Решение № 6331 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1195/2011 г.

Решение № 6331 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1195/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Аспарухово" при община Варна, чрез процесуалния представител юрк. Светлана Маринова, против решение № 2431/25.11.2010 г., постановено по административно дело № 2183/2010 г. на Административен съд - Варна, с което по жалбата на Тодор Стефанов Ангелов е отменен негов мълчалив отказ да издаде заповед и скица на основание § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ по преписка № УТ-94-Т/1/ от 19.04.2010 г. г., по отношение на новообразуван имот, № 3030 по плана на новообразуваните имоти на местност "Боровец - юг" к.р. 403 в землището на кв. "Галата", Община Варна, и преписката му е върната за издаване на заповед и скица по § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в 14-дневен срок от влизане в сила на решението при съобразяване с дадените указания. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на постановеното решение, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за неговата отмяна. В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът - Тодор Стефанов Ангелов, не заявява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Огнян Любомиров Иванов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата по съображения, че заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ведно с приложената към нея скица е документ, финализиращ процедурата по възстановяване на собствеността върху новообразувани имоти, поради което е индивидуален административен акт. Счита, че случая не може да намери приложение нормата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като тя регламентира освобождаването на правоимащите лица от заплащане на такса по съдебни производства по ЗСПЗЗ, както и разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК, относима към събирането на държавни такси. В случая обаче от молителя е поискано заплащане на местна такса, предвидена в Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, която е дължима от Тодор Ст. Ангелов, като правен субект, поискал издаването на заповед и скица към нея, и предвид невнасянето й, кметът на района не е дължал издаване на акта, поради което оспореният мълчалив отказ е законосъобразен. Намира, че като е постановил решение в обратния смисъл Административен съд - Варна е издал неправилен и незаконосъобразен акт, който предлага да бъде отменен от касационната инстанция. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба на Тодор Стефанов Ангелов, против мълчалив отказ на кмета на район Аспарухово при община Варна да му издаде заповед на основание § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, придружена със скица за новообразуван имот ПИ № 3030, к.р. 403 по ПНИ на местност "Боровец - юг" в землището на кв. "Галата", град Варна. Твърдял, че са налице всички законови изисквания за издаване на заповедта и скицата към нея. От представените с преписката документи съдът установил, че административното производство е започнало по молба на жалбоподателя от 19.04.2010 г., адресирана до кмета на общината, с искане за издаване на заповед и скица на основание § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ за процесния имот, предвид влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и факта на заплатена оценка на имота. С уведомително писмо от 3.05.2010 г. административният орган изискал от Тодор Ангелов решение на поземлена комисия; удостоверение за наследници и скица на имота, както и да заплати такса в размер на 50 лева за издаване на документа и такса от 15 лева за издаване на скица. Посочените документи жалбоподателят в първоинстанционното производство депозирал с молба от 17.05.2010 г., но изрично отказал да заплати определените му такси, позовавайки се на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 АПК. В тази връзка, с ново писмо от 4.06.2010 г., изпратено от заместник-кмета на район "Аспарухово" му е пояснено, че се касае за местни такси, утвърдени съгласно Наредба на Общински съвет - Варна и ако същите не се заплатят, искането му няма да бъде разгледано. Между страните няма спор, че жалбоподателят не е внесъл поисканите му местни такси и като счел, че по неговото искане е формиран мълчалив отказ за издаване на заповедта и скицата към нея, го оспорил пред съда. При тези данни по делото, съдът правилно е квалифицирал характера на административния акт като мълчалив отказ от издаване на административен акт, а не като мълчалив отказ за разглеждане на искането. При липса на условието по чл. 197 от АПК, надлежно е провел производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Установеното от фактическа страна налага и извода, че в случая е налице мълчалив отказ за издаване на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а не такъв за извършването на административна услуга по смисъла на ал. 3, както правилно е приела и първата инстанция. Постановеното решение е неправилно, като издадено в противоречие с приложимия материален закон. Незаконосъобразен е крайният правен извод за основателност на подадената жалба, предвид следното: Съгласно § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината. Законовата норма е детайлизирана с разпоредбата на чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, визираща съдържанието на самата заповед и задължителното прилагане към нея на скица на имота. Следователно заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ с приложената към нея скица е документ, финализиращ процедурата по възстановяване на собствеността върху новообразувани имоти и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Съображенията на съда в посочения смисъл са законосъобразни. В случая обаче не може да намери приложение нормата на § 16, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, регламентираща освобождаването на правоимащите лица от заплащане на такса, тъй като тя касае такса по съдебни производства по ЗСПЗЗ. Наред с това, противно на приетото от решаващия състав, неприложимо е и правилото на чл. 12, ал. 3 АПК, на което се позовава Тодор Ангелов в хода на административното и първоинстанционното съдебно производство, доколкото то визира събирането на държавни такси. В случая от инициатора на административното производство е поискано заплащане на местна такса, предвидена в Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна. В т. 5.18, б. "в" от приложение № 2 е посочено, че при приемането и обработването на искания, молби и жалби, свързани с издаване на заповед за придобиване право на собственост върху земя по § 4 ЗСПЗЗ, се заплаща такса от 50 лева. Освен това, в чл. 56, т. 1 на същата наредба е предвидена такса в размер на 15 лева за издаване на скица за недвижим имот. Дължимостта на двете такси от местно значение е определена в подзаконов нормативен акт, чието изпълнение е задължително както за административния орган, така и за жалбоподателя, подател на молбата за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Затова е необоснован решаващият извод на съда, че с молбата от 17.05.2010 г. оспорващият е отстранил всички нередовности в искането си, от която дата обосновано е прието, че е започнал да тече 14-дневният срок за произнасяне на ответника. Невнасянето на дължимите такси изключва извода да се приеме за незаконосъобразен оспореният мълчалив отказ на кмета на район "Аспарухово" да издаде поискания акт, който да подлежи на отмяна. При невнасяне на определените такси, кметът на район не е следвало изобщо да образува административно производство. Поради това и оспореният мълчалив отказ се явява законосъобразен. С оглед горното и като е стигнал до противоположния извод, респ. като е уважил подадената срещу него жалба, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид на това, че спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. За пълнота на изложението следва да се посочи, че заповедите по § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ имат конститутивно, а не дакларативно действие, както неоснователно се твърди в касационната жалба, и в този смисъл практиката на ВАС е константна. Това обаче не променя крайния извод за незаконосъобразност на решението на съда, тъй като в случая, както бе посочено по-горе, се касае за дължимост на местни, а не на държавни такси и в случая характера на акта е ирелевантен за спора. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение