Решение № 5794 от 14.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и следстващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Благоевград, седалище и адрес гр. Благоевград, пл. Георги Измирлиев Македончето 1 срещу Решение 2205 от 16.12.2021 г. на Административен съд - Благоевград, по адм. дело 466/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу Решение РД-02-36-580 от 16.04.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г., в частта му, с която на общината е отказано верифицирането на разходи в размер на 799 434, 60 лв. и 471 807,11 лв. Касационният жалбоподател Община Благоевград, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по изпълнение на договора за безвъзмездна помощ, в т.ч. и по изпълнение на сключения договор за обществена поръчка, свързани с отказаните за верифициране суми. Счита, че към датата на изготвяне на проектите за строително-монтажните работи на обекта площад Георги Измирлиев Македончето и околното пространство, не е било възможно установяването на компроментираната и липсваща на места замазка и разлика в нивата на площада. Сочи, че преди изработването на работните проекти площадът е бил разкриван на няколко места, но там не са установени проблеми с настилката и едва след цялостния демонтаж на плочките са констатирани проблеми, за чието отстраняване са извършени непредвидените разходи. Позовава се на приетите по делото експертни становища. Излага техническата обвързаност на допълнителните работи с тези по основния договор. Неправилно счита и приетото от съда наличие на над 15% разлика в завишение на актуваните количества спрямо заложеното в количествено-стойностната сметка. Сочи, че надвишените количества са включени в одобрената количествено-стойностна сметка към Заповед 32 от 03.05.2019 на главния архитект на общината, с която е допълнено разрешението за строеж и е одобрен инвестиционният проект и са изцяло в съответствие с тях и сключения договор на 17.07.2018 г. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Касаторът се представлява от пълномощник С. Гюрова. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г., счита същата за неоснователна. Излага подробни възражения по релевираните от касатора доводи, като сочи, че в изпълнение на указанията от отменителното решение на ВАС, недопустимостта на претендиралите като непредвидени разходи е обоснована от органа с изложение на подробни мотиви в подкрепа на така изразеното становище. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Ответникът се представлява от пълномощник Д. Качериева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, следното: На 20.05.2015 г. главният архитект на Община Благоевград издава Разрешение за строеж 123 за строеж Реконструкция на площадното, подплощадното пространство и фонтаните и художествено осветление в централната градска част съгласно одобрените проекти от същата дата. На 18.11.2016 г. между Община Благоевград и Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 13 149 400,31 лв. за проект Благоустрояване на градската среда на стойност 13 177 504,12 лв. с определени четири основни дейности, между които и Обновяване и облагородяване на площад Георги Измирлиев Македончето (реконструкция на площадното пространство, подплощадното пространство и фонтаните, художествено осветление), като за строително-монтажни работи за тази част са предвидени 4 556 986,79 лв. безвъзмездна помощ и 23 419,84 лв. собствен принос. За четирите обекта са предвидени непредвидени разходи в размер на 585 042,94 лв. В чл. 23 ал. 1 от договора са регламентирани допустимите разлики от предвидените количества на отделните видове строително-монтажни работи, а в ал. 3 допустимите непредвидени разходи. В чл. 84 от Общите условия е регламентирано правомощието на органа да откаже верификация при несъответствие на искания за възстановяване разход с изискванията на чл. 82, ал. 1 и 2 от Общите условия. На 14.12.2016 г., с Решение 46, кметът на Община Благоевград открива процедура за открита обществена поръчка с предмет Обновяване и облагородяване на площад Георги Измирлиев Македончето, реконструкция на площадното, подплощадното пространство и фонтаните, художествено осветление в централната градска част между сградите на Общинска администрация Благоевград, Драматичен театър Никола Вапцаров, Регионална здравна инспекция, сградата на Американския университет в България и хотел Ален мак. На 19.10.2017 г. между Община Благоевград и ДЗЗД В Строй е сключен договор за обществена поръчка с предмет Обновяване и облагородяване на площад Георги Измирлиев Македончето, реконструкция на площадното, подплощадното пространство и фонтаните, художествено осветление в централната градска част между сградите на Общинска администрация Благоевград, Драматичен театър Никола Вапцаров, Регионална здравна инспекция, сградата на Американския университет в България и хотел Ален мак. На 03.05.2018 г., със Заповед 321, главният архитект на Община Благоевград изменя Разрешение за строеж 123 като включва конкретно посочени строително-монтажни работи в част Архитектурна, част Благоустройство и част Електро на одобрения проект. На 11.06.2018 г. между Община Благоевград и Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. е сключен Анекс 2, с който е променена стойността на безвъзмездната помощ на 12 894 255,03 лв., стойността на проекта на 12 921 190,06 лв. и на собствения принос на общината на 26 935,57 лв., и срокът за изпълнение на договора. За четирите обекта са предвидени непредвидени разходи в размер на 920 982,94 лв. в резултат на направено искане за промяна с 335 940,00 лв. На 17.07.2018 г. между Община Благоевград и ДЗЗД В Строй е сключено, на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗОП, допълнително споразумение за извършването на четири групи строително-монтажни работи на стойност 666 425,14 лв. без данък върху добавената стойност, съответно 799 710,17 лв. с данъка. На 31.12.2018 г. Община Благоевград подава искане за междинно плащане 4. На 14.03.2019 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. изисква от община допълнителна информация по исканите за верифициране разходи. На неустановена по делото дата Община Благоевград представя исканите допълнително документи. На 08.07.2019 г., с точка 1 и 2 на Решение РД-02-36-805, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. отказва верифицирането на разход в размер на 932 445,46 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и 3 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 23, ал. 3 от договора за безвъзмездна финансова помощ във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ (отказът от верификация за сумата от 133 010,86 лв. не е обжалван и в тази част решението е влязло в сила) и на разход в размер на 471 807,11 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 23, ал. 5 от договора за безвъзмездна помощ. Решение РД-02-36-805 е обжалвано пред Административен съд Благоевград, който отхвърля жалбата на общината. На 20.01.2021 г., с Решение 719, Върховният административен съд отменя решението на Административен съд Благоевград и отменя Решение РД-02-36-805 от 08.07.2019 г. като изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне. В мотивите си ВАС приема, че в оспорения акт органът не е изложил мотиви защо счита, че четирите вида строително-монтажни работи са могли обективно да бъдат предвидени към датата на одобряване на инвестиционния проект, поради което соченото правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ е недоказано. На 16.04.2021 г., във връзка с Решение 719 на ВАС, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. преиздава решение за отказ от верификация по искане за междинно плащане 4, като с точка 1 и 2 на Решение РД-02-36-580, отказва верифицирането на разход в размер на 932 445,46 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 23, ал. 3 от договора за безвъзмездна финансова помощ във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 1 и чл. 84 от Общите условия към договора за безвъзмездна финансова помощ (отказът от верификация за сумата от 133 010,86 лв. не е обжалван и в тази част решението е влязло в сила) и на разход в размер на 471 807,11 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 23, ал. 1, т. 2 и 3 от договора за безвъзмездна помощ. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа изискуемите реквизити и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Според съда, административният орган е обсъдил релевантните доказателства излагайки конкретни мотиви защо счита, че четирите вида строително-монтажни работи са могли обективно да бъдат предвидени към датата на одобряване на инвестиционния проект. Според съда, органът законосъобразно приема, че предявените разходи по допълнителното споразумение, определени от бенефициера като непредвидени, са недопустими, тъй като не отговарят на дефиницията за непредвидени разходи, съгласно чл. 23, ал. 3 от договора, тъй като не са предвидени в договора с изпълнителя, не са включени като категории разходи в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект, включително и не са в размер на до 10 % от стойността на СМР. Приема, че в изпълнение на указанията от отменителното решение, недопустимостта на претендираните с процесното искане като непредвидени разходи е обоснована от органа с изложение на подробни мотиви. Обоснован е извод, че процесните непредвидими строително-монтажни работи обективно е могло да бъдат предвидени към датата на одобряване на инвестиционния проект, поради което соченото правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ е доказано. По отношение на отказа за верификация за разходите по т. 2 от решението в размер на 471 807,11 лева, съдът приема, че административният орган, в контекста на отменителното решение, изрично се позовава на несъответствие с Указанията за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - т. 2.2.3. Изпълнение на задълженията при верификация на разходи за СМР. Позовавайки се на мотивите по точка 1 от оспорения акт, приемайки, че превишенията са в резултат на отчитане на разходите за строително-монтажните работи, които органът не счита за непредвидени, съдът приема, че решението и в тази част е законосъобразно. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърля жалбата. Решението е неправилно. По т. 1 от оспорения акт: За неверифицирания разход по точка 1 от оспорения акт в размер на 932 445,46 лв. органът сочи като правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във вр. чл. 23, ал. 3 от договора за безвъзмездна помощ и чл. 82, ал. 1, т. 1 и чл. 84 от Общите условия. Сумата от 932 445,46 лв. е сбор от неверифицирани две суми 799 434,60 лв., която е обжалвана, и 133 010,86 лв., която не е оспорена от касатора. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект. Анализът на изискването сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. Органът се е позовал на чл. 82, ал. 1, т. 1 и на чл. 84 от Общите условия. Разпоредбата на чл. 84 регламентира правомощието на органа да откаже верификация на разход, който не отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 82, ал. 1 и 2 от Общите условия. Следователно разпоредбата на чл. 84 от Общите условия е неотносима към основанието, въз основа на което процесният разход е квалифициран като недопустим. Сами по себе си, визираните в чл. 82, ал. 1 и 2 от Общите условия изисквания са формулирани като задължение на органа за проверка и видно от съдържанието им представляват възпроизвеждане на някои от изискванията в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ и от допълнително формулирани такива към допустимостта на разходите. Органът се е позовал и на чл. 23, ал. 3 от договора за безвъзмездна помощ. Разпоредбата установява условията, при които непредвидените разходи при извършване на строително-монтажни работи могат да бъдат верифицирани като допустими. За да бъде един непредвиден разход допустим е необходимо: 1.) в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ да е предвидена възможност за непредвидени разходи; 2.) строително-монтажните работи, за които са направени, да са напълно приключили; 3.) да е представен отделен протокол за приемането на строително-монтажните работи, за които непредвидените разходи са извършени, ведно с необходимите документи. В разпоредбата е дадена и дефиниция на непредвидените разходи за строително-монтажни работи. Това са разходи, свързани с увеличаване (в т.ч. и добавяне на нови) на заложените количества и/или видове строително-монтажни работи, които до одобряване на техническия или на инвестиционния проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но които обективно са необходими за въвеждане на обекта в експлоатация, като следва тези разходи и да отговарят на условията за допустимост на разходите. Безспорно е, че в приложимия акт по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ като преки допустими разходи са определени и непредвидени разходи за строително-монтажни работи в размер на 10% от общата стойност на строително-монтажните работи по проекта, финансирани от безвъзмездната финансова помощ. От мотивите на органа е видно, че приема процесните непредвидени разходи за несъответни на дефиницията за непредвидени разходи, тъй като не са представени доказателства, които да доказват, че описаните непредвидени СМР обективно не са могли да бъдат предвидени към момента на разработване и одобряване на инвестиционния проект.. Този извод на органа, който е повторен в уводната и заключителната част на акта е неправилен, тъй като визира отрицателен факт, а отрицателният факт е нещо, което не се е осъществило в релевантния минал времеви период. Тъй като не се е осъществил, не се е случил, отрицателният факт не е оставил материални следи, които да бъдат доказани. С оглед на това и чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК определя като предмет на доказване положителните факти. В случая спорът между страните е били ли са предвидими процесните строително-монтажни работи към датата на одобряване на инвестиционния проект и това е положителният факт, който следва да бъде доказан в производството и то от административния орган, чиято е доказателствената тежест да установи фактите, на които основава издаването на оспорения акт. Видно от доказателствата по делото, на 20.05.2015 г. главният архитект на общината издава Разрешение за строеж 123 за обект Реконструкция на площадното, подплощадното пространство и фонтаните и художествено осветление в централна градска част. На 03.05.2018 г., със Заповед 321, главният архитект допълва Разрешение за строеж 123 като в част Архитектурна добавя подмяна на окачен таван в търговската зона на подплощадното пространство и хидроизолиране на кашпите чрез хидроизолация специфична за пространства, подложени на въздействие на коренова система; в част Благоустройство промяна в детайлното изпълнение на настилките промяна на дебелината на някои настилки с оглед на носимоспособността им, нова армирана бетонова настилка, хидроизолационни слоеве върху нов слой изравнителен бетон над съществуващата бетонова плоча; подмяна на бетонни улеи; подмяна на предвидената мазна хидроизолация с еднопластова мостова битумно-полимерна мембрана; в част Електро нови ревизионни шахти и подмяна на съществуващите стоманотръбни стволове. Предмет на отказа от верификация са само строително-монтажните работи, дефинирани в допълнителното споразумение на касатора с ДЗЗД В Строй, т.е. СМР 1 разрушаване на компрометирани съществуващи бетонови настилки и циментови замазки и превоз на депо; СМР 2 доставка и полагане на армирана бетонова настилка до 8 см; СМР 3 доставка и полагане на циментопясъчно легло от 3 до 5 см; СМР 4 доставка и полагане на изравнителен бетон от 5 до 15 см. Безспорно е, видно от доказателствата по делото експертни становища и техническо становище, че при изготвянето на първоначалния проект за процесния обект не е използвана проектна документация, съставяна при първоначалното изпълнение на площадното пространство, тъй като такава не е била създадена. Изходните характеристики и проектните предвиждания в частта досежно настилките са направени въз основа на данните, получени от разкриване на настилката в три ограничени зони на площадното пространство и в резултат на установеното при това разкриване в проекта е предвиден и съответен метод за нейното възстановяване. При изпълнение на строително-монтажните работи след премахване на настилката на цялата площ, е установено компрометиране на циментовата замазка, в резултат на което установеният с проекта метод на импрегниране с дълбоко проникващ грунд и обработка на пукнатините се оказва несъответен на целения резултат. Безспорно е също, че процесните непредвидени строително-монтажни работи са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация с исканото качество. В преиздадения акт органът е изложил мотиви защо счита, че четирите вида строително-монтажни работи са могли обективно да бъдат предвидени към датата на одобряване на инвестиционния проект. Според органа, позовавайки се на становището на проектанта, за близо 30 години експлоатация при огледа е установено добро състояние на подложната замазка под плочите на площада, а само за 3 години, в резултат от експлоатацията на обекта, метеорологичните условия и други фактори, състоянието на обекта се е влошило толкова много, че се е наложило да се извършат допълнителни, непредвидени СМР. Това според органа означава, че при изготвянето на инвестиционния проект е следвало да се предвиди, че текущото състояние на площадното пространство изисква залагане на по-сериозни мерки за ремонт и реконструкция, в т. ч. извършване на предпроектни проучвания. Въз основа на какво е обоснован този извод и как органът стига до него остава неясно. Според органа информацията в становището описва фактическата обстановка във връзка с хронологията на събитията и моментното състояние на обекта, но от нея не се установява, че извършените съгласно допълнителното споразумение работи не са били предвидими (отново се търси доказване на отрицателен факт). Органът сочи като аргумент в подкрепа на извода си за предвидимост на допълнителните СМР, преминаването на тежкотоварни автомобили със специален режим на движение, обслужващи административните сгради, което е наложило извършването на СМР 2 и 3. Според органа от това изложение в становището е видно, че преминаването на автомобили през обекта е практика още преди възложителят да открие процедурата и преди да се разработи и одобри инвестиционния проект и която практика влошава още повече състоянието на настилката. Този извод също е напълно необоснован. От изложеното в становището е видно, че преминаването на тежкотоварни автомобили е било причина за извършването на конкретни СМР, но не е видно, че това е практика, която бенефициерът е бил длъжен да предвиди. Преминаването на тежкотоварни автомобили през централен площад няма как да се определи като обичайна практика и съответно да се третира като предвидимо обстоятелство. Освен това, от факта, че настилката на площада е компрометирана, сочен в техническата документация, не следва извод за пълно компрометиране и на съществуващата под настилката армирана циментова замазка. От доказателствата по делото е безспорна липсата на строителни книжа при първоначалното изграждане на площадното пространство, виден е обемът, площта и местонахождението на площадното пространство и невъзможността да се установи в пълнота състоянието на съществуващата замазка, без да се извърши цялостно разкриване, видни са и резултатите от извършените разкривания на съществуващата настилка. Всички тези доказателства не са обсъдени от органа. Посочено е само, че строителят е направил оглед на обекта, но огледът на обекта при непремахната изцяло настилка не дава информация различна от тази, която самият бенефициер е приел в документацията на поръчката. Не е обсъдено и соченото в експертното становище, че дебелината на настилката от 6,00 см е установена въз основа на статистически и оразмерителни изчисления, проведени през м. май 2017 г., при издадено разрешение за строеж на 20.05.2015 г. Що се отнася до метода, чрез който се прикрепват различните видове плочи към хидроизолацията е възможно недостатъчната му ефективност да е била обективно предвидима към датата на одобряване на проекта, но органът отново не е изложил каквито и да било мотиви за това. В мотивите на акта си, органът сочи още, че е предоставил възможност на бенефициентите, описана в Методическите указания за изпълнение на договори за безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020, т.2.2.2 Изпълнение на задълженията на бенефициента за представяне на уведомления, които трябва да получат одобрение от УО, да актуализират разработените инвестиционни проекти и да поискат промяна на КСС, приложена към АДБФП, преди провеждане на процедура за избор на изпълнител, а в случая бенефициентът не е извършил актуализация на инвестиционния проект преди провеждането на процедурата за избор на изпълнител. Тези аргументи на органа са нелогични, с оглед на факта, че непредвидените обстоятелства са установени едва след стартиране на СМР предмет на договора за изпълнение, и няма как да се очаква в случая бенефициерът да се възползва от предоставената му възможност за актуализация на инвестиционния проект преди провеждане на процедурата, тъй като към този момент обстоятелствата е нямало как да бъдат предвидени. Необоснован се явява решаващият извод на органа, че предвиждането на посочените в допълнителното споразумение работи изцяло е в прерогатива и се дължи като грижа от възложителя с оглед спецификите на проекта и добрите практики в строителството, и при положена такава добра грижа, всички работи са били предвидими към момента на подготовката на инвестиционния проект или дори към момента на първоначалното възлагане. Няма как да бъде разрушен целия площад още на етап подготовка на проекта, или на етап възлагане, за да се установи компрометираната и на места изцяло липсваща замазка и разликата в нивата на площада. Както беше посочено по-горе преди изготвянето на работните проекти площадът е откриван на няколко места и там не са установени проблеми в настилката. Едва след цялостен демонтаж на напуканите плочки, е констатирано, че под плочките има естествено слягане на земната почва, вследствие на проникване на вода и времеви процеси. По време на проучванията, извършени от проектантите е констатирано, че замазката е с различна дебелина, като само на единични места, от които са взимани проби има проблемни участъци. Едва след цялостното разкриване на площада е установено, че съществуващата замазка няма необходимата дебелина. Към допълнителното споразумение са приложени доказателства, че при изготвянето на работните проекти са извършени необходимите проучвания и е положена дължимата от възложителя грижа при отчитане на естеството и характеристиките на проекта и проучване на добрите практики в съответната област, като изводи в обратна посока са недоказани. Видно от изложеното изводът на органа, че процесните непредвидими строително-монтажни работи обективно е могло да бъдат предвидени към датата на одобряване на инвестиционния проект, е необоснован, което прави соченото правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ недоказано. С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на отказа на органа да верифицира разходи в размер на 799 434,60 лв. е неправилен. По т. 2 от оспорения акт: За да откаже верификация на разхода по точка 2 от оспорения акт органът сочи правното основание на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 23, ал. 1, т. 2, и 3 от договора за безвъзмездна помощ. Разпоредбите на точки 2 и 3 на алинея 1 регламентират допустимостта на разходите, които са в резултат на промяна в количеството на всяка конкретна позиция в количествено-стойностната сметка. Точка 2 регламентира, че промяната в количеството на всяка конкретна позиция в количествено-стойностната сметка не може да надвишава с повече от 15% първоначално определеното количество и в посока увеличение, и в посока намаление, като двете стойности се компенсират с надвишенията и намаленията до 15%, но не и с тези над 15%. Точка 4 изрично забранява верификацията на изпълнени нови позиции и промени в количествата над 15% за всяка конкретна позиция в количествено-стойностната сметка. Органът приема, че стойността на актуваните количества по отделните позиции над 15% е 383 699,43 лв., а стойността на количествените надвишения до 15% от първоначално определените, която не се компенсира с общата стойност на намаленията до 15%, е 9 473,16 лв., като и двете суми са без данък върху добавената стойност. За да приеме за законосъобразно оспореното решение в тази му част първоинстанционният съд се основава на решението си по точка 1 от оспорения акт, тъй като превишенията са в резултат на отчитане на разходите за строително-монтажните работи, които органът не приема за непредвидени. С оглед на приетото относно незаконосъобразността на извода на първоинстанционния съд и на органа досежно разхода по точка 1 в оспорената част от акта, то и изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на акта и в частта по точка 2 е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорения акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Това прави обжалваното решение неправилно и съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отмени Решение РД-02-36-580 в обжалваната част и да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за произнасяне. Отчитайки характера на отменения акт и разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ съдът определя тримесечен срок на органа за произнасяне. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 3 600 лв., от които по 1700 лв. за държавна такса за двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на по 100,00 лв. за всяка инстанция на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 22, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 174 АПК Върховният административен съд