Решение № 14013 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8311/2009 г.

Решение № 14013 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8311/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП срещу решение № 621 от 12.05.2009 г. по адм. дело № 708 от 2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е обявен за нищожен ревизионен акт № 240000992 от 01.02.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, в частта, с която на ЕТ "Канс-Кимле Бабучева" са определени задължения по ЗДДС в размер на 10 000 лв. за данъчния период м. декември 2006 г., и е отменен ревизионният акт в частта, с която е определена лихва за забава върху доначисления ДДС за същия данъчен период. В касационната жалба по същество са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че издаденият акт за прихващане или възстановяване (АПВ) има характер на административен акт по смисъла на ДОПК, с който се установяват или изменят данъчни задължение, поради което неправилно е констатирал нарушение на чл. 134, ал. 1 и 4 от ДОПК по отношение на реда за издаване на ревизионния акт. По подробни съображения в този смисъл касаторът моли да бъде отменено решението, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Канс-Кимле Бабучева", не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Пловдивският административен съд е обявил нищожността на ревизионен акт № 240000992 от 1.02.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, относно определени задължения по ЗДДС на ЕТ "Канс-Кимле Бабучева" за периода м. декември 2006 г. и е отменил РА в частта, с която е определена лихва за забава относно доначисления данък за същия данъчен период. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата и в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да обяви нищожност на обжалвания ревизионен акт, съдът се е позовал на издадения за същия период и влязъл в сила АПВ № 3813 от 10.04.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, с резултат ДДС за възстановяване в размер на 5852, 63 лева. Издаденият АПВ е бил връчен на задълженото лице на 11.04.2007 г. и е влязъл в сила на 26.04.2007 г., като същият е цитиран и в ревизионния доклад. Предвид това съдът е приел, че не е спазен редът за изменение на влезли в сила данъчни задължения - чл. 133 ДОПК, тъй като не е издадена заповед на директора на ТД на НАП, поради което оспореният ревизионен акт в тази част се явява нищожен, и го е обявил за такъв, без да го разгледа по същество. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. По делото няма спор по приетата от съда фактическа обстановка. Спорът е само правен и се свежда до това, след като за процесния период м. 12.2006 г. има влязъл в сила АПВ, може ли за този период да се издаде ревизионен акт по реда на чл. 118 и сл. ДОПК, или следва да се спази специалният ред, предвиден в раздел II - чл. 133 и сл. ДОПК, касаещ изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Този ред предвижда, че при изменение на вече в сила данъчни задължения възлагането на ревизията се извършва само от териториалния данъчен директор - чл. 134 ДОПК. В случая първоинстанционният съд е съобразил установената съдебна практика на Върховния административен съд - първо отделение, който в редица свои решения по подобни казуси е приемал, че както при действието на отменения ДПК, така и при действието на ДОПК (до последното изменение на чл. 129, ал. 3 ДОПК - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) следва да се съобразява влезлият в сила АПВ, за да може да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила актове. Практиката приема, че при наличие на такива актове установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни само по специално предвидения за това ред по чл. 133 и сл. ДОПК. В този случай единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. От данните по делото се установява, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 780 от 24.08.2007 г. на началника на сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП - Стара Загора, като към датата на издаването й процесният АПВ е бил влязъл в сила, а обжалваният пред съда ревизионен акт е издаден на 1.02.2008 година. Неприложима в случая е разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в новата редакция, която е в сила от 19.12.2007 г., съгласно която данъчните задължения подлежат на установяване чрез извършване на ревизия независимо от извършването на прихващане или възстановяване. Въпреки че ревизионният акт е издаден след влизането в сила на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, първоинстанционният съд правилно е обявил нищожността му, след като заповедта за възлагане на ревизията е преди тази дата, а именно от 24.08.2007 г., и данъчните органи при издаването й са били длъжни да се съобразят с разпоредбите на чл. 133 и сл. от ДОПК. Заповедта за възлагане на ревизията е издадена от орган по приходите, който към момента на започване на ревизията не е притежавал материална компетентност за това, и като е стигнал до същия извод, съдът е издал правилно решение. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд - I отделение,