Решение № 8867 от 27.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12445/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) срещу решение 1200/25.09.2020 г., постановено по адм. дело 1294/2020 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед З-924/15.04.2020 г., по жалба на Е. Вълков от гр. Бургас. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът по касационна жалба Е. Вълков, чрез процесуален представител адв. Кънева в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - Бургас е установил, че с оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание понижаване в степен на ранг- от младши агент IІІ степен в младши агент ІV степен, за срок от 1 (една) година, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 92, ал. 1, вр. чл. 90, ал. 1, т. 4 и чл. 88, ал. 2, т. 4 от ЗДАНС, във вр. с чл. 110д, ал. 1, т. 11 от ППЗДАНС. Наказанието е наложено за това, че през периода 01.04.2019 г. - 08.05.2019 г. Е. Вълков като експерт в отдел 3 към ТДНС (назначен на същата длъжност на 01.04.2019 г.), лично е попълвал и невярно е отразявал данни в основен отчетен документ за експлоатация на служебно МПС, издаван и съхраняван в ДАНС, а именно месечна пътна книжка серия Л [номер] за месец април 2019 г. и в месечна пътна книжка серия Л [номер] за месец май 2019 г. на служебен автомобил Форд Мондео с ДК [рег.номер на МПС] , за дните 01,02,03,08,11,12,15, 16, 17, 18, 19, 22 и 25.04.2019 г. и 08.05.2019 г. , като е вписвал името си и се е подписвал, като служител ползвал автомобила, без реално той да е ползван или управляван от него. В оспорената заповед е посочено, че с констатираните действия по лично попълване и невярно отразяване на данни в основен отчетен документ за експлоатация на служебно МПС, издаван и съхраняван в ДАНС, жалбоподателят е нарушил етичните правила за поведение, регламентирани в чл. 75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ДАНС (ЕК), утвърден със заповед З-2904/12.10.2018г. на председателя на ДАНС. За да постанови обжалваното решение АС - Бургас, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата от закона писмена форма. Налице са обаче отменителните основания по чл. 146, т. 4 от АПК - оспорената заповедта е в противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като изложените в заповедта фактически обстоятелства и посочената на база на тях правна квалификация на допуснатото нарушение противоречат на смисъла и съдържанието на нормите на Етичния кодекс, което е основание за отмяна на акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил подробно относимите норми, включително и чл. 75 от Етичния кодекс. При преценка на смисъла и съдържанието на нормите, правилно съдът е приел, че се касае за класифицирана или служебна информация, събирана, обективирана и съхранявана от ДАНС във връзка с националната сигурност на страната. Това е смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 75 от Eтичния кодекс, според която Държавният служител не вписва съзнателно неверни данни в документи, издавани, съхранявани или изготвяни в Държавна агенция Национална сигурност. Данните, отразявани в пътната книжка на служебен автомобил на ДАНС не попадат в приложното поле на тази информация. Те представляват отчетническа информация, която е от значение за доказване счетоводната обоснованост на ежемесечните транспортни разходи и контролиране на финансовата дисциплина на агенцията, поради което не попада в обхвата на информацията по чл. 75 от Етичния кодекс. От приложените по делото доказателства остава недоказано посоченото няколкократно отклонение от етичните стандарти. Налице е практическа необоснованост на определения максимален размер на наложеното дисциплинарно наказание. Неправилното прилагане на материалния закон е нарушение, което води до отмяна на акта. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед правния резултат по спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 700 (седемстотин лева), представляващи възнаграждение за един адвокат, платими от Държавна агенция "Национална сигурност". Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение