Решение № 2291 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2020 г.

Решение № 2291 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Добрич чрез процесуален представител срещу решение № 188 от 7.07.2020 г. на Административен съд Добрич по адм. дело № 193/2020 г. С него се отменя по жалба на В. Великова решение № 5/26.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 13.06.2019 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Добрич и върната преписката на органа - ръководител ПО при ТП на НОИ Добрич за издаване на административен акт по подаденото заявление от В. Великова заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-24-437/17.04.2019 г. на ТП на НОИ Добрич при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, В. Великова взема становище чрез процесуален представител в писмен вида за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Великова против решение № 5 от 26.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ Добрич. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по приложената административна преписка е установил, че Великова е подала заявление вх. № 2113-24-437/17.04.2019 г. в ТП на НОИ Добрич за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО по което с разпореждане на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО е отпусната пожизнено. Впоследствие това разпореждане е отменено и е отказано отпускане на поисканата пенсия с мотивите, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС не дава възможност за отпускане на пенсия по чл. 69б КСО. Това разпореждане е потвърдено от директора на ТП на НОИ Добрич с решение, предмет на настоящето съдебно производство. Съдът е установил, че Великова към датата на подаване на заявлението е била на възраст от [възраст], имала е 21 г. стаж от първа категория и 8 г., 6 м. и 5 дни осигурителен стаж от трета категория и 27 години общ осигурителен стаж. Спорът е по фактите като съдът е приел от правна страна, че при наличие на хипотеза на чл. 69 КСО или 69б КСО правото на пенсия следва да бъде признато. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС, която предвижда, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО не е пречка в случая за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е правилно. Спорът не е по фактите, а по приложението на материалния закон, като съдът правилно е приел, че разпоредбите на чл. 69 КСО и чл. 69б КСО са с равнозначно приложение с оглед на правните последици. Това означава, че при наличие на една от двете хипотези уредени в чл. 69 и чл. 69б КСО правото на пенсия следва да бъде зачетено в която хипотеза може да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете следва да се приложи нормативна уредба в благоприятен вариант за заявителя. Фактическото и правно основание за издаване на обжалваните актове е разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС и обстоятелството, че в настоящия случай в хипотезата на чл. 69 КСО на Великова не достига осигурителен стаж по чл. 69 КСО но отговаря на материалните предпоставки по чл. 69б КСО. Тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС следва да бъде в смисъл, че има указателен характер за правата по чл. 69 и чл. 69б КСО, което в случая не е необходимо, тъй като разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО за норми от закон с равнозначно правно действие и то не може да бъде ограничавано от подзаконова разпоредба. Ако в приложението на чл. 18, ал. 4 НПОС административният орган изведе извод, че има ограничаващ характер то следва да се приложат разпоредбите от по висок ранг съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 АПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да се заплатят разноски в размер на 600 лева, доказани и своевременно поискани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение.