Решение № 428 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2015 г.

Решение № 428 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2015 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Йордан Христов Маринов е подал касационна жалба срещу решението от 31.12.2014 г. по адм. дело № 102/2014 г. по описа на Административния съд - Ловеч, с което е отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 евро за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки,, унизително отношение, уронване на престижа и човешкото достойнство, причинени от отменената като незаконосъобразна заповед № 70/27.03.2014 г. на внд началник сектор "Затворническо общежитие Атлант", при Затвора - Ловеч. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна . Административният съд е установил, че със заповед № 70/27.03.2014 г. внд началникът на сектор "Затворническо общежитие Атлант" при Затвора - Ловеч наложил на лишения от свобода Йордан Христов Маринов дисциплинарно наказание "извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената" за срок от седем дни, за нарушение на чл. 96, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Нарушението се изразявало в това, че Йордан Маринов изпратил петиция № 378/24.02.2014 г. до министъра на правосъдието, оставена без уважение от ресорния заместник-министър на правосъдието, в която изложил обидни и клеветнически твърдения срещу началника на общежитието. Наложеното дисциплинарно наказание било изпълнено в периода 29.03.2014 г. - 4.04.2014 г. Впоследствие издадената заповед № 70/27.03.2014 г. била отменена със заповед № 1-3895/07.04.2014 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Тъй като в исковата молба няма направени твърдения, по делото не са събирани доказателства за причината за предварителното изпълнение на заповедта, при положение, че срокът за обжалването й не е бил изтекъл и е още на следващия ден след издаването й наказаното лице е подало жалба. налице подадена от осъденото лице жалба. По делото били представени медицински документи, според които Йордан Маринов е диспансеризиран поради хипертонична болест, и е диагностициран със заболяването "остър катар на горните дихателни пътища" на 1.04.2014 г., както и със заболяването "захарен диабет 2 тип", открит на 19.06.2014 г. с давност от няколко месеца. Според показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели, също изтърпяващи наказание лишаване от свобода, наказанието "извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената" се изразявало в допълнителен труд, при което три пъти на ден коридорът и стъпалата в общежитието се измивали с парцал и вода. Фактически затворниците били тези, които ежедневно се грижели за хигиената, като давали дежурства. Обичайно те се подигравали на наказаните с допълнителен труд. Закачките им не били приятни, но самата работа не била тежка. Репликите, които подхвърляли другите лишени от свобода, били: "Караш БМВ (приспособлението за измиване) без книжка и застраховка" и " Чистачка, сега като изчистиш стъпалата, ела да изчистиш и килията". Според показанията на посочения от ответника свидетел, изпълняващ длъжността инспектор "Социални дейности и възпитателна работа" в Затворническо общежитие "Атлант", работата се състояла в поддържане на хигиената или в измиването на площ около 25 кв м, с уточнението, че за ежедневното почистване били ангажирани други лица. При изтърпяване на наказанието лишеният от свобода Маринов не се оплакал от подигравки на другите затворници или от здравословни проблеми, както и не представил медицинска бележка за освобождаване от дежурство по чистота за периода на наказанието. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че искът, предявен от Йордан Маринов срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието следва да се отхвърли, тъй като не било доказано, че отмененият като незаконосъобразен административен акт е причинил на ищеца морални вреди, изразяващи се в болки и страдания и унижаване на достойнството му. Съдът посочил липсата на причинна връзка между заболяването на лишения от свобода от захарен диабет и наложеното наказание. Установено било, че заболяването е с давност от няколко месеца и че възможни фактори за отключването му са: затлъстяване, наследствена обремененост, стресови въздействия. Самото наказание не се изразявало в полагането на тежък физически труд, а представените по делото медицински бележки за освобождаване на ищеца от дежурство по чистотата се отнасяли за по-късен период. Подигравките, отправени към него, не се различавали от тези към други лишени от свобода, и не били с такъв интензитет и тежест до степен да обосноват твърдяните страдания и унижаване на достойнството му. Шегите между лишените от свобода по отношение на този от тях, който изтърпява наложеното наказание били обичайни и затова не биха могли да въздействат отрицателно върху преживяванията на ищеца. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил основан на събраните по делото доказателства извод, че отмененото като незаконосъобразно наказание "извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената" не би могло да причини ендокринното заболяване на ищеца, както и да го накара да търпи физически болки и страдания. По своя характер наказанието не е тежко и не би могло да доведе в пряка и непосредствена причинна връзка до твърдяните от лишения от свобода последици за здравето и физическия му статус. Съобразена с фактите, установени по делото, е и преценката на съда, че подигравките на останалите лишени от свобода, окачествени като хумор от един от посочените от ищеца свидетели, не са от такова естество и с такава тежест, че да засегнат сериозно психиката на ищеца и да доведат до негативни преживявания, изразяващи се в уронване на престижа и човешкото достойнство, надхвърлящи тези, които обичайно се свързват с начина на общуване и поведение в затворническата общност, още повече като се вземе предвид, че лишените от свобода на практика ежедневно се грижат за поддържане на хигиената в общежитието и че отправените към ищеца закачки не са по-различни от тези, отправени към други, наказани със същото наказание, лица. Макар и да е налице отменен от горестоящия орган административен акт акт, не са установени поддържаните в исковата молба неимуществени вреди. При отсъствието на всички елементи от състава на имуществената отговорност, уредена в чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, искът за присъждане на обезщетение законосъобразно е бил отхвърлен. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд