Решение № 7623 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 688/2010 г.

Решение № 7623 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 688/2010 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Илия Славчов Кавръков, подадена чрез адв. Огнян Генковски, срещу Решение № 1975 от 23.11.2009 г. по адм. дело № 2306/2009 г. на Варненския административен съд, I-во адм. отделение, ХI състав, с което е отхвърлена жалбата му против АПВ № 904693/16.05.2009 г. на ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 419/06.08.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен АПВ в обжалваната му част. Алтернативно моли да бъде отменено решението на АС, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Директорът на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Илия Славчов Кавръков, АС - Варна е приел следното: Производството по издаване на обжалвания АПВ е започнало въз основа на искане за възстановяване или прихващане № 18219/07.04.2009 г. от Илия Славчов Кавръков за възстановяване на суми - главница в размер на 11 720,82 лв. и лихва в размер на 2011,57 лв. В хода на проверката приходните органи са установили, че с решение на ВАС е отменен частично РА № 0303000/10.11.2006 г., с който на жалбоподателя са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), като е установено, че са налице недължимо внесени данъци и лихви по РА № 0303000/10.11.2006 г. в общ размер 13 919,95 лв., вкл. главница - 11 720,82 лв. и лихва - 2199,13 лв., както и лихви за периода 17.07.2007 г. до 16.05.2009 г. на основание чл. 129, ал. 5 от ДОПК в размер на 3 791,28 лв. След извършена справка в данъчно-осигурителна сметка на лицето към 16.05.2009 г. е установено от органите по приходи, че жалбоподателя има невнесени задължения по ДРА № 727/20.05.2005 г. в размер на 72 781,99 лв., от които главница - 68 843,87 лв. и лихва - 3 938,12 лв. Предвид установените задължения в данъчно-осигурителната сметка на лицето, органът по приходи е извършил прихващане на задължения по ДРА № 727/20.05.2005 г. с предмет - ДДС за периода 01.01.2003 г. - 30.11.2004 г. от сумите, подлежащи на възстановяване в размер на 11 720,82 лв. - ДОД за 2004 г. по РА № 0303000/10.11.2006 г. - лихва - 2199,13 лв. и допълнително лихва - 3791,28 лв., т. е обща сума за възстановяване - 17 711,23 лв. От фактическа страна не се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства съдът е установил, че с Решение на ВАС № 3675/19.03.2009 г. е оставено в сила Решение № 935/01.07.2008 г. по адм. дело № 149/2007 г. на Административен съд - Варна в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Илия Славчов Кавръков срещу РА № 0303000/10.11.2006 г. на ТД на НАП - гр. Варна, с който е увеличен финансовия резултат на същия за 2004 г., вследствие непризнати разходи по фактури, издадени от "Универс 2002" ЕООД. Налице са недължимо внесени данъци и лихви по РА № 0303000/10.11.2006 г. в общ размер на 13 919,95 лв.; главница - 11 720,82 лв., лихва - 2199,13 лв. и лихви за периода 17.07.2007 г. - 16.05.2009 г. на осн. чл. 129, ал. 5 от ДОПК в размер на 3791,28 лв. От справка по данъчно-осигурителна сметка на лицето към 16.05.2009 г. съдът е констатирал, че Илия Кавръков има невнесени задължения по ДРА № 727/20.05.2005 г. в размер на 72 781,99 лв., от които 68 843,87 лв. и лихва в размер на 3938,12 лв. Посочено е, че ДРА № 727/20.05.2005 г. е получен от Георги Борисов Станудин в качеството му на правоприемник на търговското предприятие на ЕТ "Ил Джакомо - Илия Кавръков" и на 22.07.2005 г. същият е бил обжалван, като с решение от 03.07.2007 г. по адм. дело № 1355/2005 г. на Пловдивски окръжен съд е бил потвърден. С Решение № 2104/22.02.2008 г. на ВАС по адм. дело № 9329/2007 г. е оставено в сила решението на Пловдивски окръжен съд. Констатирано е, че с влезлия в сила ДРА № 727/20.05.2005 г. на ТД на НАП - гр. Пазарджик на ЕТ "Ил Джакомо - Илия Кавръков" са определени данъчни задължения за периода 2003 г. - 2004 г. преди прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ "Ил Джакомо - Георги Станудин". Съобразно установеното, съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че данъчните задължения са установени спрямо друго лице, тъй като междувременно предприятието на Илия Кавръков е прехвърлено на Георги Борисов Станудин. От представената по делото справка от НИС "Делфи" административният съд е установил, че с Решение № 1293/19.07.2005 г. на Пазарджишки окръжен съд по ф. д № 6/1991 г. е вписано прехвърляне на търговското предприятие, заедно с фирмата от едноличния търговец ЕТ "Ил Джакомо - Илия Кавръков" на Георги Борисов Станудин с фирма ЕТ "Ил Джакомо - Георги Станудин". В решението е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. С оглед изложеното, съдът е обосновал извода, че Илия Славчов Кавръков отговаря за задълженията по ДРА № 727/20.05.2005 г. в качеството му на отчуждител на предприятието ЕТ "Ил Джакомо - Илия Кавръков", които касаят периода 2003 г. - 2004 г., преди прехвърляне на предприятието и органа по приходите, законосъобразно с обжалвания АПВ е извършил прихващане на същите с дължимите суми за възстановяване. Отбелязано е също така, че по делото не са представени доказателства от страна на жалбоподателя за наличие на друго споразумение с кредиторите по смисъла на чл. 15 от ТЗ, за да отпадне отговорността за жалбоподателя в качеството му на отчуждител. С оглед на изложеното, съдът е приел за неоснователни твърденията в жалбата, че жалбоподателя няма задължения в размер на 86 396,58 лв. и не са издадени актове, които да установяват такива задължения. Съобразно горното, АС - Варна е отхвърлил жалбата на Илия Кавръков като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Безспорно по делото се установява, че с ДРА № 727/20.05.2005 г. на ТД на НАП - гр. Пазарджик на ЕТ "Ил Джакомо - Илия Кавръков" са определени данъчни задължения за периода 2003 г. - 2004 г. преди прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ "Ил Джакомо - Георги Станудин". С Решение № 1293/19.07.2005 г. на Пазарджишки окръжен съд по ф. д № 6/1991 г. е вписано прехвърляне на търговското предприятие, заедно с фирмата от едноличния търговец ЕТ "Ил Джакомо - Илия Кавръков" на Георги Борисов Станудин с фирма ЕТ "Ил Джакомо - Георги Станудин". С оглед разпоредбите на ДОПК установяването на дължимите данъчни задължения, свързани с дейността на заличения от търговския регистър едноличен търговец, се осъществява с извършване на ревизия и издаване на ревизионен акт. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. В процесния случай няма данни за наличие на такова споразумение, нито касаторът е представил доказателства в тази насока. Безспорно е, че физическото лице отговаря за задълженията на ЕТ, възникнали до момента на прехвърлянето му и поради това, следва да се приеме, че ревизионният акт законосъобразно е издаден на него, в качеството му на отчуждител на предприятието. Нещо повече, законът изисква кредиторите, на търсими задължения, да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието, а след това към приобретателя. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на АС - Варна не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не следват разноски по делото. На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд - първо А отделение,