Решение № 485 от 7.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 440/2009 г.

ВКСIII наказателно отделение07.01.2010 г.докладчик Вероника Имова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 81/5.06.2009 г. постановено по внохд № 115/2009 г. по описа на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 485 от 7.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 440/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано по КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ подадени от защитата на подсъдимите Т. Р. Г. И В. ЕРДЕВАН В. срещу въззивно решение № 81 от 5.06.2009 г. по установено по ВНДОХ № 115/ 2009 г. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД. В жалбите са изтъкнати всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 НПК. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА подадена от адвокат Д. Д. се твърди: неправилно приложение на закона - подс. Г. е признат за виновен за инкриминираното деяние без да е установено авторството и вината. Допуснати са следните съществени процесуални нарушения: кредитирани са показанията на свидетелката Д. С. пред първостепенния съд като са игнорирани показанията й, събрани на съдебното следствие пред ВАС, в които тя отрича твърдяното за инкриминираната престъпна дейност на подсъдимите; неправилно ВАС е приел, че показанията й са манипулирани; пренебрегнати са оправдателните доказателства; наличието на полов акт е установено само от заключението на СМЕ, без необходимите категорични доказателства; не са събрани доказателства, от които да се установи факта дали Г. е съзнавал действителната възраст на С. /че не е навършила 18 години/; не е установена специалната цел за въвличане в последващи развратни действия на С. /по чл. 152, ал. 3, т. 4 НК/; не са установени фактите за оказана принуда над С. за осъществяване на полов акт с Г., както и липсват данни, че свидетелката е била принудително лишена от свобода, при положение, че тя е имала обективна възможност да напусне жилището във всеки момент, имала е ключ от същото и е излизала като се е завръщала доброволно там, където е пребивавала заедно с подсъдимите, не е търсила помощ от граждани или от полицията, имала е необезпокояван достъп до жилището, могла е да излиза, пазарува и се връща в него; не са събрани доказателства относно отвличането и принудителното лишаване от свобода на С. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимият Г се явява лично и със защитата си - адвокат Д, който поддържа жалбата . В съдебно заседание изтъква, че двете съдебни инстанции не са подложили на анализ доказателствата, които оневиняват подсъдимия като например показанията на свидетелката С събрани на съдебното следствие пред въззивния съд в които се отказва от предходните си показания за упражнена принуда от подсъдимите и за доброволност на инкриминираните действията с подсъдимите. Окръжният съд не се е произнесъл по искането за отвод на състава на съда. Въз основа на тези доводи се иска отмяна на решението и оправдаване по обвинението или връщане делото за ново разглеждане. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА, подадена от защитата на подсъдимия В. Е. В., / упълномощените от него адвокати В. Д. и Борислав Б. / и в ДОПЪЛНЕНИЕТО към касационната жалба / изготвено от упълномощеният з. адвокат Х/ се развиват същите доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. За неправилно приложение на закона се изтъква: несъставомерност на деянията под признаците на чл. 152 НК и по чл. 142а НК; не е установена принудата за съвкупления със свидетелката; не е установено от фактическа с., че подсъдимите са знаели за възрастта й - под осемнадесет години; не е установено лишаването й от свобода, тъй като тя е имала ключ от жилището и свободен достъп до него. Не е установен броят на деянията в рамките на обвинението за продължавано престъпление по чл. 152 НК, нито какво е участието на всеки един от подсъдимите в тези деяния. К. съществени процесуални нарушения се сочат: обвинителният акт не съдържа описание на инкриминираните деяния и участието на подсъдимите в тях, следователно той е непълен и е нарушен чл. 6, т. 3, б. "а" от ЕКЗПЧОС; деянията в рамките на продължаваното престъпление по чл. 152 вр. с чл. 26 НК не са конкретизирани по време и начин на извършване и участие на съответния подсъдим; показанията на свид. Тодоров са приобщени в съдебната фаза в нарушение на чл. 281, ал. 3 НПК; първостепенният съд незаконосъобразно не е уважил отвода на защитата, направен по чл. 29, ал. 1, т. 8 и ал. 2 НПК спрямо експертите в състава на КСМППЕ д-р. Стефанов и д-р С; не се е произнесъл по искането за отвод в тайно съвещание; в нарушение на чл. 14, ал. 2 НПК съдът е обсъдил в съдебно заседание доказателства по делото, преди да се оттегли на съвещание и да се произнесе с присъдата; заключението на СМЕ не се основава на личен преглед на пострадалата, а на медицинската документация; липсват доказателствени източници, които да посочат имало ли е и какъв е бил броят на половите актове на дейците спрямо пострадалата; доказателствените източници са ценени след като е изопачен техният смисъл и съдържание; липсват мотиви по направените от защитата доводи във връзка със събирането и проверката на доказателствата, и относно правилността на правните изводи. В жалбата и допълнението към нея са направени и редица бележки касаещи необоснованост на съдебните актове, която не е касационно основание. Алтернативно се иска намаляване размерите на наложените наказания, които са явно несправедливи, защото не са съобразени с данните за младата възраст на подсъдимия, трудовата заетост, добрите характеристични данни. Иска се намаляване и на общо най-тежкото наказание, определено по чл. 23 НК. В допълнението към жалбата /изготвено от адвокат Х. Владимиров/ се правят подробни доводи по всяко от визираните в жалбата нарушения с посочване процесуалния стадий в който се твърди, че са допуснати. Иска се оправдаване по обвинението или отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимият В. Е. В. се явява лично и със защитата си адвокат Х. Харалампиев. Поддържат жалбата, доводите в нея и допълнението й. Нарушенията в обвинителния акт автоматично водят до връщане на делото на Шуменската окръжна прокуратура. Има противоречия в обвинителния акт по отношение на датите, в обстоятелствената част, в диспозитива и постановлението за привличането на подсъдимия в качеството му на обвиняем. На първото съдебно заседание съдът не е снел самоличността на подсъдимите, а това е "уникално" нарушение. Съдът не е разяснил правата на подсъдимите по глава 27 НПК и възможността да се възползват от чл. 55 НК. Окръжният съд без съгласието на подсъдимите и защитниците е прекъснал разпита на основната свидетелка и е продължил с разпита на други свидетели. Делото продължава на следващия ден, като протокола от съдебното заседание не е приключен, съобразно изискванията на НПК. Моли за отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане или за намаляване размерите на наложените наказания. ЧАСТНАТА ОБВИНИТЕЛКА И ГРАЖДАНСКА ИЩЦА Д. С., редовно призована, не се явява и не изразява становище по жалбите . Не се явява за нея и повереникът й - адвокат Р, редовно призована, приела лично призовката с отбелязване, че не е п. на С. пред ВКС. ПРОКУРОРЪТ ОТ ВКП заключава, че жалбите на подсъдимите са неоснователни. При постановяване на съдебният акт не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуални правила. Показанията на свид. С., дадени пред първоинстанционния съд, правилно са кредитирани тъй като подробно, логично и правдоподобно изясняват обстоятелствата, при които са извършени деянията. Наличието на някои неточности в нейните показания, могат да се дължат както на изминалото време, така и на психическото състояние, в което се е намирала пострадалата по време на извършване на деянията. Въззивната инстанция аргументирано и убедително е дала отговор на въпроса защо приема, че показанията на С., дадени пред АС са манипулирани и тези доводи следва напълно да бъдат споделени. Заключенията на експертизите са обективни и пълни. Не е допуснато процесуално нарушение при тяхното приемане. Показанията на свидетелите И, Б. и Т., дадени на досъдебното производство, са надлежно приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, анализа и оценката на доказателствата по делото . При определяне на наказанията са отчетени всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, поради което се явяват справедливи. В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимият Т. Р. Г. заявява, че не е извършил инкриминираните деяния и моли да бъде оправдан. Подсъдимият В. Е. В. поддържа аргументите на защитата, адвокат Х. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, доводите и становищата на страните, и прие следното: ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ. Поради общите касационни основания в жалбите на двамата подсъдими, ВКС разглежда и отговаря едновременно на доводите към тях в жалбите и допълнението към жалбата на подс. В., както следва: С ПРИСЪДА от 6.03.2009 г. по нохд № 302/08 г. на Шуменския окръжен съд всеки от подсъдимите Т. Р. Г. и В. Е. В. е признат за виновен в това, че за времето от 11.07.07 г. - 30.07.07 г., в гр. Н. П., при продължавано престъпление, се е съвкупил с непълнолетната Д. Н. С., като я е принуждавал към това със сила и заплашване и е извършвал това с цел въвличането й в последващи развратни действия и проституция, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 4, вр. с ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 и вр. чл. 26, ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК, всеки от тях е осъден на по СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимите Т. Р. Г. и В. Е. В. за виновни и в това, че през същия период, на същото място, двамата в съучастие като съизвършители, противозаконно са лишили от свобода непълнолетната Д. Н. С., като деянието е извършено по начин, мъчителен за пострадалата и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, поради което и на основание чл. 142а, ал. 4 вр. ал. З, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и вр. чл. 54 НК са осъдени на по три години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на всеки от тях общо най-тежкото наказание от определените поотделно за всяко от двете престъпления, на по СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при режим на изтърпяване "строг". Двамата подсъдими са признати за НЕВИНОВНИ и са оправдани за това, на 10.07.07 г., в с. Красен дол, да са отвлекли непълнолетната Д. С., за да бъде предоставена за развратни действия в страната и извън границите й - престъпление по чл. 156, ал. 2, т. 1,2 и 3 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Признати са за невиновни и са оправдани и по обвинението за престъпление по чл. 152, ал. З, т. З и ал. 4, т. 4 НК. Те са ОСЪДЕНИ СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на гражданската ищца Д. Н. С. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за претърпени неимуществени вреди за деянието по чл. 152 НК в размер на 7 000 лв. и за деянието по чл. 142а НК в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва, върху всяка от тези суми, считано от 30.07.07 г., до окончателното им изплащане, като исковете за разликата до предявените размери са отхвърлени, както и изцяло е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за деянието по чл. 156 НК. Присъдени са съответните такси и разноски по делото. С въззивно решение № 81 от 5.06.2009 г. по ВНДОХ № 115/2009 г. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, образувано по жалби от подсъдимите срещу ПРИСЪДАТА в осъдителната й част, съответно, по протест на прокурора и по жалба от частната обвинителка и гражданска ищца, срещу оправдателната й част, присъдата Е ПОТВЪРДЕНА като правилна и законосъобразна. Производството е прекратено само по отношение на жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца, подадена чрез повереника й - адвокат П, поради молба на С., според която оттегля жалбата си срещу двамата подсъдими и пълномощията си от адв. П, с приложена нотариално заверена декларация, със съдържание, че С. няма претенции към двамата подсъдими, тъй като "всичко, което се е случило е станало с нейно съгласие". При проверката на ВКС не се констатират нарушения на процесуални правила от категорията на съществените /спр. чл. 348, ал. 3 НПК/ от съда, както и в досъдебното производство, при осигуряване разкриването на обективната истина и вземането на решенията на инстанционните съдилища по вътрешно убеждение. Постигната е формалната правилност на присъдата и решението при събирането, проверката и оценката на доказателствата. Доводите на защитата на подсъдимите за фактическата необоснованост на съдебните актове не са предмет на проверка, доколкото тя не е касационно основание и не се дължи на нарушаване на формалните правила по събиране, проверка и оценка на доказателствата по НПК. Не са допуснати твърдяните в жалбите на подсъдимите и в допълнението от защитата на подс. В., нарушения на процесуалните правила . Неоснователни са и оплакванията спрямо тази част от обвиненията срещу подсъдимите, за които те са признати за невиновни и оправдани/ по чл. 152, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 4 НК и чл. 156 НК/ . Обвинителният акт не е непълен и неточен по отношение на характера и причините на обвинението срещу подсъдимите, по което подсъдимите Г. и В. са признати за виновни. Изпълнени са изискванията на закона в чл. 246 НПК и съгласно указанията на ТР№ 2/02 г. на ОСНК относно съдържанието и пълнотата на обвинителния акт, гарантиращи правото на справедлив процес. Не е допуснато ограничаване на правото на защита на подсъдимите, които са се защитавали по всички релевантни за обвинението факти . В постановленията за привличане и в диспозитива на обвинителния акт по обвинението за престъпление по чл. 152 НК е посочен периодът на осъществяване единното престъпление. Броят на отделните дейния за всеки един от подсъдимите е отразен описателно и подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт, от която става ясно, че деянията са повече от две за всеки един от тях и от фактическа с. са очертани признаците по чл. 26 НК. . В обстоятелствената част на обвинителния акт е очертан и броят на изпълнителните деяния, в рамките на посочения период от време от "11.07.2007 г.- до 30.07.2007 г." . Описана е словесно и специалната цел по чл. 152 НК - " с цел въвличането на лицето в последващи развратни действия". Описани са и качествата на пострадалото лице със съставомерно значение като възрастта и пола на свид. С. и съставомерните вредни последици за нея от деянието по чл. 142а НК. По обвинението по чл. 142а НК, което е за продължено и резултатно престъпление, фактическото изпълнение на деянието, в обозначеният от обвинението инкриминиран период, е описано по обективни и субективни признаци. В обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт деянията са описани по време, място и начин на извършване: по чл. 152 НК със "сила и заплашване"; по чл. 142а НК начинът на извършване е описан от обвинението като "мъчителен за пострадалата", а изпълнителното деяние "лишаване от свобода" е описано като продължило двадесет дни и е квалифицирано от обвинението като "продължило повече от две денонощия" - признаци от обективната с. на съставите на инкриминираните деяния.потребата на изразите в обстоятелствената част на обвинителния акт "на следващия ден", ясно указва датите и броя на дните, за които се твърди че са извършвани деянията, защото изразът е използван единствено в логическа връзка с описанията на дните в които е посочената датата на деянията. Следователно няма "разминаване" в данните за датите и времето на деянията. Тези данни сочат, че обвинителят акт не страда от непълноти и подсъдимите са получили възможността да бъдат в подробности информирани за обвинението. Съдът е получил рамките на предмета на доказване по чл. 102 НПК, очертани от фактическите обстоятелства на обвинението. Защитата е пропуснала за коригира оплакванията си срещу обвиненията, за които подсъдимите са признати за невиновни и оправдани по квалификацията за "особено тежък случай" във връзка с деянията по чл. 152 и чл. 142а НК, както и по квалификацията, за "последвал опит за самоубийство" във вр. с чл. 152 НК и изцяло по обвинението по чл. 156 НК . По този начин подсъдимите са получили максимална защита и напълно несъответно на данните по делото се твърди тяхното нарушаване. Неоснователни са доводите за съществени процесуални нарушения и в съдебната фаза. Проверката показа, че съдебния протокол от 1.10.2008 г. по нохд № 302/08 г. на Шуменския окръжен съд, който е доказателствено средство за извършените процесуални действия, реда по който са извършени и за събраните доказателства /спр. чл. 131 НПК/ съдържа известни непълноти и пропуски, дължащи се на действията на съда, но те не са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2 НПК. Налице са пропуски в дейността на съда относно приложението на чл. 272 - чл. 275 , чл. 370, ал. 1 НПК . Неснемането на самоличност на подсъдимите и неотразяването в протокола разясняването от с. на съда на правата на подсъдимите в съдебната фаза относно правото им на отводи на главните субекти и на някои от участниците в процеса, относно правото да искат допускане на нови доказателства, по допустимостта на предявените искания за конституиране на нови страни, относно правото на съкратено съдебно следствие и пр., са нарушения на процесуалните норми. Но в случая, макар и допуснати, те не са абсолютни по своя характер, нито са такива, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите . Видно от постановленията за привличането им като обвиняеми и за предявяване на досъдебното производство, разследващият орган е разяснил правата на Г. и В., осигуряващи им стандарта на защита в рамките на наказателния процес /по чл. 53, чл. 55, чл. 93 - чл. 97 и сл. НПК/. В съдебното производство пред първостепенния съд подсъдимите са участвали лично. Още от първото съдебно заседание и във всяко следващо, те са се явявали лично и заедно с упълномощените по техен личен избор защитници - адвокатите Д. В. Д. за подс. Т. Г. и адвокатите В. Д. и Б. Б. за подс. В. В. Защитата и на двамата подсъдими е изразявала становище по всеки въпрос по хода на делото: по допускането на доказателства, събирането и оценката им, които становища и искания са отразени в съдебния протокол . По всички въпроси, по които съдът е пропуснал да разясни правата на подсъдимите, преди хода на съдебното следствие, защитата активно се е намесила и правила своите искания, бележки и възражения /спр. чл. 55 НПК/ по основанието за отводи на членовете от състава на съда, прокурора, секретаря, като защитата не се е противопоставила на участието им в процеса; изразила е съгласие с допустимостта на исканията за конституиране на пострадалата С. като частна обвинителка и гражданска ищца; защитата и на двамата подсъдими е заявила липсата на основание за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 НПК, с ясно изразено становище, че подсъдимите не признават фактическите обстоятелства на обвинението и оспорват събраните в досъдебната фаза доказателствени източници, на които се основават обстоятелствата в обвинителния акт; защитата и на двамата подсъдими е поискала състезателното развитие на процеса. Следователно последващото определение на съда, с което е отказано предварително изслушване на страните, макар и в нарушение на закона и ТР № 1/09 г. на ОСНК, не е ограничило правото на защита на подсъдимите, предвид предхождащото определението на съда, заявено от тях несъгласие, за провеждането на съкратено съдебно следствие по чл. 371 и сл. НПК. Неснемането на самоличността на двамата подсъдими от първостепенният съд несъмнено е нарушение по чл. 272 НПК, което не е съществено. В съдебния протокол е отразено тяхното лично участие в процеса както и присъствието на защитата им. В данните по делото и в протокола е отразено че са им били връчени преписите от обвинителния акт, разпореждането на съда и съобщенията по чл. 254 и чл. 255 НПК. От разпореждането на л. 20 за предаването им на съд, подсъдимите и защитата им са призовани на посочените по делото адреси, в договорите за правна помощ на явилите се техни защитници фигурират имената и подписите на подсъдимите, които са отразени и в съдебния протокол. Следователно обективно е установено, че те са упражнили лично правото си на участие като подсъдими в процеса, наред със защитата и винаги са присъствали заедно с техните упълномощени защитници. Отразено е и запитването, отправено им от съда, дали разбират същността на обвинението и заявеното от всеки от подсъдимите, че разбира в какво е обвинен и ще се възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението. Ето защо, не се споделя като основателно оплакването на адв. Х, че не е ясно дали явилите се лица са именно подсъдимите. Неоснователен е доводът на защитата на подс. В., че разпитът на свидетелката С е проведен в нарушение на закона, поради факта, че по време на съдебното следствие на 1.10.2008 г. е бил прекъсван, поради влошаване здравословното й състояние и подновяван в рамките на същото заседание, без да се вписват, при започването му, отново в съдебния протокол същите участници в процеса. Спазени са правилата за провеждането на разпит на свидетел по чл. 139 НПК. Подсъдимите и защитата им са упражнили в пълен обем правото си да участват в разпита на свидетелката и да изискват многократно разпити на същата свидетелка с въпросите си за проверка достоверността на показанията й. Прекъсването на разпита й в съдебното заседание на 1.10.2008 г. не е в нарушение на закона. Съдът е отразил причината за прекъсването, часа на прекъсване и часа на продължаване на заседанието, от които факти е видно, че разпитът е проведен в едно и също съдебно заседание в един и същи заседателен ден. Неотразяването в съдебния протокол, че съставът на съда и останалите участници в процеса не са променени, след прекъсването на заседанието и продължаването му в същия заседателен ден, не е в нарушение на закона, защото заседанието не е отлагано, а е проведено в един и същ заседателен ден и данните за участниците в процеса са отразени веднъж при откриването му, след като съдът е установил, че са налице предпоставките за даване ход на делото, предвидени по чл. 271, вр. с чл. 269, ал. 1 и чл. 272 НПК/ спр. от л. 144 - до л. 192 от нохд № 302/08 г. на ШОС/. Свидетелката С. е разпитвана в присъствието на вещите лица по СМЕ и по СППЕ. Неоснователно е оплакването, че отсъствието на вещите лица при разпита на останалите свидетели е в нарушение на закона. Редът за изслушване на вещите лица е въпрос изцяло от компетентността на съда. Вещите лица и по двете експертизи са изслушани от съда, като на страните е била предоставена пълната възможност за задаване на въпроси към тях. Съдилищата в мотивите на атакуваните съдебни актове са дали отговор по чл. 305, ал. 3 и съответно по чл. 339, ал. 2 НПК, на възраженията на защитата защо приемат заключенията на съдебните експертизи за компетентни и достоверни и защо са основали констатациите си по фактите въз основа на тях. Съдилищата са се мотивирали в случаите на отказ на направени искания от защитата за допускане на доказателства . Приобщаването на показанията на свидетелите И при условията на чл. 281 НПК е законосъобразно. В останалата им част, доводите на защитата и на двамата подсъдими се отнасят до оценката на доказателствените източници, която е в кръга на формирането на свободното съдийско убеждение на съдилищата по фактите при установяването на обстоятелствата от предмета на доказване. В тази връзка проверката установи, че доказателствените източници са събрани и проверени съобразно правилата по чл. 107 НПК. Не са игнорирани доказателствата, които оправдават или смекчават отговорността на подсъдимите, за сметка на обвинителните доказателствени източници, както твърди защитата на подс. Георгиев. Всички събрани доказателства са подложени на внимателна проверка. Въззивната инстанция е изложила убедителни съображения защо не приема доводите, които защитата на подсъдимите е направила, за да опровергае достоверността на показанията на свидетеля С. С. е последователна и категорична в описанието на поведението на всеки от двамата подсъдими за процесния период. Оплакването за едностранчиво и избирателно обсъждане на доказателствения материал не може да се обоснове и с довода на защитата за недостоверност на показанията на С. с оглед съществените противоречия в дадените от нея показания пред първата с тези дадени пред въззивната инстанция. Пред въззивният съд тя за първи път отрича инкриминираните действия на подсъдимите да са извършвани против волята й. Именно поради това, въззивната инстанция особено внимателно е ценила показанията на свид. Станева. В мотивите на въззивното решение е обсъден обратът в поведението на С. Писменото й твърдение в "клетвената декларация" в която е заявила, че пребиваването й в процесното жилище в гр. Н. пазар и многобройните полови актове с нея от с. на подсъдимите Г. и В. е "извършено с нейно съгласие", е проверено от повторен разпит на свидетелката С, а показанията й пред двете съдебни инстанции са проверени и анализирани поотделно и с останалите гласни и писмени доказателствени средства. Констатираните съществени противоречия в показанията й, са преодолени с анализ в който са изложени мотиви защо въззивната инстанция не дава вяра на последните показания. С. сама е обяснила с причината, че и е "омръзнало да ходи в съда", и "нямала повече възможност да се явява непрекъснато в с.з., "затова подала тази клетвена декларация". Изяснената причина за промяната в показанията й, не са фактите относими към времето на деянието, а фактите, свързани в продължителността на процеса, със срещите й с лицата, участващи в процеса, с факта че и й прилошавало по време на заседанията. Тезата на защитата, че С. се е подложила доброволно на сексуални контакти с двамата подсъдими, както и доброволно е пребивавала в жилището им в гр. Н. пазар, е опровергана от данните по делото. В тази връзка съдът е кредитал и заключението на СПЕ, според което, психо- физически С. е с интровертна нагласа, с пасивност в социалните контакти, с плахост, срамежливост и безинициативност, с ограничен интелектуален запас и с пълна невъзможност да се противопостави физически или вербално на външна намеса, особено когато тя е от принудителен характер. ВАС е обосновал изводите си относно достоверността на показанията на свидетелката, дадени пред първостепенния съд и с факта за опита й за бягство от квартирата, наета от двамата подсъдими, с начина на бягството й - скачането от балкона на четвъртия етаж, където се е помещавала квартирата на подсъдимите. Състоянието й е установено от СМЕ и медицинската документация я за лечението й, приобщена по делото като писмени документи по чл. 127 НПК. При изготвяне на повторната СППЕ, вещите лица са извели, че при поставянето на пострадалата в стресова ситуация, тя е била податлива на манипулиране, тъй като не разполагала с умения и подходи да се противопостави на външната агресия. Оценката им, наред с показанията на С. в първостепенния съд / депозирани на съдебното следствие в с.з. на л. 169 - л. 174, по нохд 302/08 на ШОС/ за упражненото спрямо нея насилие от подсъдимите, както и за липсата на способност за противопоставяне от нейна с., е на базата на анализ на всички събрани доказателствени източници: показанията на свид. Надка К., свид. Огнян Т., свид. Сергей И. /Сезгин/, свид. Хълми Б., СМЕ и СППЕ, протоколите за оглед на местопроизшествие и за оглед на живо лице, съгласно чл. 107, ал. 5 НПК. ВАС е отговорил на доводите на защитата на двамата подсъдими и защо счита за неоснователни оплакванията по повод оспорването на компетентността на вещите лица по СМЕ-зи и непроизнасянето на първостепенният съд по направения отвод на вещите лица от двете КСМППЕ. ВКС намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на съда. Вещите лица са били призовани в с.з. за 1.10.2008 г. като с разпореждане от 24.09.08 г. в.л. Нели Н. е била заменена с в.л. Светлана С. Защитата не е възразила срещу участието на тези вещи лица. В присъствието на защитата на подсъдимите експертите, след като са присъствали на разпита на С., са изслушани от съда и страните и са им задавани въпроси от тях / спр. съдебния протокол от 01 и 2.10.2008 г./ . Комплексната експертиза е изслушана на 06.11.08 г., след промяна реда в хода на съдебното заседание като не са отразени възражения на защитата срещу състава на вещите лица. Съдът е уважил искането за повторна тройна комплексна СППЕ с нови конкретни задачи. Такава е изготвена и изслушана в с.з. на 05.12.08 г. като на възраженията на защитата по отношение нейната обоснованост съдът е отговорил с мотивирано определение . Вън от този ред, въпросите за кредитирането или не на експертните заключения са изцяло в дейността на съда по оценката на доказателствените източници по вътрешно убеждение, каквато е направил по реда на чл. 107 НПК в мотивите си. Не са допуснати нарушения на материалния закон. Въз основа на установените фактически данни от предмета на делото, законът е приложен правилно. Установените деяния и авторството им от подсъдимите Г. и В. са правилно квалифицирани под признаците на чл. 152, ал. 3, т. 4, вр. с ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 и вр. чл. 26, ал. 1 НК и на чл. 142а, ал. 4 вр. ал. З, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Не се споделят доводите на защитата, че подсъдимата се е поставила в услуга на подсъдимите за извършване на доброволни полови актове, че била със сексуален опит и не е имала вид на непълнолетна и поради това деянията са несъставомерни от обективна страна. По делото е установено точно обратното, а именно, че физически С. е висока не повече от 1,50м., тежи не повече от 40 кг. и визуално изглежда на около 13-15 години, че подсъдимите са и обещавали да й осигурят паспорт, което обективно сочи, че в представите си те са съзнавали нейното непълнолетие. Установено е че двамата подсъдими обещавали на С. да й съдействат за издаването на лична карта, "когато навърши 18 г." и че ще работи за тях в чужбина, когато навърши тази възраст. Те са контактували със свид. Садула, неин съсед, което е бил наясно с възрастта и положението й в семейството. Установените по делото данни за скачането на С. от балкона на наетото от подсъдимите жилище / спр. показанията на свид. Мария С., данните от протокола за оглед на местопроизшествие, с фотоалбум, СМЕ и протокол за оглед на живо лице/ са в основата на изводите за принудата, упражнена върху пострадалата от подсъдимите както по отношение пребиваването й в жилището, без възможност да го напуска по нейна воля, така и по отношение принудителните съвкупления с нея от подсъдимите, установени от показанията на пострадалата пред първостепенния съд и от данните от заключението на СМЕ и от протокола за оглед на живо лице. Според обективните находки по тялото на С., някои от нараняванията й имат по-голяма давност от тези, придобити при падането й от четвъртия етаж на жилището, където е пребивавала с подсъдимите. Те съвпадат по давност с престоя й в квартирата им и с данните в показанията й за нанесени удари с юмруци, както и за побой с кабел. По държанието на С. свид. Билялов е разбрал, че С. не иска да извършва съвкупления или развратни действия с него, за които е била доведена при Б. от подс. В. и я предал обратно на свид. Исаев, а той съответно я предал, като се обадил предварително на поде. В., който пристигнал в процесния хотел и отвел С. Последователната позиция на С. при разкриването на фактите в тяхната хронология от първия до последния момент на общуването й с подсъдимите Г. и В. е оценена от съдилищата и отразена в мотивите им по реда на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК. Съдилищата са отчели тяхната достоверност и поради данните, които тя е изложила и въз основа на които подсъдимите са оправдани за част от обвиненията, а именно, че тя се е качила доброволно в автомобила им, с оглед намерението й да си търси работа, като е установила впоследствие, че е била заблудена относно факта, че няма да я върнат в селото й, което само по себе си не представлява отвличане. При потеглянето, тя не е възразила спрямо посоката на предвижване. Никъде тя самата не твърди наличие на упражнено насилие по време на придвижването до Нови П., както и до качването в апартамента, поради което подсъдимите законосъобразно са оправдани по обвинението по чл. 156 НК въз основа на показанията на С. Тази последователност в позицията на пострадалата е оценена като постоянна и за последващите им показания относно действията на подсъдимите, че те са осъществявали полови актове с нея без нейно съгласие, почти ежедневно, поради заплахите отправени към нея, че ще я убият, ще изгорят къщата на близките й, като я принуждавали да се съблича и стои гола, да стои клекнала, да не спи, нанасяли й удари с юмруци и ритници, биели я с кабел. Установено е по делото от свидетелят О. Т. е присъствал на побой, нанесен на пострадалата от поде. В. . При тези факти, доводите че С. е пребивавала доброволно в жилището на подсъдимите в гр. Н. пазар и че не са налице признаците на деяние по чл. 142а НК, се опровергават от установеното, че свидетелката не е притежавала ключ от жилището, наето от подсъдимите, те са я заключвали като са излизали от там или я придружавали, ако е искала да закупи нещо от магазин, или са я следили от разстояние, или са я заплашвали, че я наблюдават/ спр. показанията на свид. С., свид. Тодоров, свид. Исаев и свид. Билялов, /. Тези данни законосъобразно за изведени като признаци на изпълнителното деяние от обективната с. на състава на престъплението по чл. 142а НК. Приетото за установено, че принудителните съвкупления с пострадалата са извършвани със специалната цел - тя да бъде предоставена след това за развратни действия, което е квалифициращ признак на деянието по чл. 152, ал. 3, т. 4 НК, е както въз основа на показанията на свидетелката, която е установила, че те многократно са декларирали, че трябва да я "обучат", как да се държи с "клиентите", така и от данните, че подсъдимите са изпратили пострадалата при клиент - свид. Хълми Б., така и от установеното от показанията на свид. Сергей И. /Сезгин/ и свид. Хълми Б. По делото е установен и периодът на принудителното лишаване от свобода на С. и начина по който е била държана, който е бил значителен - 20 дни, както и поведението на подсъдимите към нея в този период, обективирано от данните по делото като особено мъчителен за нея, тъй като е била подложена на системна принуда от психически и физически характер от която е преживяла болки и страдания, извън факта на ограничаване правото и на свободно придвижване. Тези данни правилно са квалифицирани по чл. 142а, ал. 4, предл. първо НК. Наложените наказания на подсъдимите са справедливи . Те са определени при спазване правилата по чл. 54 и чл. 36 НК. Оценена е тежестта на деянията, предвид количеството на квалифициращите признаци за всяко едно от престъпните посегателства, което отегчава конкретната тежест на деянията и степента на обществена опасност на дейците. Характеристиката на деянията по начина на извършване, извън съставомерните им признаци като броят на деянията в рамките на продължаваното престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 4, вр. с ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 и вр. чл. 26, ал. 1 НК, броят на денонощията през които пострадалата е била принудително лишена от свобода по чл. 142а НК, извън съставомерните "повече от две денонощия", които са двадесет на брой, естеството на принудата, която е била и психическа и физическа, вида на заплахите: за физическо унищожаване, за запалване на къщата и за посегателство върху близките на жертвата, тежките последици за жертвата - скачането й от четвъртия етаж, са данни, които очертават дейността на всеки от подсъдимите като такава с висока степен на обществена опасност. Въпреки това, съдилищата са приели, че отговорността трябва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства / поради отчитане на чистото им съдебно минало и добри характеристични данни/. Наложените наказания на всеки от подсъдимите от по седем години лишаване от свобода, като общо най-тежки /спр. по чл. 23 НК/ са определени под средния размер на предвидената санкция "лишаване от свобода", която е от три до петнадесет години за най-тежкото престъпление /по чл. 152, ал. 3 НК/. Следователно наказанията са индивидуализирани със зачитане на всички смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства и няма място за тяхното намаляване. Присъдените обезщетения са справедливи по размер, съответни на данните по делото и закона. Няма касационни основания за отмяна или изменяване на атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС, трето наказателно отделение,

Цитирани разпоредби

3