Решение № 14054 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6835/2016 г.

Решение № 14054 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6835/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. С. и Ж. П. С., чрез техния пълномощник срещу решение № 670/08.04.2016 г. по адм. д. № 1303/2015 г. на Административен съд Б.. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират отмяната му Ответникът по касационната жалба-директорът на Дирекция "Строителство" при О. Б., в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № 1083/05.05.2015 г. на директора на Дирекция "Строителство"- община Б., с която им е наредено да премахнат незаконен строеж "надстройка на съществуваща сграда-втори етаж и тавански етаж" като изграден без съгласие на останалите съсобственици и без одобрени проекти и строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган при прехвърлени правомощия по § 1, ал. 3 ДРЗУТ, същата е мотивирана при изложени фактически обстоятелства, като непосочването на конкретното правно основание не е съществено нарушение, а спрямо изграденото без строителни книжа не са налице основанията за търпимост. Така постановеното решение е материално и процесуално законосъобразно: Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за компетентност на издателя на акта. В случая се касае за прехвърляне на правомощия в хипотезата на делегиране. Компетентността може да бъде прехвърлена както на основание § 1, ал. 3 ДРЗУТ, така и на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Релевантното е, че е налице нормативно определена възможност за прехвърляне на определени правомощия. Без значение, че тази възможност е предвидена в две правни норми в закона, като и двете норми допускат прехвърляне на правомощие като процесното. Поради това е налице материална компетентност за издателя на акта, а възраженията в касационната жалба в тази насока са неоснователни. Не е налице и съществено процесуално нарушение, допуснато от административния орган, поради непосочване на правонто основание за издадане на заповедта. Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му, които в случая са налице и сочат безспорно на конкретно правно основание. Съдът е установил, че фактите, на които административният орган е основал разпореждането си за премахване, са осъществени. Поради това решението е материалнозаконосъобразно. В случая безспорно се касае за незаконен строеж като изграден без строителни книжа. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Същата може да бъде преодоляна, ако строежът е търпим. Тези условия не са налице в конкретния казус, като настоящият съдебен състав споделя изложените в тази насока от решаващия съд аргументи. С оглед времеизграждането на строежа, за който не се спори, че е без строителни книжа, приложимата хипотеза е тази на § 16, ал. 2 ПЗРЗУТ. Основното изискване е изграденото да отговоря на подробните устройствени планове и на правилата и нормативите, действали по време на изграждането му или при действието на ЗУТ. Строежът е изграден по неодобрен архитектурен проект, който е изготвен в отклонение на предвижданията на ЧИ на ЗРП. Касае се за надстройка -втори и тавански етаж на съществуваща сграда, която по цитираното изменение не е предвидена за запазване. По действащия ПУП са предвидени две сгради сключено застрояване, като построеното само частично може да се включи в силуета на новопредвиденото изграждане. Поради това към момента на изграждането й, а и понастоящем сградата не отговоря на предвижданията на ПУП, както на строителните правила и норми-процесната сграда е в отклонение на размерите по отношение на терена досежно сградата в южната част на имота и в отклонение на допустимото отстояние до граничната регулационна линия със съседния имот. Налице е и влязъл в сила отказ за узаконяването й на основание § 127, ал. 14 ПЗР ЗИДЗУТ. С оглед изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните с писмения отговор към касационната жалба разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лв. на основание чл. 9, ал. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,