяване на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, предмет на уреждане в ЗСПД. Обжалваният текст на чл. 13, предл. първо от Правилника е изцяло съобразен с чл. 6, ал. 4 ЗСПД, в чиято връзка е издаден и съответства на съдържанието му. И двете норми еднозначно регламентират начина на определяне на поредността на родените от една майка деца при изчисляване размера на еднократната парична помощ при раждане на дете. За нейното определяне се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането, което ще рече, че роденото от майката дете, за което се иска помощта следва да бъде съпоставено с броя на останалите деца, родени от майката и които са живи към момента на последното раждане (за което се изплаща помощта). Оспореният нормативен административен акт не предвижда нови права и задължения в повече от установените със ЗСПД, нито ограничава такива права и задължения. На последно място, обоснована е и преценката, че обжалваният нормативен административен акт е съответен на целта на закона. Като акт по приложението на отделни разпоредби на ЗСПД, преследва същата цел, установена и в разпоредби на цитирания закон. По изложените съображения тричленният състав вярно е тълкувал ЗСПД, като е извел правилен извод за законосъобразност на процесната разпоредба от правилника за неговото приложение. Неоснователни са и оплакванията на касационната жалбоподателка за допуснати от страна на решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приел и обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, изчерпателно посочени в съдебния акт, в тяхната съвкупност и взаимна връзка и е взел предвид становищата на страните. Направеният извод за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и при правилно прилагане на ЗСПД. При липса на релевираните касационни основания, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия