Решение № 11365 от 29.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2014 г.

Решение № 11365 от 29.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националния осигурителен институт срещу решение № 1035 от 24.02.2014 г. по адм. д. № 11053/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 44-ти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата - Мария Василева Василева от гр. Бургас, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е частично основателна. С решение № 1035 от 24.02.2014 г. по адм. д. № 11053/2013 г. Административен съд - София-град, първо отделение, 44-ти състав, е отменил решение № 58 от 25.10.2013 г. на управителя на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата на Мария Василева Василева от гр. Бургас срещу разпореждане № 4807310555 с изх. № 94С-16789-9#4 от 12.08.2013 г. на длъжностното лице от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори", и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в съдебния акт. Решението на първоинстанционния съд страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон в частта му, с която на жалбоподателката е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 9а, ал. 2 КСО за периода от 27.08.2007 г. до 22.04.2013 г., и обжалваният административен акт е отменен в тази му част. По първоначалното дело не е бил налице спор относно фактическата обстановка, която се свежда до следното: Със заявление вх. № 22105 от 27.08.2007 г. Василева е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в България, като е декларирала и наличието на осигурителен стаж в Гърция. С разпореждане № 4807310555 изх. № 94С-16789-1 от 12.04.2013 г. на длъжностното лице от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" е отказано отпускането на българска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на изискващия се сбор от осигурителен стаж и възраст 93, независимо че лицето е изпълнило условието за навършена възраст от 59 години. На 23.04.2013 г. Василева е подала възражение против цитираното разпореждане, в което е посочила разпоредбата на § 9 ПЗР на КСО и е изразила готовност за заплащане на недостигащия й осигурителен стаж. След определяне на дължимата сума, на 25.07.2013 г., кандидатстващата за пенсия е заплатила изцяло 4136,72 лв. за недостигащите й 4 г., 7 м. и 10 дни. С разпореждане № 4807310555 с изх. № 94С-16789-9#4 от 12.08.2013 г. на длъжностното лице от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" цитираната пенсия е отпусната, считано от 25.07.2013 г. Това разпореждане е потвърдено с решение № 58 от 25.10.2013 г. на управителя на Националния осигурителен институт. Пред първоинстанционния съд спорен е бил началният момент на отпускане на пенсията. Според жалбоподателката той трябва да бъде 27.08.2007 г., когато е било подадено заявлението. Органите на НОИ са приели, че това е датата 25.07.2013 г., когато е заплатен недостигащият осигурителен стаж. Както бе посочено по-горе в тези мотиви, разпореждане № 4807310555 с изх. № 94С-16789-9#4 на длъжностното лице от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" е издадено на 12.08.2013 г. Решение № 58 на управителя на Националния осигурителен институт, което съгласно чл. 118, ал. 1 КСО подлежи на съдебен контрол, е от 25.10.2013 г. Съгласно чл. 9а, ал. 2 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Към датата на отпускане на пенсията - 12.08.2013 г., е в сила разпоредбата на чл. 9а, ал. 4 КСО, която е със следното съдържание: "В случаите по ал. 2 недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски" - (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.). Според чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Ето защо правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в процесния случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9а, ал. 4 КСО в редакцията й, която е в сила от 1.01.2013 г. В тази връзка е решение № 4679 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 849/2013 г., VI отделение. Но при постановяването на съдебния акт решаващият състав на Административен съд - София-град, не е съобразил, че със заявлението си от 27.08.2007 г. Василева не е поискала отпускане на пенсия по действащия към този момент текст на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, в сила до 31.12.2010 г., нито е изразила готовност за заплащане на недостигащ осигурителен стаж. От съдържанието на заявлението, изложено в свободен текст, се налага изводът, че се иска отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 КСО във връзка с чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност относно придобития в Гърция осигурителен стаж. Към 27.08.2007 г. лицето няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия на чл. 68 КСО, тъй като има общ български осигурителен стаж, превърнат към трета категория 25 г., 08 м. и 08 дни и сбор от възраст и осигурителен стаж 84-09-04. С получен на 20.01.2011 г. формуляр Е 205 GR гръцката компетентна институция е потвърдила осигурителен стаж от 3 г., 01 м. и 14 дни. След прибавяне на последния общият осигурителен стаж става 28 г., 09 м. и 22 дни, а сборът от възрастта и осигурителния стаж - 87-10-18, при необходим сбор 93. Едва с възражение вх. № 94С-16789-5 от 23.04.2013 г., подадено след постановяването на разпореждането от 12.04.2013 г., с което се отказва отпускане на пенсия, наред с искането за преразглеждане на осигурителния стаж в Гърция на база нови документи от 10.04.2013 г. и 11.04.2013 г. Василева за пръв път прави искане да закупи недостигащия й осигурителен стаж. С формуляр Е 205 GR, вх. № 94С-16789-9#1 от 4.06.2013 г., гръцката осигурителна институция е потвърдила осигурителен стаж в по-голям размер, а именно 3 г., 7 м. и 16 дни, и на тази база е изчислен общият недостигащ осигурителен стаж от 4 г., 7 м. и 10 дни, който Василева е заплатила на 25.07.2013 г. При така изложената фактическа обстановка не може да бъде прието, че към 27.08.2007 г. Василева е подала заявление за отпускане на пенсия по § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО (сега чл. 9а, ал. 2 КСО), нито че тя е имала към този момент право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия на чл. 68, ал. 1-3 КСО. Разпоредбата на чл. 45а, ал. 4 НПОС изрично изисква наличие на постъпило заявление за пенсиониране с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 КСО за започване на производство пред органите на НОИ на посоченото основание. Ето защо и с оглед съдържанието на възражение вх. № 94С-16789-5 от 23.04.2013 г., коментирано по-горе в тези мотиви, като датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия по чл. 9а, ал. 2 КСО се приема 23.04.2013 г., от който момент на основание чл. 9а, ал. 4 КСО, в редакцията й в сила от 1.01.2013 г., следва да бъде отпусната пенсията. В този смисъл решението на първоинстанционния съд подлежи на отмяна в частта му, с която се отменят решение № 58 от 25.10.2013 г. на управителя на Националния осигурителен институт и потвърденото с него разпореждане № 4807310555 с изх. № 94С-16789-9#4 от 12.08.2013 г. на длъжностното лице от Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" в частта им, с която на Мария Василева е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 9а, ал. 2 КСО за периода от 27.08.2007 г. до 22.04.2013 г. В тази й част жалбата следва да бъде отхвърлена. В останалата му част решението се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, изрично направеното искане в отговора по касационната жалба от 31.03.2014 г. и договор за правна защита и съдействие от 26.03.2014 г. в полза на ответницата по съразмерност се присъжда сумата 50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,