Решение № 13869 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16749/2009 г.

Решение № 13869 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16749/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Националната спортна академия "Васил Левски" - София, срещу Решение № 338 на Министерския съвет на Република България от 26.05.2008 г. в частта му досежно т. 8 от приложение № 4 към т. 4. Твърди се, че решението в тази му част е незаконосъобразно поради наличието на концесионно правоотношение между МРРБ и "Федан" ООД по силата на договор за концесия. Поддържа се още, че решението на Министерския съвет в обжалваната му част е незаконосъобразно и недопустимо, тъй като на основание чл. 7, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) "морските плажове с прилежащата им акватория, които не са предоставени на концесии, се предоставят за управление на съответните общини с решение на Министерския съвет". В случая за включения морски плаж "Равда-Национална спортна академия" община Несебър има издадено решение по гр. дело № 1080 от 2004 г. на Софийския градски съд - VI търговско отделение, по силата на което съдът е признал за установено, че между "Федан" ООД и Министерството на регионалното развитие и благоустройството съществува правоотношение по договор за концесия. Това обстоятелство изключва изцяло предвидената в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗУЧК възможност морският плаж "Равда-Национална спортна академия" да бъде предоставен на община Несебър за управление. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли изцяло. Налице са влезли в сила съдебни решения, които установяват липсата на концесионно правоотношение. Прави възражение за недопустимост поради липса на правен интерес. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че тя е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК по отношение на жалбоподателя следва да се приеме, че е налице правен интерес от обжалването. От представените по делото съдебни решения е видно, че той е имал държанието и владението на част от този плаж. Следователно неговите права са застрашени от предоставянето на плажа на община Несебър за управление. В тази връзка неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата с оглед представеното влязло в сила решение на Апелативния съд - гр. София, тъй като то има отношение по съществото на спора, но не и относно допустимостта на жалбата. С решение № 16119 от 29.12.2009 г., постановено по адм. дело № 12370 от 2009 г., петчленен състав на Върховния административен съд е върнал делото за ново разглеждане с указания да се изясни въпросът налице ли е концесионен договор, сключен с "Федан" ООД. При новото разглеждане на делото е представено Решение № 543 на Министерския съвет на Република България от 28.06.2004 г. за даване на съгласие за прекратяване на концесионния договор върху част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж "Равда-Национална спортна академия", сключен на 30.11.2000 г.. Представено е и влязло в сила решение № 707 от 22.06.2009 г., постановено по тълк. дело 2071 от 2007 г. на Софийския апелативен съд, от което е видно, че е бил предявен от "Федан" ООД против държавата иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на държавата в качеството й на концедент, че между същата и търговското дружество съществува правоотношение по договор за концесия, сключен на 30.11.2000 г., с предмет право на ползване върху морски плаж "Равда-Национална спортна академия". В посоченото решение е прието, че държавата е упражнила правото си на разваляне на концесионния договор съобразно чл. 46, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗК (отм.). Видно от оспореното Решение № 338 на Министерския съвет от 26.05.2008 г., в обжалваната му част по т. 8 от приложение № 4 към т. 4 Министерският съвет е предоставил за управление обекти - изключителна държавна собственост, представляващи части от крайбрежната плажна ивица на Република България - изброените морски плажове към съответните общини. Като правно основание на издаденото решение Министерският съвет е посочил чл. 7, ал. 3 от ЗУЧК. В т. 8 от обжалваното приложение № 4 към т. 4 е посочен морски плаж "Равда-Национална спортна академия". За този плаж жалбоподателят твърди, че е отдаден на концесия на "Федан" ООД, поради което не може да бъде предмет на разпореждане. С оглед така изяснената фактическа обстановка жалбата като недоказана следва да се отхвърли. По делото е безспорно установено, че за плажа "Равда-Национална спортна академия" по отношение на община Несебър не е налице сключен договор за концесия и концесионер е "Федан" ООД. Този договор за концесия жалбоподателят противопоставя като основание да бъде отменено решението на Министерския съвет в тази му част, но както се посочи, доказателства за наличен валиден концесионен договор към датата на издаденото решение на Министерския съвет не е налице, поради което и жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,