Решение № 12666 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13930/2019 г.

Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Предвид горната разпоредба, съдът е приел, че директорът на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Благоевград е бил компетентен да издаде на 14.05.2018 г. решението за налагане на финансова корекция. Съдът е счел обаче, че в хода на административното производство неправилно е бил приложен материалният закон. Съдът е приел, че срокът за подаване на заявката за второ плащане е бил до 15.03.2018 г. За периода от 09. 03. до 30.03.2018 г. има приложени доказателства от медицински орган, удостоверяващи, че Н. Златков е страдал от заболяване – [заболяване], поради което трудно се е предвижвал и е приемал обезболяващи препарати. Макар датата на издаване на приложените медицински документи да е 30.03.2018 г., на което процесуалният представител на ответника е обърнал внимание в съдебното заседание, съдът няма основания да не ги кредитира, тъй като са официални документи - издадени от длъжностно лице, в кръга на неговите служебни задължения е не са били оспорени от ответника по предвидения в ГПК ред. В тях е удостоверено настъпило заболяване от 09.03.2018 г. с подписа на невролог д-р Лазарова при Общински медицински център ЕООД – Петрич на датата на издаването им 30.03.2018 г., която дата предхожда уведомителното писмо до ползвателя за започната процедура по налагане на финансова корекция от 02.04.2018 г., което е било връчено на лицето едва на 11.04.2018 г. Съдът е счел, че поради това не може да се приеме, че жалбоподателят се е сдобил с тези документи, именно с оглед започналата процедура по налагане на финансова корекция, а изискването за представяне на болничен лист, застъпено в решението не произтича от договорните отношения между фонда и ползвателя. Според чл. 20, ал. 1 от Договор № 01/06/3/0.02.2060 от 29.08.2017 г. необходими са достатъчно доказателства за настъпването на извънредно обстоятелство по чл. 19, ал. 2, удостоверени с надлежни документи, включително, когато е възможно, издадени от компетентен орган, т. е. в случая клаузата на договора според съда е спазена с представяне на издадените от д-р Лазарова документи. Относно срока за представяне на медицинските документи, който е 15 работни дни, считано от датата, на която ползвателят е бил в състояние да го направи съдът приел, че, 15 работни дни, считано от датата 30.03.2018 г., на която Златков се е снабдил със съответните доказателства, изтича точно на 24.04.2018 г. (предвид почивните дни за Великденските празници), когато е постъпило възражение срещу откритата процедура по налагане на финансовата корекция с приложени от Златков писмени доказателства за настъпили извънредни и непредвидени обстоятелства – заболяване от дискова херния, което го е възпрепятствало да подаде заявка за второ плащане. Поради всичко изложено, първоинстанционният е счел, че постановеното решение за налагане на финансова корекция се явява незаконосъобразно и го е отменил, като е върнал преписката на административния орган за произнасяне с ново решение, съгласно дадените от съда указания по прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно, тъй като неправилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон. В случая спора не е по фактите, а по тълкуване на приложимото право. В случая, за да докаже обективна невъзможност за изпълнението на задължението си пред административния орган, след като е бил уведомен за започналото производство за налагане на финансова корекция, ползвателят е представил етапна епикриза от 30.03.2018 г., която не е кредитирана като доказателство, че към 15.03.2018 г. същият е бил болен и то от заболяване, което не му е позволило да подаде документи за заявка за второ плащане. Административният орган е изтъкнал, че необходимо доказателство за заболяването е болничен лист, с предписано домашни или хоспитализирано лечение. Представеното искане/уведомление за промяна по договора към възражението за открито производство по налагане на финансова корекция също не е уважено, като ДФЗ се е позовал на разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 21, ал. 3 от договора с ДФЗ – искането е следвало да бъде подадено не по-късно от 4 месеца преди изтичане на срока по чл. 11. прието е, че след като в законово регламентирания срок не е подадено валидно искане за промяна на уговорения срок за подаване на заявка за второ плащане, важат сроковете и разпоредбите на сключения договор между страните. От приложената административна преписка се установява още, че земеделският производител Н. Златков е подал заявление за подпомагане по подмярка 6. 3., което е било одобрено за финансиране със Заповед от 15.08.2017 г. на Директора на ОД на ДФЗ Б. с размер на финансовата помощ 29 337 лв. Бил е сключен Договор № 01/06/3/0.02.2060 от 29.08.2017 г. при размер на първо плащане 19 558 лв., извършено на 15.09.2017 г. и размер на второ плащане 9 779. 00 лева - в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 11 от Наредба 10/10.06.2016 г. заявка за второ плащане подадена от ползвателя до 15.03.2018 г. в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място, относно изпълнението на бизнес плана и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план. В чл. 6. ал. 1 от договора е предвидено, че ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 15.03.2018 г., като в чл. 9. ал. 1. т. 1 от договора е записано, че Фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане по договора и ползвателят няма право да получи второто плащане по договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Наредба № 10/10.06.2016 г. Видно от разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от приложимата Наредба, ползвателите на помощта подават заявка за второ плащане не по - късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок. Предвид разпоредбите на чл. 3, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 от договора за предоставяне на помощта крайният срок за подаване на заявката за второ плащане е 15.03.2018 г. Ползвателят на помощта не е изпълнил това свое договорно и нормативно задължение, поради което административният орган правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от приложимата наредба при издаването на процесния акт. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от приложимата Наредба ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по договора за предоставяне на финансова помощ и дължи връщане на полученото първо плащане по този договор, ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно Приложение № 11 от цитираната наредба документи, в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ. Безспорно е установено по делото, че ползвателят на помощта не е подал заявката за второ плащане в договорно и нормативно установения срок, т. е. до 15.03.2018 г. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал представената от ползвателя на помощта етапна епикриза като извънредно и непредвидено обстоятелство, което е възпрепятствало ползвателят на помощта да подаде заявка за второ плащане. Легалната дефиниция на понятията "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" е дадена в разпоредбата чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към която норма препраща параграф единствен, т. 16 от приложимата в случая Наредба № 10 от 10.06.2016 г. По силата на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. В гореизброените обстоятелства, визирани в чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. не се съдържа временната нетрудоспособност, за която е представена етапната епикриза – от 09.03.2018 г. до 30.03.2018 година. Видно от етапната епикриза заболяването на Н. Златков е временно. В тази връзка е основателен доводът на касатора, че заболяването на бенефициера, довело до временна неработоспособност /от 09.03.2018 г. до 30.03.2018 г./, не е и професионално, доколкото няма данни да е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредни фактори на работната среда и експертно решение за потвърждаване на професионалния му характер предвид разпоредбите на чл. 56 и чл. 59 от Кодекса за социално подпомагане, нито може да се определи като дългосрочно, за да бъде признато като основание по чл. 2, параграф 2, б. "б" на Регламент № (ЕС) № 1306/2013 г. вр. § 1, т. 16 от ДР на приложимата наредба, за отпадане на последиците по чл. 37, ал. 1, т. 1 от тази наредба. Основателен е доводът в касационната жалба, че неизпълнението на задължението по чл. 33, ал. 1 от приложимата наредба в срока по ал. 4 от същия член има за последица отказ за второ плащане и връщане на полученото по първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора. Последицата по чл. 37, ал. 1, т. 1 от приложимата наредба е неприложима само при неизпълнение на задължението поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства - чл. 37, ал. 4 от същата наредба, каквито не съставляват удостовереното от бенефициера заболяване по представената епикриза. Въз основа на гореизложеното обжалваният съдебен акт се явява постановен при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, тъй като изводите на съда не кореспондират с действителното правно положение, поради което обжалваното решение ще следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу оспорения административен акт като неоснователна да бъде отхвърлена изцяло. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК ответникът следва да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.