Решение № 5576 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9362/2023 г.
ВАСЧетвърто отделение08.05.2024 г.докладчик Мария Радева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 480/19.07.2023 г., постановено по адм. дело 389/2023 г. на Административен съд Монтана, в оспорената част и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение налагане на финансова корекция 01-0800/1350#31 от 06 април 2023г. издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие .
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на община Бойчиновци сумата от 3 400 /три хиляди и четиристотин/ лева разноски за платени две държавни такси.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ МАРИЯ РАДЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от община Бойчиновци, представлявана от кмета С. Сретениев чрез процесуалния си представител адв. И. Цветков, против решение 480 от 19.07.2023г., постановено по адм. дело 389 от 2023г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу решение за налагане на финансова корекция 01-08000/1350#31 от 06.04.2023г. издадено от ръководителя на Управляващия орган по ПРСР за периода 2014-2020г., в частта на приетото от съда за установено нарушение на чл. 180, ал.2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по смисъла на чл. 70, ал.1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, попадащо в т.9.3 от Приложение 1 към чл.2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Релевирани са доводи за неправилност на решението като издадено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му, в оспорената част и постановяване на решение по съществото на спора. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представя писмени бележки. Ответникът зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, в писмен отговор депозиран от процесуалния представител гл. юрисконсулт М. Панчева /макар неправилно да е посочено, че същия е от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие / е изразено становище за неоснователност на касационната жалба, счита че съдебното решение в обжалваната му част е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. При изложени съображения прави искане жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. С писмена молба от 20.02.2024г. процесуалния представител е заявил, че поддържа писмения отговор, както и че прави възражение за евентуална прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд Монтана е образувано по жалба на община Бойчиновци против решение за налагане на финансова корекция 01-0800/1350#31 от 06.04.2023 г., издадено от Ръководителя на управляващия орган по ПРСР за периода 2014-2020г., на основание чл. 20а, ал.2 от ЗПЗП, чл.73, ал.1, чл. 72, ал.1 във вр. с чл. 70, ал.1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, чл.2, ал.1 и чл. 5 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентни показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, чл. 50, ал. 7 и 10 от Наредба 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малки по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от ПРСР 2014-2020г., поради установено нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗОП, представляващо нередност по смисъла на чл. 70, ал.1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, попадащо в т. 9.3 от Приложение 1 към чл. 2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности и нарушение на чл. 100, ал. 3 от ЗОП представляващо нередност по смисъла на чл. 70, ал.1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, попадащо в т.6.2 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности, като е определена финансова корекция в размер на 10% от разходите, които са поискани от Община Бойчиновци за възстановяване по договора за възлагане на обществена поръчка сключен с изпълнителя ДЗЗД Обединение пътища Бойчиновци 2019 с ПО-6 от 05.05.2020г. със стойност на договора за възлагане на обществената поръчка в размер на 5098290.76 лева без ДДС. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на община Бойчиновци, като осъжда касатора да заплати на ДФЗ сумата от 150 лева за процесуално представителство и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд Монтана. За да постанови този резултат административният съд приема, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, от формална страна е прието, че актът съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По първото установено нарушение, изразяващо се в неспазване на разпоредбата на чл. 180, ал.2 от ЗОП съдът е установил, че в срока по чл. 180, ал.1 от ЗОП са постъпили писмени запитвания до възложителя за разяснения по документацията за обществената поръчка, с вх. К-1156/22.04.2019г., К-1175/24.04.2019г. и К1175/1/02.05.2019г., по които възложителя е предоставил разяснения до всички заинтересовани лица с изх. К-1156/1/03.05.2019г., но след изтичане на регламентирания в чл. 180, ал.2 от ЗОП 3-дневен срок от получаване на искането, както и че в разяснението не е посочено лицето, направило запитването, а също така и че възложителя е променил съществено заложените изисквания в документацията, като по този начин не е осигурил достатъчен нов срок за подаване на офертите. За така установеното нарушение е определена финансова корекция по порпорционалния метод, а нарушението е отнесено към категорията нередности посочена в т.9.3 Липса на предоставяне/публикуване на разяснение/допълнителна информация от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата и е определена финансова корекция в размер на 10 % от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор с изпълнител. Съдът е приел за правилна квалификацията на нарушението по т.9.3 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата, тъй като е налице непълно представена, неясна и неадекватна информация, която е равносилна на липса на такава, респективно на липса на предоставени разяснения. По второто нарушение касаещо неспазване на разпоредбата на чл. 100, ал.3 от ЗОП съда е приел, че същото не е налице, тъй като разяснения са публикувани в профила на купувача на възложителя на 03.05.2019г. и срокът за подаване на оферти е удължен с 31 дни като е определен нов краен срок за подаване на оферти, следователно възложителя е предоставил по дълъг срок от минималния определен такъв за подаване на оферти. Преценено е също, че нарушението по чл. 100, ал. 3 от ЗОП не попада в хипотезата на нередност по т.6.2 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата, поради което липсата на доказано нарушение на приложимото право значи липса на един от трите кумулативни елемента на фактическия състав на нередността. На следващо място съдът е установил, че не е налице изтекла давност за определяне на финансова корекция. На последно място първоинстанционния съд е приел, че административния орган е посочил конкретни съображения за избрания процентен показател, както и че правилно е определената основата върху която следва да бъде наложена финансовата корекция, а именно стойността на разходите, признати от управляващия орган за допустими за финансиране представляващи средства от ЕСИФ по ПРСР 2014-2020г. от сключения договор за изпълнител. Решението е обжалвано само в частта, в която е прието от съда за установено нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗОП. В останалата му част, с която е прието от съда, че не е налице установеното от административния орган нарушение на чл. 100, ал.3 от ЗОП като необжалвано е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е неправилно. При напълно изяснени и вярно установени по делото факти, обусловени от данните от приобщените по делото доказателства, но при неправилно тълкуване и прилагане на относимите към спора норми, съдът е достигнал до необосновани и незаконосъобразни правни изводи, които не се споделят от касационната инстанция. От приобщените по делото доказателства се установява следното: На 09.07.2019г. между община Бойчиновци и ДФЗ е сключен договор 12/07/2/0/00050 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от ПРСР 2014-2020г. за изпълнение на одобрен проект 12/07/2/0/00050, а именно Реконструкция и рехабилитация на общински пътища на територията на община Бойчиновци . С решение на кмета на община Бойчиновци от 12.04.2019 г. е открита процедура по вид публично състезание за възлагане на обществена поръчка с предмет: Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа Община Бойчиновци . В изпълнение на проведената процедура община Бойчиновци сключва договор за възлагане на обществената поръчка с избран изпълнител- ДЗЗД Пътища Бойчиновци 2019 . Агенция държавна финансова инспекция е изпратила доклад на Държавен фонд Земеделие , въз основа на който е открито производство по налагане на финансова корекция с писмо 01-0800/1350#13 от 07.04.2022г. и с допълнително писмо за констатирани нарушения е дадена възможност на община Бойчиновци да се запознае и да депозира своето възражение. С писмо бенефициера е възразил срещу направените констатации, като управляващия орган е приел за основателни част от доводите изложени във възражението, а останалата част отхвърлил. Последвало е издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция, в което се сочат нарушение на чл. 180, ал.2 от ЗОП, представляващо нередност по смисъла на чл. 70, ал.1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, попадащо в т. 9.3 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата и нарушение на чл. 100, ал. 3 от ЗОП представляващо нередност по смисъла на чл. 70, ал.1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, попадащо в т.6.2 от Приложение 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, като е определена финансова корекция по порпорционалния метод в размер на 10 % от разходите, които Община Бойчиновци е поискала да бъдат възстановени по договора за възлагане на обществена поръчка сключен изпълнителя ДЗЗД Обединение пътища Бойчиновци 2019 със стойност на договора за възлагане на обществената поръчка в размер на 5098290.76 без ДДС. Като взе предвид тези безспорно установени по делото данни, с оглед дължимата проверка по чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав приема следното: Основателен е довода на касационния жалбоподател за липса на доказано нарушение по ЗОП. Неправилно административният съд, а преди него и органът, приемат, че при провеждане на обществената поръчка е допуснато нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗОП, изразяващо се в това, че възложителя е предоставил разяснение до всички заинтересовани лица след изтичане на регламентирания в чл. 180, ал.2 от ЗОП срок, както и че същото е публикувано в профила на купувача без да е посочено лицето, направило запитването. Административния орган е приел, че възложителя е променил съществено заложените изисквания в документацията, като по този начин не е осигурил достатъчен нов срок за подаване на офертите, поради което това нарушение е отнесено към категорията нередност по т. 9.3 Липса на предоставяне/публикуване на разяснения/допълнителна информация от Приложение 1 към чл.2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. За да е налице "нередност" съобразно дефиницията на чл. 2
от Регламент 1303/2013 следва да са налице следните кумулативно свързани елементи, а именно: на първо място следва да е налице действие или бездействие на стопански субект/икономически оператор, участващо в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, на второ място следва да е налице нарушение на разпоредба на общностното право /на правото на Съюза или на националното право, свързано с правото на ЕС и на трето място следва да е налице нарушение което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз/бюджета на Съюза, чрез отчитане/начисляване на неправомерен/неоправдан разход в бюджета на Съюза. Института на разясненията в процедурите по провеждане на обществените поръчки е предвидена в чл. 33 ЗОП. Конкретно за процесната процедура, която е от вида "публично състезание" сроковете за разяснения са регламентирани в чл. 180, ал. 1 ЗОП, съгласно който текст лицата могат да поискат писмено от възложителя разяснения по условията на обществената поръчка до 5 дни преди изтичане на срока за получаване на оферти, а според чл. 180, ал. 2 ЗОП, разясненията се публикуват на профила на купувача в срок до три дни от получаване на искането и в тях не се посочва лицето, направило запитването. Целта на разясненията е да бъде изяснена волята на възложителя, обективирана в решението, обявлението и документацията за обществената поръчка, когато има неяснота, неточност или др. съмнение при формулиране на условията й, без да се въвеждат промени в обявените условия, при спазване на заложените в чл. 2, ал. 1 от ЗОП принципи за публичност, прозрачност, пропорционалност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Дадените от възложителя разяснения стават неразделна част от одобрената документация за обществената поръчка и доколкото поясняват нейните условия, същите се прилагат от помощния орган при преценката за съответствие на участниците с изискванията по отношение на личното им състояние, критериите за подбор и съответствие на предложенията им за изпълнение с предварително обявените условия. В случай, че предложението на участник не бъде съобразено с изискванията на възложителя, същият ще бъде отстранен от участие, а липсата на достатъчно информация препятства изготвянето на съответно на условията на поръчката такова. Направеният кратък правен анализ, ценен в контекста на данните по делото, налага различен от формирания от първостепенния съд и административния орган извод за допуснато нарушение. От приетата по делото административна преписка е видно, че са постъпили писмени запитвания до възложителя за разяснения по документацията за обществена поръчка със следните входящи номера К-1156/22.04.2019г., вх. К-1175/24.04.2019г. и вх. К-1175/1/02.05.2019г. Възложителят е дал своето разяснение с изх. К-1156/1/03.05.2019г. Безспорно е установено, че разяснението е дадено след изтичане на нормативно определения срок от 3 дни от получаване на първите две искания за разяснение, но настоящият съдебен състав счита, че със забавата си възложителят не е допуснал съществено нарушение, водещо до налагане на финансова корекция, тъй като от една страна закъснението е от 12 дни, от които 5 дни са официални почивни дни /в периода от 26.04.2019г. до 29.04.2019г. и 01.05.2019г./, а от друга страна видно от доказателствата по делото на основание чл. 100, ал.7, т.2 от ЗОП е променен срока за получаване на оферти или заявление за участие като същият от 07.05.2019г. е променен на 03.06.2019г., с което е осигурена възможност за всички заинтересовани лица да съобразят разясненията при изготвяне на офертите си за участие. Противно на установеното от административния орган, в разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от ЗОП изрично е уредено, че не се посочва лицето, направило запитването. Неправилно е прието, от административния орган, че с представеното разяснение, възложителят е променил съществено заложените изисквания в документацията, като по този начин не е осигурен достатъчен нов срок за подаване на оферти. На първо място следва да се приеме, че възложителят не е изменил съществено условията за участие в обществената поръчка, тъй като видно от доказателствата по делото е, че с представеното разяснението възложителя в отговор на 1, 3 и 5 въпрос е установил допуснати технически грешки, в това число: в отговора на въпрос първи - възложителят е посочил, че е допусната техническа грешка в определянето на крайната дата за отчитане на проекта, като участниците следва да се съобразят единствено със заложения минимален и максимален срок за изпълнение; в отговора на въпрос трети - възложителя е приел, че е допусната техническа грешка, като за обществената поръчка не са предвидени обособени позиции и в отговора на въпрос пети се сочи за допусната техническа грешка в обявлението обществена поръчка, в Раздел II, като обхвата на обекта съдържа брой и вид подобекти посочени от т.1 до т. 10. По отношение на въпрос 2, е направена конкретизация по отношение на гаранционните срокове, а в отговор на поставения 4 въпрос - възложителят е счел, че е налице допусната явна фактическа грешка, тъй като строежите предмет на обществената поръчка, попадат в обхвата на втора група, трета категория строежи. Правилната категория на строежа е III, съгл. чл.137, ал.1, т.3, б. ж от ЗУТ, като всеки участник в процедурата трябва да бъде вписан в Централния професионален регистър на строителя и да има издадено удостоверение от Камарата на строителите за изпълнение на строежите с обхват втора група, трета категория по смисъла на чл.5, ал.6, т.2.3.3 от ПРВВЦПРС, издаден от председателя на КСБ или за по висока категория строежи от същата група, а за чуждестранни лица в аналогични регистри. На второ място не е налице твърдението, че възложителят не е осигурил нов срок за подаване на офертите, тъй като с решение за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация на основание чл. 100, ал.7, т.2 от ЗОП е променен срока за получаване на оферти или заявление за участие като същият от 07.05.2019г. е променен на 03.06.2019г., с което е осигурена възможност за всички заинтересовани лица да съобразят разясненията при изготвяне на офертите си за участие. Неправилно административния орган, а съответно и административния съд, са определили правната квалификация на нередността по т. 9.3 Липса на предоставяне/публикуване на разяснения/допълнителна информация от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, тъй като въз основа на гореизложеното следва да се обоснове извод, че не е налице липса на публикувано разяснение, напротив разяснение от страна на възложителя има. Предвид посоченото, следва да се отбележи, че извода направен от страна на съда, че с разяснението е предоставена, непълна, неясна и неадекватна информация, която е равносилна на липса на такава, респективно на липса на предоставено разяснение е несъответно на установеното от административния орган и на изложените от настоящия състав мотиви, което води до необоснованост на атакувания съдебен акт. При така установеното, следва да се приеме, че е налице липса на доказано нарушение на националното право, което води до липса на един от трите кумулативни елемента на фактическия състав на нередността. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на административния съд като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната му част и при изяснена по делото фактическа обстановка да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отмени решение 01-0800/1350#31/06.04.2023 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция като незаконосъобразно по отношение на установеното нарушение по чл.180, ал.2 от ЗОП. Административният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон, представляващо самостоятелно основание за отмяна на акта. С оглед изхода от спора своевременно заявената претенция на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за две съдебни инстанции е основателна. Видно от представения списък на разноските по адм. дело 389/2023г. на АС-Монтана е претендирано възнаграждение в размер на 28 003,85 лева с представени доказателства за изплащането му към адвокатско дружество и без данни относно размера на адвокатския хонорар, изплатен само за един адвокат /какъвто е дължим според приложимия във връзка с чл. 228 АПК, текст на чл. 143, ал. 1 АПК/, искането на касатора за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение по адм. дело 389/2023г. на АС-Монтана като недоказано следва да бъде оставено без уважение. Без уважение като недоказано следва да бъде оставено и претендираното възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. На община Бойчиновци следва да се присъди сумата от 3400 лв., представляваща разноски за платени две държавни такси, в установен от състава размер съобразно представените по делото платежни документи. Претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски е неоснователна.