Решение № 14487 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11571/2016 г.

Решение № 14487 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11571/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентно ведомство на Р. Б., срещу решение № 5617 от 11.08.2016 г. постановено по административно дело № 12466 по описа за 2015 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ). В жалбата си касаторът навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в хода на съдебното дирене не са постъпили доказателства, които да водят на извода направен от първоинстанционния съд. Сочи, че отмененият административен акт е постановен след изготвено становище от петима експерти с дългогодишен опит в областта на интелектуалната собственост, които са взели в предвид всички релевантни факти по преписката и са ги съобразили при точното спазване на материалния закон. Счита, че експертната оценка е акцентирала върху определени факти, а други е пренебрегнала. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде потвърдено решение № 232 от 12.09.2015 г. на председателя на Патентното ведомство. Ответникът - Ехм магазаджълък санайъ вe тиджарет А. Ш. Акционерно дружество, регистрирано в Търговския регистър на Истанбул под номер 679339, с адрес: В. К.. No 87, Султанхамам/Фати, Истанбул, Турция, представлявано от А. Я. А., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено. Счита, че общоизвестността на марката ENGLISH HOME е доказана. Международната регистрация от 2009 г. на марката ENGLISH HOME, преди датата на оспорената заявка от 26.10.2012 г. за регистрация на същата марка, представлява индикатор за нейната общоизвестност. Сочи, че декларативното изявление на управляващия представител на турската компания относно магазините, предлагащи стоки за продажба с марката ENGLISH HOME, считано от 2009 г., е доказателство, че с марката се търгуват стоки в обширна по обхват територия. Общият брой магазини на компанията до датата на изготвяне на декларацията наброяват 344, търговските обекти се разпростират на териториите на Турция, Украйна, Кипър, Албания, Ирак, Полша, България, Гърция, Румъния и Грузия. Сочи, че представените данни в декларацията на управляващия представител на турската компания относно бюджета за публично представяне на марката в периода 2008-2015 г. и инвестиционния бюджет за разширяване на магазинната мрежа на обектите предлагащи стоки със знака ENGLISH HOME за периода 2008-2015 г., с посочване на сумите по години, считано от 2008 г. до датата на изготвяне на декларацията е безспорно доказателство за общоизвестността на марката. Развива съображения, че присъствието на марката в интернет е индикация, че тя е известна сред кръг потребители и това е предпоставка за познаване на марката от неограничен брой лица, дори и те да не са коментирали публично знанието си за марката. Сочи, че водещото качество е разпознаваемост на марката, а не дали е била използвана преди датата на заявката на по-късната такава. Акцентира, че марката ENGLISH HOME е общоизвестна преди датата на подаване на заявката от 26.10.2012 г. срещу която е подадена опозиция и е използвана и публично представяна на обширна по обхват територия, чрез всички средства за обмен на информация - интернет, електронни медии, печатни издания, вкл. и чрез глобалните мрежи Facebook и Twitter, които са общодостъпни и за територията на България. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Х. Д. Т. Кюзгил, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил решение № 232 от 12.09.2015 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е потвърдено решение от 12.02.2015 г. на отдела по опозиции, с което опозиция с вх. № 70-00-8606 от 23.08.2013 г. срещу регистрацията на марка с вх. № 125652 ENGLISH HOME, словна е отхвърлена като неоснователна, изпратил е административната преписка на председателя на Патентното ведомство за ново произнасяне по опозиция с вх. № 70-00-8606 от 23.08.2013 г. и е осъдил Патентно ведомство да заплати на Ехм магазаджълък санайъ вe тиджарет А. Ш. съдебни разноски в размер на 1 550, 00 (хиляда петстотин и петдесет) лева. За да постанови решението си, съдът е изложил, че на 26.10.2012 г. от Х. Д. Т. Кюзгил е подадена заявка за регистрация вх. № 125652, за словна марка ENGLISH HOME за стоки и услуги от клас 20, 24, 25, 26, 27 и 35 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ). След проведена формална експертиза заявителят е уведомен с писмо от 5.04.2013 г., че заявката отговаря на изискванията за формална редовност и на изискванията на чл. 11 от ЗМГО и ще бъде публикувана в Официален бюлетин бр. 5 от 31.05.2013 г. на Патентно ведомство. На 23.08.2013 г. е подадена опозиция от Ехм магазаджълък санайъ вe тиджарет А. Ш. срещу заявка за регистрация на марка с вх. № 125652 ENGLISH HOME като притежател на по-ранна марка, състояща се от същия словен елемент, регистрирана по Протокола относно Мадридската спогодба за стоки и услуги от класове 3, 4, 5, 8, 9, 10, 11, 14, 20, 21, 22, 24, 25, 26, 27 и 35 от МКСУ. На заявителя на марката е изпратено уведомление с копие от опозицията на датите 27.08.2013 г., 15.01.2014 г. и 22.04.2014 г., съобщенията са върнати като неполучени, поради което съгласно заповед № 533 от 29.07.2011 г. на председателя на Патентното ведомство те са публикувани на официалната интернет страница и са поставени на таблото за обявления в регистратурата на ведомството. Способите за редовно уведомяване на заявителя са изчерпани, без последният да се е възползвал от предоставените му по закон процесуални права за отговор по опозицията. С решение от 12.02.2015 г. на състав на отдела по опозиция на Патентно ведомство е отхвърлена опозицията като неоснователна срещу заявената марка ENGLISH HOME във връзка с всички стоки и услуги от класове 20, 24, 25, 26, 27 и 35 от МКСУ. Срещу решението е подадена жалба от опонента. Изготвено е становище от състав на отдел "Спорове" с мнение да се потвърди обжалваното решение. С оспореното решение № 232 от 12.09.2015 г. на председателя на Патентното ведомство, е потвърдено решение от 12.02.2015 г. на отдела по опозиции, с което опозиция с вх. № 70-00-8606 от 23.08.2013 г. срещу регистрацията на марка с вх. № 125652 ENGLISH HOME, словна е отхвърлена като неоснователна. След обсъждане на събраните по делото доказателства, приетата съдебно-маркова експертиза и приложимата нормативна уредба, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган (чл. 45, ал. 4 от ЗМГО), при спазване на установената форма (чл. 59, ал. 2 от АПК) и административнопроизводствените правила (чл. 42 - чл. 45 от ЗМГО), но е постановено в нарушение на материалния закон. Приел е, че ENGLISH HOME, словна марка е придобила известност сред релевантен кръг потребители на стоки и услуги от класове 20, 24, 25, 26, 27 и 35 и на производители и търговци на текстил и други стоки за бита, интериор и декорация. Приел е, че тази популярност и отличителност е придобита чрез всички средства за обмен на информация - интернет, електронни медии, печатни издания. За безспорен е приел факта, че марката ENGLISH HOME е била използвана и публично представяна от притежателя й Ехм магазаджълък санайъ вe тиджарет А. Ш. на обширна по обхват територия, включително чрез глобалните мрежи Facebook и Twitter, от където достъпът до релевантните обществени сектори е неограничен. Приел е неоспореното заключение на СМЕ, че първите коментари на български потребители на марката ENGLISH HOME в интернет датират от 26.09.2011 г., една година преди заявяването й от заинтересованата страна, марката е била известна в поне един от релевантните обществени сектори - клиенти, потребители на стоки и услуги свързани с домашния текстил, интериорни решения, декорации. По изложените съображения е приел за оборена правилността на изводите на председателя на Патентното ведомство в оспореното решение относно липса на безспорни доказателства от които да се установи наличието на използване по смисъла на чл. 12, ал. 6 от ЗМГО и известност на по-ранния знак на територията на Р. Б.. При така извършената проверка на законосъобразността на акта по реда на чл. 168 от АПК съдът е приел, че при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон, поради което е отменил оспореното решение, като е върнал преписката на ответника за произнасяне по опозиция с вх. № 70-00-8606 от 23.08.2013 г., при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Решението е правилно. Настоящият състав на ВАС, седмо отделение, намира, че правилно с обжалваното решение на АССГ е отменено решение № 232 от 12.09.2015 г. на председателя на Патентното ведомство и преписката е върната на административния орган за произнасяне по опозиция подадена от Ехм магазаджълък санайъ вe тиджарет А. Ш. срещу заявка с вх. № 125652 от 26.10.2012 г. за регистрация на словна марка ENGLISH HOME за стоки от класове 20, 24, 25, 26, 27 и услуги от клас 35 по МКСУ, подадена от Х. Д. Т. Кюзгил. В правилни и подробни мотиви съдът обосновал общоизвестността на словната марка ENGLISH HOME преди датата на подаване на заявка вх. № 125652 от 26.10.2012 г., основание по чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО за признаване на марката като по-ранна общоизвестна марка по смисъла на чл. 6 bis от Парижката конвенция. Настоящата инстанция споделя направеното от съда тълкуване на материалния закон и преценка на фактите по делото. Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 7 от ЗМГО когато е подадена опозиция съгласно чл. 38б, не се регистрира марка, която е общоизвестна на територията на Р. Б. към датата на подаване на заявка за марка, съответно към датата на приоритета. Според определението по § 1, т. 3 от ДР на ЗМГО "общоизвестна марка" е марка по смисъла на чл. 6 bis от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Съгласно посочената разпоредба държавите - членки на Съюза, се задължават да отказват или обезсилват било служебно, ако законодателството на страната позволява това, било по молба на заинтересувания регистрацията и забранят употребата на една фабрична или търговска марка, която възпроизвежда, имитира или подвежда, което може да доведе до заблуда по една марка, която компетентната в страната на регистрацията или на употребата власт смята за всеобщо известна като марка на лице, прието от настоящата Конвенция за неин ползвател, и която марка се използва за идентични или подобни артикули. Същото важи и за случая, когато съществената част на марката възпроизвежда такава всеизвестна марка или е имитация, която може да доведе до заблуда. Нормата предвижда да се даде срок от минимум пет години, смятано от датата на регистрацията, за да се иска отхвърлянето на такава марка. Разпоредбата на чл. 6 bis от Парижката конвенция не дефинира понятието "общоизвестна марка", а препраща към компетентната в страната на регистрацията или на употребата власт, признавайки й правото да счита за всеобщоизвестна марката, ползвана от лицето-страна по Парижката конвенция, като на това право съответства задължението за служебно или по искане на заинтересувания да откаже регистрация или да обезсили вече извършена такава или да забрани употребата на друга марка, която се използва за идентични или подобни артикули и възпроизвежда, имитира или подвежда притежаваната от лицето-страна по конвенцията общоизвестна марка, с което може да доведе до заблуда по същата. Общоизвестността на марката има значение при подаване на опозиция по реда на чл. 38б от ЗМГО, доколкото наличието на по-ранна марка е пречка за регистрация на марка при условията на чл. 12, ал. 1 от ЗМГО. Член 6 bis от Парижката конвенция определя минималното съдържание на дължимата от държавите-членки на Съюза международна защита на общоизвестните марки. За да гарантира еднаквост на прилагането на визираното в чл. 6 bis право на притежателя на марка, регистрирана или използвана в държава - членка на Съюза, Асамблеята на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост и Генералната асамблея на Световната организация за интелектуална собственост са приели Обща препоръка за разпоредби, касаещи закрилата на общоизвестни марки. Това означава, че когато компетентния национален орган извършва оценка за наличието на качеството на дадена марка, което поражда правото на специална защита, т. е. нейната всеобща известност (общоизвестна или ползваща се с известност), трябва да тълкува и прилага нормата на чл. 50а от ЗМГО в съответствие именно с Общата препоръка. Според чл. 2, ал. 1, б. "а" и б. "б" от Общата препоръка за разпоредби, касаещи закрилата на общоизвестни марки, приета от Асамблеята на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост и Генералната асамблея на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) на Тридесет и четвъртата поредица от срещи на Асамблеите на страните-членки на СОИС, 20 - 29 септември 1999 г. (Общата препоръка), компетентният орган трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, от които може да се направи заключението, че марката е общоизвестна, като разгледа предоставената му информация относно фактори, доказващи наличието или липсата на общоизвестност на марката, като тази информация включва следните фактори, без да се свежда само до тях: степента на известност или признаване на марката в релевантния обществен сектор, продължителността, степента и географската област на използване на марката, продължителността, степента и географската област на всякакъв вид промоция на марката, включително рекламиране или разгласяване, както и излагането на панаири и изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката, продължителността и географската област на всички регистрации или заявки за марката, доколкото те отразяват използването или признаването й, сведения за успешно прилагане правата на марката, по-специално степента на признаване на марката като общоизвестна от компетентните органи и стойността на марката. Дадените в чл. 2, ал. 1, б. "б" от Общата препоръка фактори са примерни, което изрично е подчертано в бележките по чл. 2. В бележките е посочено, че неизпълнението на някой отделен критерий не може само по себе си да доведе до заключението, че марката не е общоизвестна, както и че съответствието или не с тези фактори не може да бъде решаващо за това дали една марка е общоизвестна. Наред с това в бележките по чл. 2 са дадени подробни пояснения относно смисъла и съдържанието на посочените примерни фактори, който смисъл и съдържание гарантира изпълнението на целта на чл. 6 bis - специална защита на общоизвестните марки, поради по-голямата потенциална опасност от тяхното неправомерно използване. Компетентният национален орган извършва оценка за наличието на качеството на дадена марка, което поражда правото на специална защита, т. е. нейната всеобща известност (общоизвестна или ползваща се с известност), трябва да тълкува и прилага нормата на чл. 50а от ЗМГО в съответствие именно с Общата препоръка. Според неоспореното заключение на приетата съдебно-маркова експертиза първите коментари на български потребители на марката ENGLISH HOME в интернет са от 26.09.2011 г., т. е. една година преди заявяването й от заинтересованата страна, марката е била известна в поне един от обществените сектори на стоки и услуги свързани с домашния текстил, интериорни решения и декорации. Посочени са линкове освен към сайта на фирмата производител и регистрирал марката в Турция, също към форуми и сайтове в глобалната мрежа, като https:/www. facebook. com/EnqlishHome/, https:/twitter. com/enqlishhometr. Вещото лице е посочило, че в български форум за първи път марката е коментирана на 26.09.2011 г., а на 17.09.2011 г. в глобалната мрежа за социални контакти facebooк, от тази дата до датата на изготвяне на експертизата марката е представяна от турската компания чрез периодично качвани рекламни снимки, коментари и информация за магазинната мрежа на компанията, за промоционалните й артикули, и т. н. Посочило е, че стоките c обозначението ENGLISH HOME са представени на сайта на турската компания, информацията е представена на турски език и на английски език и видно от полетата "потребителска кошница", както и "log in", "delivery details" ("подробности за доставка") "payment details" ("подробности за плащане"), сайтът на турската компания съдържа всички реквизити на сайт за електронна търговия със стоки. Експертът е посочил линкове към български и чужди интернет сайтове, в които марката е представяна под формата на публикации, реклами, обсъждане между потребители. Настоящият състав споделя направения от първоинстанционния съд извод, че преди датата на подаване на заявка вх. № 125652 от 26.10.2012 г., марката ENGLISH HOME е общоизвестна по смисъла на чл. 6 bis от Парижката конвенция, на указанията от Общата препоръка и на неизчерпателно и примерно изброените критерии за "известност" на марката по чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО - поне година преди датата на заявяване в Патентното ведомство от Х. Д. Т. Кюзгил. Доказателства за разпространението на марката в съседна на територията на Р. Б. държава - Р. Т., които представляват преводи на публикации в турската преса, в които широко се рекламира марката, в периода 1.12.2011- 21.10.2012 г. т. е. около година преди датата на оспорената заявка. От тези публикации в популярни издания на турската преса е видно, че марката ENGLISH HOME е добре позната в Турция (страна-член на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост). Общоизвестността на марката може да се определи на базата на известността на марката в една или повече други юрисдикции, освен в страната, където се търси закрила на марката съгласно Общата препоръка, тъй като дадена марка може да стане общоизвестна благодарение на публикациите за нея извън страната, в която се търси закрила, т. е. извън страната България. В бележка 2.4 (№ 2) към чл. 2 от Общата препоръка, е отбелязано, че значение при определяне общоизвестността на марката в страната може да има използването на марката на съседни територии, също на територии, където се говори един и същ език или езици и на територии с тесни търговски връзки. Безспорни в случая е, че Турция и България са съседни страни и се намират в тесни търговски връзки. За релевантният сектор на текстил и изделия и аксесоари за дома, са налице данни към края на 2011 г., че марката ENGLISH HOME и била разпознаваема за потребителите в страната. Още повече налице са категорични данни, че турският производител на стоките с марката ENGLISH HOME, ги прави визуално общодостъпни в глобалната мрежа за социални контакти. Допуснатата съдебно-марковата експертиза е приета в първоинстанционното производство като неоспорена, поради което се явяват неоснователни доводите на касатора относно заключението й. Възраженията в касационната жалба, че "експертът е преувеличил и акцентирал върху едни моменти от експертизата, като не е съобразил и е пренебрегнал други" по същество представляват оспорване на експертизата, което е недопустимо в касационното производство, предвид разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от ГПК. Експертизата е подробна и аналитична и е в съгласие с доктриналните маркови правила, залегнали в Методическите указания на Патентното ведомство на Р. Б.. Марката ENGLISH HOME е получила закрила по международен ред, по силата на международната си регистрация № 1010062 от 2008 по Протокола относно Мадридската спогодба за държавите Р. Т., Азербайджан, Б. и Херцеговина, Бенелюкс, Великобритания, Р. Х., Мароко, Р. С., Украйна, Китай и България. За пълнота на изложението следва да бъде споделено, че ответникът по касационната жалба - Ехм магазаджълък санайъ вe тиджарет А. Ш. е заявил за регистрация на 22.08.2013 г. комбинирана марка ENGLISH HOME и същата е регистрирана под № 88667 от 13.06.2014 г., със срок на закрила до 22.08.2023 г. за стоки и услуги от класовете 3, 4, 5, 8, 9, 10, 11, 14, 20, 21, 22, 24, 25, 26, 27, 35 (л. 44-74) от МКСУ, като при производството по регистрация опозиция от Х. Д. Т. Кюзгил не е подавана. Следва да се подчертае, че проверката на материалната законосъобразност на административния акт в конкретното производство касае именно дали една марка благодарение на усилията на определен стопански субект е придобила известност сред потребителите и за кои стоки и услуги. От значение е способността на марката да предизвиква в съзнанието на потребителите асоциации с определени стоки и услуги. В конкретния случай са отчетени всички критерии и е направен категоричен извод, че са налице законовите предпоставки за признаване на марката като общоизвестна. С оглед изложените съображения правилен се явява и крайният извод на АССГ, че административният акт е постановен в противоречие с материалния закон и целта на закона. Доказаността на релевантния факт - общоизвестност на марката ENGLISH HOME към датата на заявката 26.10.2012 г. на територията на България за стоките и услугите от класове 20, 24, 25, 26, 27 и 35 от МКСУ води до незаконосъобразност на постановеното отхвърляне на опозицията от административния орган. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно. Искането е своевременно направено и доказано по размер. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на Ехм магазаджълък санайъ вe тиджарет А. Ш. Акционерно дружество сумата от 1 100, 00 (хиляда и сто) лева по договор за правна защита и съдействие от 23.10.2017 г., представляваща направени разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,