Решение № 2440 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15347/2018 г.

Решение № 2440 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15347/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), подадена чрез процесуалния му представител - юрк. Ахмед, срещу решение № 6076 от 23.10.2018 г., постановено по адм. дело № 6536/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № 297/04.05.2018 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени доводи счита, че съдът неправилно е приел, че не е налице търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ДР на Закон за защита на потребителите (ЗЗП). Счита за неправилен извода на съда, че тази практика няма как да бъде квалифицирана, като нелоялна такава, тъй като не са налице другите два елемента на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Финанс про колект" ООД ЕИК 201678810, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя С. Ц., чрез процесуалния си представител - адв. Герова, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 297/04.05.2018 г. на председателя на КЗП, с която на "Финанс про колект" ООД е забранено да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, а именно да не предоставя в писмата до потребителите съществена информация относно спорни задължения (разноски по дела, съдебни такси, хонорари, лихви др.), включително, че са възможни запори на трудови възнаграждения, банкови сметки, възбрани на недвижими имоти и др., ако потребителите не заплатят претендираните от дружеството спорни задължения. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че производството пред КЗП е започнало по жалба на граждани, клиенти на различни доставчици на мобилни услуги във връзка с получавани обаждания с нецензурно съдържание от страна на служител на дружеството; два броя извънсъдебни покани за доброволно плащане от "Финанс про колект" ООД до абонати на различни мобилни оператори. Във връзка с постъпилите сигнали от страна на КЗП са предприети действия по проверка. С протокол за проверка на документи (ППД) от 12.03.2018 г. дружеството е представило исканите от комисията доказателства. След извършена вътрешна проверка е изготвена докладна записка от служител на комисията до КЗП за прилагане разпоредбите на гл. IV, р. III ЗЗП. На 12.04.2018 г. КЗП е разгледала докладната записка и е взела решение по отношение на "Финанс про колект" ООД, да се приложат предлаганите принудителни административни мерки (ПАМ) от вносителя на докладната и при същите мотиви, с които е внесена докладната записка. Въз основа на решението на комисията и на основание чл. 68л във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП и на основание решение на КЗП по т. 10 от протокол № 11/12.04.2018 г., председателят на КЗП е издал заповед № 297/04.05.2018 г. При така установените факти съдът e приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според съда "Финанс про колект" ООД има качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. При анализ на разпоредбите на ЗЗП, съдът е направил извод, че осъществяваната от дружеството дейност не може да бъде определена като търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ДР ЗЗП, поради което е безпредметно обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Изложил е доводи, че в случая, търговската практика, прилагана от дружеството е описана като действие от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с предлагането на услуга, което действие е изпращането на писмени покани до потребителите за погасяване на спорни задължения. В писмата - покани не се сочела съществена информация относно спорните задължения, както и твърдения за последствията – евентуално утежняване на финансовото състояние на длъжника, при предприемане на действия по принудително събиране на вземането от доставчика на услугата. Съдът е приел, че така описаните действия, не са пряко свързани с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите, каквото е законовото изискване. С оглед изложеното е обосновал извод, че дори при универсално приложимото понятие "търговец" по отношение на "Финанс про колект" ООД, търговските му отношения са с възложителя на работата, а отношенията му с длъжниците са от името и за сметка на кредитора. В заключение съдът е обосновал извод, че независимо, че пазарното поведение на дружеството не отговаря на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, същото не може да се приеме за нелоялна търговска практика. При тези доводи съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил. Решението е правилно. АССГ е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства и въз основа на релевантните за спора фактически обстоятелства и относимите материалноправни норми е формирал правилни и обосновани правни изводи. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IІІ на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 с. з. търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. Следователно, за да се ангажира отговорността на даден търговски субект за нелоялна търговска практика са необходими следните задължителни предпоставки: осъществяване на търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП; същата да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и посочената практика да променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на забранена нелоялна търговска практика следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Съгласно § 13, т. 23 ДР на ЗЗП "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. "Добросъвестност и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца /§ 13, т. 28 ДР на ЗЗП/. "Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика /§ 13, т. 25 ДР на ЗЗП/. В случая, както правилно е установил съдът осъществяваната от дружеството дейност, която се изразява в изпращането на писмени покани до потребители за погасяване на спорни задължения, не може да се приеме за търговска практика. Същата не е свързана с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. В случая потребителите са длъжници в общия смисъл на думата и по конкретно са потребители на услуги, предоставяни от търговец – доставчик на мобилни телекомуникационни услуги. Отношенията на дружеството-адресат на заповедта с длъжниците са от името и за сметка на кредитора, поради което описаните действия не могат да бъдат определени като търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ДР на ЗЗП. Следва да бъде споделен и извода на първоинстанционния съд, че независимо, че пазарното поведение на дружеството не отговаря на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, същото не може да се приеме за нелоялна търговска практика поради липсата на другите два елемента от фактическия състава на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. С оглед изложените по-горе съображения, както правилно е приел съдът използваната от дружеството практика, описана в обжалваната заповед, не може да се приеме за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Видно от изложеното релевираните от касатора пороци на решението не са налице. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях направил обосновани правни изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от делото, направеното от ответника – "Финанс про колект" ООД искане за присъждане на разноски е основателно, като своевременно направено и доказано, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено, като му бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, направено от касатора е неоснователно. Според правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, възнаграждението да е в размер на 500 лв. С оглед изложеното не е налице прекомерност на претендираните разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6076 от 23.10.2018 г., постановено по адм. дело № 6536/2018 г. по описа на Административен съд София - град ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителя да заплати на – "Финанс про колект" ООД, ЕИК 201678810, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя С. Ц. сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.