Решение № 1384 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13605/2017 г.

Решение № 1384 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13605/2017 г., 5- членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по молба на М. А. М., гражданин на Ирак, чрез процесуалния му представител адв. Д. И. И. - А., с която се иска отмяна на влязлото в законна сила решение № 3687 от 27.03.2017 г., постановено по адм. д. № 1026/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено решение № 7063 от 17.11.2015 г. по адм. д. № 9911/2014 г. на Административен съд - С. град, и вместо него е постановено друго такова, с което е отхвърлил жалбата М. А. М. - гражданин на Ирак срещу Решение № 4639/09.07.2014 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, с която му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В молбата се твърди, че на 14.07.2017 г. представителството на ВКБООН е изпратил до ДАБ писмо с изх. № BULSO/L017/172, с което го уведомява, че статутът на М. А. М. не е прекратен или отнет от органа, който го е предоставил - ВКБООН и че лицето е носител на бежански статут по мандата на ВКБООН, на който по силата на чл. 10 ЗУБ е следвало да му бъде предоставен статут на бежанец, тъй като е признат като бежанец по мандата на МКБООН. На основание на това писмо се извежда извод, че предоставеният на М. А. М. статут на бежанец по мандата на ВКБООН не е бил прекратен, а е съществувал като обстоятелство по време на разглеждането на адм. д. № 1026/2016 г. на ВАС. С. молителя въпросното писмо не е било известно на ответника и се явява ново обстоятелство от значение за делото. По изложените съображения намира, че са налице условията на чл. 239, т. 1 от АПК и моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответният по молбата зам. председател на Държавна агенция за бежанците чрез своя процесуален представител юрисконсулт Д. С. - Т. взема становище за неоснователност на молбата. Претендира заплащане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение № 3687 от 27.03.2017 г., постановено по адм. д. № 1026/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отменено решение № 7063 от 17.11.2015 г. по адм. д. № 9911/2014 г. на Административен съд - С. град, и вместо него е постановено друго такова, с което е отхвърлена жалбата М. А. М. - гражданин на Ирак срещу Решение № 4639/09.07.2014 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, с която му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Като основание на искането за отмяна е посочено това по чл. 239, т. 1 от АПК, а като ново обстоятелство се сочи писмо с изх. № BULSO/L017/172 от 14.07.2017 г. на представителството на ВКБООН В България до председателя на Държавна агенция за бежанците. с което го уведомява, че статутът на М. А. М. не е прекратен или отнет от органа, който го е предоставил - ВКБООН и че лицето е носител на бежански статут по мандата на ВКБООН. Искането за отмяна, по което е образувано настоящето дело, е подадено на 13.10.2017 г., под № 29097 по описа на Административен съд - С. град. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по- късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че искането е подадено в срок, от надлежна страна, поради е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество е неоснователно. Съгласно чл. 239 АПК, т. 1, влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Твърдяното от молителя като ново обстоятелство и доказателство писмо на ВКБООН от 14.07.2017 г. не може да бъде разглеждано като такова по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В него писмо се посочва, че молителят М. А. М. е носител на бежански статут, признат от офиса на БКБООН в Сирия по мандат на ВКБОО, като тази закрила е без определен срок и не е териториално ограничена. Посочва се още, че статутът на лицето не е прекратен или отнет от органа, който го е предоставил - ВКБООН. На отделен ред е отбелязано, че разпоредбата на чл. 10 ЗУБ има самостоятелно значение - това основание за предоставяне на бежански статут е формулирано отделно и не препраща към чл. 8 ЗУБ. В производството пред Административен съд - С. град, както и пред Върховния административен съд, също са представени доказателства, изходящи от ВКБООН, според които М. А. М. има статут на бежанец от 2008 г. съгласно свидетелство на ВКБООН в Сирия. Този въпрос е обсъждан от тричленния състав, като е прието, че само въз основа на това не може да се приеме, че е налице хипотеза по чл. 10 ЗУБ, тъй като следва да бъде направено разграничение между условията, при които е предоставена закрилата през 2008 г. и датата на издаване на оспорения административен акт - 09.07.2014 г. /стр. 4 от мотивите/. На отделен ред /стр. 5 или л. 35 от адм. д. № 1026/2016 г. / тричленният състав е изложил и аргументи защо приема, че този статут на бежанец следва да се счита прекратен. По същество писмо на ВКБООН от 14.07.2017 г. съдържа позицията на ВКБООН дали предоставения статут на бежанец на молителят М. А. М. през 2008 г. от офис на ВКБООН в Сирия е бил прекратен при напускането на Сирия и завръщането му в Ирак през 2010 г. и дали следва да се приложи нормата чл. 10 ЗУБ. Казано по друг начин, въпросното писмо не съдържа в себе си нови факти и обстоятелства, а съдържа интерпретация от ВКБООН на относимите факти и обстоятелства по спора. На база на тази интерпретация от молителя са навеждат доводи за неправилност на решението на тричленния състав на Върховния административен съд поради допуснато нарушение на материалния закон. Последното съставлява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, но не следва да бъде обсъждано, доколкото решението на ВАС е постановено в касационно производство и като такова е окончателно и не подлежи на последващо обжалване - чл. 223 АПК. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, ал. 1 от АПК и направеното искане на М. А. М., гражданин на Ирак, чрез процесуалния му представител адв. Д. И. И. - А., за отмяна на влязлото в законна сила решение № 3687 от 27.03.2017 г., постановено по адм. д. № 1026/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,