Решение № 3765 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12078/2020 г.

Решение № 3765 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12078/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 209 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. от град Елена против решение № 237/04.09.2020 г., постановено по административно дело № 542/2019 г. на Административен съд-Велико Търново и по частна жалба на Р. С. против определение № 336/24.09.2020 г., с което цитираното по-горе решение е изменено в частта му за разноските.

В касационната жалба се съдържат подробни оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК- неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поради това жалбоподателката моли за отмяната на атакувания съдебен акт и произнасяне по съществото на спора. Претендира оспореното пред първата инстанция решение и разпореждане да бъдат отменени, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

В частната жалба се развиват доводи за неправилност на определението за изменение на решението в частта му за разноските и се моли за неговата отмяна.

Ответникът по касационното оспорване- директорът на ТП на НОИ- Велико Търново счита жалбите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната на атакуваните решение и определение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка на направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото констатира следното:

Предмет на първоинстанционен контрол в производството пред Административен съд-Велико Търново е решение № 1012-04-71#2/16.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Р. С. против разпореждане № [ЕГН] от 22.05.2019 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-Велико Търново.

По подадено заявление вх. № 2112-04-41/23.01.2019 г., на Р. С. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на експертно решение на НЕЛК № 2053/03.12.2018 г., с което е определена трайно намалена работоспособност 62 %, дата на инвалидизиране 17.11.2017 г. и срок на инвалидност 01.11.2020 г. Избраният от заявителката тригодишен период е от 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г. Към заявлението е представено експертно решение на НЕЛК, както и документи, установяващи трудовия стаж на заявителката.

С разпореждане №[ЕГН]/23.05.2019 г. за изменение на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. е зачетен 19 години, два месеца и 22 дни осигурителен стаж до датата на инвалидизирането- 17.11.2017 г.; признат й е 21 години и 4 месеца осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО и е определен индивидуален коефициент от 0, 428.

Изчислен е размерът на личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване: 116, 63 лева, считано от 17.11.2017 г. и 121, 11 лева, считано от 01.07.2018 г. Определено е пенсията да се изплаща в минимален размер- 170 лева, считано от 17.11.2017 г. и 176, 46 лева, считано от 01.07.2018 г.

Осигурителният стаж на С. е следният:

1. В "Еленатекс" като чистач на тъкани: 28.10.1992-31.12.1992 г. - 1 месец и 24 дни; 01.01.1993-31.12.1993 г. - 7 месеца и 12 дни; 01.01.1994-31.12.1994 г. - 8 месеца и 18 дни; 01.01.1995-31.12.1995 г. - 9 месеца и 23 дни; 01.01.1996-31.12.1996 г. - 9 месеца и 7 дни; 01.01.1997-31.03.1997- 3 месеца.

2. В ОУ "Отец Паисий" - с. Майско- от 08.09.1997 г. до 31.08.1999 г- 1 година, 11 месеца и 23 дни;

3. В ЕТ "Божур- С. И. "- от 03.05.2000-31.03.2001- 10 месеца и 28 дни;

4. В "Брилянт Търновград"- от 01.08.2001 г. -31.12.2003 г. - 2 години, 4 месеца и 11 дни; от 01.01.2004 до 07.07.2004 г. - 4 месеца и 27 дни; от 31.07.2007- 23.06.2011 г. - 3 години 10 месеца и 24 дни.

5. От 12.07.2012 г. до 16.11.2017 г. С. има 5 години, 4 месеца и 5 дни осигурителен стаж.

6. На С. са зачетени за осигурителен стаж и периодите на безработица от 03.09.1999 г. до 31.03.2001 г. - 10 месеца и 28 дни и от 02. 04.. 2001 г. до 31.07.2001 г. - 3 месеца и 29 дни.

С. е подала жалба против разпореждането с оплаквания, че не й е признат 4 години, 5 месеца и 5 дни осигурителен стаж за периода 22.10.1992 - 27.03.1997. г.; 8 месеца за периода 01.02.1999 г. до 31.08.1999 г.; 3 години и 24 дни за периода 08.07.2004 г. -31.07.2007 г.; още около две години трудов стаж. В жалбата се сочи, че индивидуалният й коефициент е изчислен незаконосъобразно, тъй като доходът й е бил превърнат от неденоминирани в деноминирани левове.

С решение № 1012-04-71#2/16.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ- Велико Търново жалбата на С. е отхвърлена. В мотивите към решението са обсъдени подробно направените оплаквания.

В съдебното производство е изслушано заключението на вещо лице, което е възприето от съда като обективно и кореспондиращо с доказателствата по делото. Вещото лице е изчислило размерът на осигурителния доход на С. по периоди, пресметнат е и осигурителният стаж на С. Посоченият от вещото лице размер съвпада с посочения в разпореждането.

Вещото лице е изчислило и 0, 478 индивидуалният коефициент за жалбоподателката, включвайки при изчислението всички посочени от нея доходи. Изчислен съобразно този коефициент, размерът на пенсията от 17.11.2017 г. възлиза на 130, 26 лева, а от 01.07.2018 г. - на 135, 26 лева.

След подробно обсъждане на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни. При този извод съдът е обсъдил подробно всички събрани по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Обсъдено е заключението на вещото лице, както и обстоятелството защо не го кредитира в частта му относно определяне на индивидуалния коефициент. Изложил е подробни мотиви относно твърдяното от жалбоподателката незачитане на осигурителен стаж с посочване на конкретни писмени доказателства за всеки един от посочените в жалбата периоди.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице описаните в жалбата касационни основания- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.

Противно на изложените в касационната жалба твърдения, жалбоподателката е била редовно призовавана за проведените съдебни заседания. За съдебното заседание на 02.06.2020 г. жалбоподателката е била уведомена по телефона на 26.05.2020 г., по-малко от една седмица преди насроченото заседание. В това съдебно заседание обаче съдът не е дал ход на делото, съобразявайки се изрично с молбата на жалбоподателката в тази насока. Ето защо процесуално нарушение не е допуснато. За датата на следващите открити съдебни заседания жалбоподателката е била редовно уведомена съобразно чл. 138, ал. 2 от АПК. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на принципите на равенство на страните в процеса. Поисканите от жалбоподателката допустими доказателства са събрани. Относно недопустимостта на гласни доказателства за установяване на трудов стаж съдът се е произнесъл не само по време на съдебното заседание, но и с решението си по същество. Съдът се е произнесъл и по направения от жалбоподателката отвод на вещото лице с твърдения, че същото е некомпетентно и в особени отношения с процесуалния представител на страната.

Решението е постановено и в съответствие с материалния закон. В касационната си жалба С. излага отново всички доводи по отношение законосъобразността на административния акт, които е изложила в жалбите си до директора на ТП на НОИ и до Административен съд-Велико Търново. Оплакванията за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са подробно обсъдени от първоинстанционния съд. Мотивите на Административен съд-Велико Търново в тази насока се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят. При определяне на действителния размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката е зачетен изцяло осигурителния стаж на жалбоподателката до датата на инвалидизиране, както и признатия осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО. Индивидуалният й коефициент също е определен съобразно предвиденото в чл. 77 от КСО.

За пълнота на изложението следва да се отбележи следното: За времето от 22.10.1992 - 27.03.1997 г. стажът на жалбоподателката е зачетен съобразно издадените от ТП на НОИ удостоверения по утвърден образец, в които изрично е описан ползваният от жалбоподателката неплатен отпуск. Съобразно действащите към този момент разпоредби на чл. 80 от ППЗП (отм.) и чл. 352 от КТ във връзка с § 9 от ПЗР на КСО, ползваните неплатени отпуски, установени с кодекса или с други нормативни актове, се зачитат за трудов стаж, когато това изрично е предвидено. Няма никакви данни, че ползваните от С. неплатени отпуски са от категорията на тези, които се зачитат за трудов стаж. Поради това те не следва да се зачитат и за осигурителен стаж.

Твърдението, че пенсионните органи не са зачели изцяло осигурителния стаж на жалбоподателката за периода 01.02.1999 г. до 31.08.1999 г. се опровергава от данните по делото. Описаният в удостоверението от ОУ "Отец Паисий"- село Майско стаж е зачетен изцяло.

Стажът на жалбоподателката в "Брилянт-Търновград" също е зачетен правилно. Противно на твърденията на С., за осигурителен стаж е зачетено и времето от отмяната на уволнението й като незаконно до възстановяването й.

Правилно не е зачетен като осигурителен стаж и стажът, на С. като стажант-юрист в Окръжен съд-Велико Търново. Чл. 297, ал. 3 (предишна ал. 2) от ЗСВ изрично предвижда, че по време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж.

Направеното в тази връзка искане за сезиране на КС следва да се остави без уважение. Съгласно чл. 150, ал. 2 от Конституцията, Върховният административен съд може да спре производството и да сезира КС при установено от него несъответствие между закона и Конституцията - тоест при противоречие на законова норма с Конституцията. В конкретната хипотеза не е налице противоречие между нормата на чл. 297, ал. 3 от ЗСВ и Конституцията. ЗСВ предвижда, че завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит. През времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на работата на професиите, за които се изисква юридическо образование и участват в изготвянето на проекти на актове и документи с правно значение. Ето защо стажът по чл. 297 представлява теоретико-практическо обучение след приключването на което стажант юристите полагат изпит. По време на стажа стажант-юристите придобиват практически знания и умения, а не полагат труд по трудово правоотношение.

Ето защо не е налице противоречие между посочената норма на ЗСВ и Конституцията, поради което не е налице и основание за упражняване на правомощието по чл. 150, ал. 2 от КРБ от настоящия съдебен състав.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразното определяне на индивидуалния коефициент на С. и размера на личната и пенсия също се споделят изцяло от касационната инстанция. Административният съд е изложил подробни мотиви защо не кредитира заключението на вещото лице в частта му, с която е изчислило по-висок индивидуален коефициент. При определяне на осигурителния доход на С. вещото лице е ползвало данните по регистъра на осигурените лица. Съобразно тези данни С. е осигурявана от Община Елена за периода септември-декември 1997 и от СУ "Иван Николов" за периода февруари-август 1999 г. От представените удостоверения се установява, че през посочените периоди С. е работила в ОУ "Отец Паисий" - село Майско и осигурителния доход за този период е зачетен въз основа на представеното УП2 № 38/18.01.2019 г. За посочените периоди данните в регистъра за всички училища са били подавани с БУЛСТАТ на община Елена, а впоследствие с БУЛСТАТ на СУ "Иван Момчилов". Жалбоподателката С. обаче не е била служител на СУ "Иван Момчилов" в посочения период. Ето защо доходите, отразени в регистъра на осигурените лица за посочените периоди не следва да се включват в осигурителния доход на С. още веднъж, тъй като те се припокриват с осигурителния й доход за тези периоди, получен от ОУ "Отец Паисий".

По основателността на предявената частна жалба съдът намери следното: С определение от 24.09.2020 г., постановено по искане на директора на ТП на НОИ, Административен съд-Велико Търново е изменил решението си в частта му за разноските, като е увеличил присъденото на ТП на НОИ възнаграждение от 100 на 150 лева. За да увеличи юрисконсултското възнаграждение съдът е бил мотивиран от фактическата и правна сложност на делото, както и проведените многобройни съдебни заседания по него.

Касационната инстанция намира определението за правилно. Действително са били проведени няколко съдебни заседания, в които е даден ход на делото. При всички заседания директорът на ТП на НОИ е бил представляван от юрисконсулт. Освен това делото е с фактическа сложност, тъй като осигурителният стаж, за който спорят страните, касае няколко периода.

Предвид изхода на спора претенцията на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски се явява неоснователна. Ответната страна не е заявила претенция за разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.

Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,