Решение № 177 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 889/2009 г.
ВКСI гражданско отделение29.03.2010 г.докладчик Бранислава Павлова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Г. А. - Т. за отмяна на основание чл. 303, т. 5 ГПК на влезлите в сила решения на Върховния касационен съд, IV г. о. № 150 от 18.03.2008 г. по гр. д. № 1005/2007 г., на Софийски градски съд II-г отделение от 7.05.2006 г. по гр. д. № 1230/2005 г. и на Софийския районен съд, 55 състав от 22.04.2002 г. по гр. д. № 200/2003 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 177 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 889/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. В. Г. А. - Т. е поискала да се отмени влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, IV г. о. № 150 от 18.03.2008 г. по гр. д. № 1005/2007 г., решение на Софийски градски съд II-г отделение от 07.05.2006 г. по гр. д. № 1230/2005 г. и решение на Софийския районен съд, 55 състав от 22.04.2002 г. по гр. д. № 200/2003 г. Молителката твърди, че правото й на участие по делото е нарушено, защото тя не е била редовно призовавана пред инстанциите по същество. Ответниците изразяват становище, че молбата за отмяна е недопустима, а по същество е и неоснователна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: С решенията, предмет на молбата за отмяна е уважен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, предявен от А. М. М., Л. Н. Н., Г. Н. Н. и З. А. Н. против Г. И. А., А. Г. А. и В. Г. А. като е възстановена собствеността на ищците на одържавения по ЗОЕГПНС апартамент № 4 в сградата на бул. "Ц" № 8а в гр. С., продаден с договор по реда на Наредбата за продажба и замяна на жилища от 12.01.1977 г. на В. Ф. А. и Г. И. А. на основание чл. 7 ЗВСОНИ. Решенията, с които е уважен иска от районния съд и на въззивния съд, с което то е потвърдено, са били обжалвани само от ответницата по делото А. Г. А., но подадените от нея жалби са създали висящност на спора и за необжалвалите ответници, които са необходими другари като наследници на В. Ф. - купувач по договора за продажба по иска за прогласяване на неговата нищожност. По тези съображения е неоснователен доводът на ответниците, че по отношение на В. Г. А. - Т. решението на първоинстанционния съд е влязло в сила през 2003 г. и молбата за отмяна е просрочена, тя е подадена в тримесечния срок от влизане в сила на решението на Върховния касационен съд, с което приключило разглеждането на спора и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Нарушението на процесуалните правила при призоваването на страната пред районния съд не са относими към производството за отмяна, защото с оглед характера на въззивното производство, в което се разглежда самия материалноправен спор и липсата на процесуална възможност втората инстанция да отмени обжалваното решение поради нарушено право на участие на страните, заинтересованата страна може да направи своите правоизключващи възражения и доводи за неоснователност на иска и във връзка с тях неограничено да сочи доказателства пред въззивния съд. Следователно при проявена процесуална активност страните могат да защитят в пълен обем правата си пред втората инстанция, нарушението на правилата за призоваване пред районния съд не може да се отрази на правилността на решението и на това основание отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не може да се допусне. Пред районния съд по повод направено искане от А. Г. А. за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение, В. Г. А. - Т. е депозирала на 13.05.2003 г. молба, в която е посочила като адрес за призоваване гр. С., ул. "Ц" № 8а ет. I., който видно от представеното в производството за отмяна заверено като препис копие от лична карта е посочен от 2000 г. за неин постоянен адрес по чл. 27 от Закона за Българските лични документи. Именно от този адрес тя е призовавана в производството пред Софийския градски съд, но призовките са се върнали с отбелязване, че по сведение на служители и охраната на сградата на посочения адрес се намира офис на фирма"А". Дадените сведения са удостоверени и с подпис на свидетел. При тези данни съдът правилно е приложил последиците на чл. 51, ал. 1 ГПК (отм.), като е приел призовките за редовно връчени, тъй като има надлежно удостоверяване на длъжностното лице, че В. Г. А. - Т. не живее на адреса, който сама е посочила по делото. Неотбелязването на трите имена на лицата, дали информацията не е нарушение на правилата за призоваване, защото такова изрично изискване се съдържа само в чл. 47 ГПК (отм.) при удостоверяване отказът да се получи призовката или съобщението. В производството за отмяна не се твърди, че молителката е живяла на този адрес, а от ответниците са представили доказателства, установяващи, че там са регистрирани няколко фирми, което потвърждава данните в призовката. С оглед на изложеното няма основание да се приеме, че молителката е била лишена от възможността да участва по делото поради нарушение на правилата за призоваване пред въззивния съд. Те не са нарушени и от Върховния касационен съд, тъй като призоваването пред него е извършено по реда на чл. 218д ГПК (отм.) чрез обнародване в "Д" бр. 107/2007 г. В обявлението са посочени трите имена на молителката, номера на делото и страните по него, както и датата на съдебното заседание. Посочването на адреса, на който е призовавана пред районния съд вместо регистрирания постоянен адрес, който тя е посочила по делото не опорочава процедурата по призоваване, защото не съдържа подвеждаща за страната информация, която да внесе съмнение, че призоваването може да не се отнася за нея, а за друго лице. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 7 ЗВСОНИ