Решение № 3452 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10428/2011 г.

Решение № 3452 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10428/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валентин Кирилов Антов от гр. София против решение № 36 от 05.01.2011 г. по адм. дело № 5992 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град, поправено с влязлото в сила решение № 3325 от 05.07.2011 г. Развитите съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда", гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е постановление № 35 от 29.07.2010 г., издадено от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда", гр. София, на основание чл. 405а, алинеи 1 и 2 от Кодекса на труда, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между починалия при злополука Стоимен Герасимов Иванов, работил на длъжност "резач" и Валентин Кирилов Антов като работодател. За да отхвърли оспорването, Административен съд София - град законосъобразно е приел, че при настъпване на злополуката на 23.07.2010 г. лицето Стоимен Герасимов Иванов е изпълнявало възложена му работа с определени трудови функции, място, възнаграждение и работно време. Съдът се е позовал на дадените писмени обяснения от Светослав Александров Панев, свидетел на злополуката, от които се установява, че пострадалият работник е започнал да работи като резач на метали в дните около 12 юли 2010 г., ходил е на работа всеки ден от 8.30 до 18.00 ч. и в петък жалбоподателят Антов му е изплащал седмичното възнаграждение (по 35 лв. на ден). В същия смисъл са и писмените обяснения на Георги Герасимов Иванов - брат на загиналия работник. Установените в хода на административното производство обстоятелства не са опровергани от показанията на разпитания от съда свидетел Светослав Янев Александров. Изложените в касационната жалба доводи, релевиращи необоснованост на извода на първоинстанционния съд за фактически съществуващо трудово правоотношение, са неоснователни. Обстоятелството, че злополуката е настъпила на територията на завод "Динамик ЕМ 2" АД, не може да повлияе върху факта, че лицата са уговаряли естеството и мястото на изпълняваната работа, продължителността на работното време и възнагражденията, с касатора Валентин Кирилов Антов. Твърдението на последния за сключен устен граждански договор не се подкрепя от доказателства. На основание чл. 171, ал. 1 от АПК писмените обяснения, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Тяхната доказателствена стойност не може да се счита за оборена от показанията на свидетеля Светослав Янев Александров, че му е била възлагана работа предимно на обектите на жалбоподателя Антов на бул. "Ботевградско шосе". Преценката на установените обстоятелства в тяхната съвкупност води до извод за наличие на фактическо трудово правоотношение, при което пострадалият Стоимен Герасимов Иванов е бил нает на работа за изпълнение на конкретни трудови функции (в същия смисъл са постановените от ВАС, VI отд., решения № 436 от 10.01.2012 г. по адм. д. № 8689/2011 г., № 15271 от 21.11.2011 г. по адм. д. № 7310/2011 г., № 15261 от 21.11.2011 г. по адм. дело № 7662/2011 г.). Установено е предоставяне на работна сила от Стоимен Герасимов Иванов в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, което съставлява фактическо основание за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с постановление, издадено по реда на чл. 405а, ал. 1. По силата на чл. 405а, ал. 2 от Кодекса на труда постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2. Като е приел, че оспореното постановление е издадено при спазване на процесуалния и материалния закон, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,