Решение № 12745 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10172/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. М., подадена чрез процесуалния представител адв. Чавдаров, срещу решение 3527 от 01.08.2025 г., постановено по адм. дело 468/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД-25-190 от 22.02.2024 г. на кмета на Община Ракитово и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед, доколкото неправилно касаторът е посочен като адресат на заповедта. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски по делото. Ответникът кмета на Община Ракитово, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния представител юрк. Раданова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът Г. Г. З., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът -П. Т. Х., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Теофанов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на К. М. срещу заповед РД-25-190 от 22.02.2024 г. на кмета на Община Ракитово, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателката, в качеството й на собственик, да премахне незаконен строеж Масивна ограда , изградена в имоти с идентификатори [номер], [номер] и [номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Костандово, в несъответствие с действащия подробен устройствен план /ПУП/, одобрен със заповед 631/25.12.1930 г. и без строителни книжа. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в законоустановената форма, както и при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните норми. Позовавайки се на приетите по делото писмени и гласни доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че в случая безспорно е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, и не съответства на действащия ПУП план за регулация, одобрен със заповед 631/25.12.1930 г., както и е построен без разрешение за строеж. За неоснователно съдът приема възражението на жалбоподателката, че същата не следва да е адресат на заповедта, тъй като именно тя е собственик на имота, както и ползвател на процесния незаконен строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден в законоустановената форма от компетентен орган кмета на Община Ракитово, доколкото процесният строеж е шеста категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Правилно административният съд е приел също така, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е била надлежно проведена процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение в административното производство, изразяващо се в неправилното му определяне като адресат на заповедта. В тази връзка следва да се има предвид, че дори и да се приеме, че жалбоподателят не е извършител на процесния строеж, то безспорно същият правилно е определен за адресат на оспорената заповед. В производството по премахване на незаконен строеж по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ органът извършва преценка срещу кого от възможните адресати да насочи задължението за премахване. Според чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ то е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. В конкретния случай касационният жалбоподател е определен като адресат на заповедта в качеството му именно на собственик съгласно представените с административната преписка писмени доказателства. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени, доколкото описаната в заповедта за премахване масивна ограда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, шеста категория, за чието изграждане са необходими строителни книжа в съответствие с чл. 147, ал. 2 от ЗУТ /в приложимата редакция/ и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Не намира приложение в случая и нормата на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, доколкото от приетите по делото писмени доказателства, в това число и съдебно-техническа експертиза, се установява, че височината на оградата е над 0.60 м. и същата не представлява лека прозирна ограда. За да е законен един строеж от вида на процесния следва същият също така да бъде съобразен с предвижданията на ПУП. В конкретния случай по делото се установява, че процесната масивна ограда не следва нито имотната, нито регулационната линия, като същата е извън имота на жалбоподателя и завзема част от съседните имоти. Видно от заключението на вещите лица по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, процесната ограда навлиза в съседни три имота, а именно: в имот с идентификатор [номер], от който се отнема площ от 75 кв. м.; в имот с идентификатор [номер], от който се отнема площ от 193 кв. м.; в имот с идентификатор [номер], от който се отнема площ от 44 кв. м. При така установеното по делото правилно съдът приема, че е налице и основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за определяне на процесния строеж за незаконен. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че правилно административният орган приема, че процесният строеж не е търпим нито по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото по делото безспорно се установява, че същият не е изграден по регулационните граници на имот с идентификатор [номер], като и не съответства на изискването по чл. 48, ал. 3 от ЗУТ. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Пазарджик е правилно и не е налице соченото от касационния жалбоподател основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника кмета на Община Ракитово следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Основателна се явява и заявената в срок претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на ответника П. Х. в размер на 800 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 24.11.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,