Решение № 14875 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2192/2011 г.

Решение № 14875 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2192/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Прометей Иванов Дойков от гр. София, ул. "Боянска река", бл. 2, ап. 11, против решение № 4139/10.12.2010 г. постановено по адм. д. № 6716/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 2000-907748/25.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, поправен с РА № 1029257/07.06.2010 г. за поправка на ревизионен акт, потвърден с Решение № 1010/12.07.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и присъждане на направените разноски в хода на цялото съдебно производство. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - София, чрез юрк. Барух, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима и частично основателна поради следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, издаден на касатора, за когото в хода на ревизията е установено, че е придобил лек автомобил марка "Пежо 207" от Унгария на 22.03.2007 г., по фактура GT07000276/22.03.2007 г., регистриран в България на 22.08.2007 г., който автомобил отговаря на условията за нови превозни средства поради това, че е налице една от предпоставките по § 1, т. 17, б. "в" от ДР на ЗДДС - автомобилът е с първоначална регистрация 28.03.2007 г. и от датата на първоначалната регистрация до датата на закупуване на автомобила не са изминали шест месеца, тъй като автомобилът е закупен преди регистрацията. С оглед установеното, органът по приходите е приел, че ревизираното лице попада в хипотезата на чл. 168, ал. 1 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗДДС му е определено задължение за данък върху добавената стойност в размер на 4 695,77 лв., ведно с лихви за забава върху данъчна основа, включваща както цената на придобиване, така и платения при това ДДС в Унгария. За да приеме РА за законосъобразен и да отхвърли подадената срещу него жалба, съдът е обсъдил предпоставките на материално-правните разпоредби - ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. и съобразно безспорно установените по делото факти, е приел, че се касае за ВОП на нов лек автомобил, при наличие на предпоставките по чл. 13, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 2, т. 3 и на една от предпоставките на § 1, т. 17, б. "в" ДР на ЗДДС - към датата на възникване на данъчното събитие за доставката, която в случая е на 22.03.2007 г., не са изминали повече 6 месеца, считано от датата на първата регистрация на автомобила, която е в Унгария на 28.03.2007 г. В ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., е уреден специален режим за облагане с ДДС на възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната - чл. 2, т. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДС, за вътреобщностно придобиване се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка. В § 1, т. 17, б."в" от ДР на ЗДДС е дефинирано понятието "нови превозни средства". Съгласно цитирания текст, за нови се считат моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия: към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече 6 месеца считано от датата на първата им регистрация, или към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им, не са изминати повече от 6000 км. По отношение на внесения от жалбоподателя автомобил е налице първото от тези условия, поради което органите по приходите правилно са определили внесения от него автомобил, като ново моторно превозно средство. Правилно съдът е приел че изискуемите предпоставки по текста следва да са налице в в алтернативност. В тази връзка неотносимо към спора е касационното оплакване, че до регистрацията на автомобила в България, с него са изминати по вече от 7 000км. Правилно съдът е приел за приложима за случая материално-правната разпоредба - чл. 13, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която, за вътреобщностно придобиване се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДДС, всяко нерегистрирано по този закон лице, което извърши вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2, е длъжно да декларира вътреобщностното придобиване в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем по чл. 63. Съгласно ал. 1 и 3 от последния текст, данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната, като данъкът става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. В съгласие с материалния закон първоинстанционният съд е приел за неоснователно и второто възражение относно датата на данъчното събитие. С право съдът е приел, че мястото на изпълнение на доставката не определя датата на данъчното събитие, поради което липсва основателен аргумент, изведен от чл. 62, ал. 1 ЗДДС за незаконосъобразност на акта. Макар да няма конкретни оплаквания в касационната жалба за това, при служебното задължение на касационната инстанция да следи за правилното прилагане на материалния закон, настоящият съдебен състав намира, че данъчната основа на процесната доставка е определена неправилно, тъй като в нея е включен и платеният от ревизираното лице ДДС при покупката на автомобила в Унгария. Основателно в тази насока е позоваването от страна на представителя на ВАП на установена съдебна практика по адм. д. № 34/2011 г. на ВАС, първо отделение и цитираното там Решение по дело С-84/2009 г. на Съда на Европейския съюз. Коректната данъчна основа е 19 565,71 лв. и дължимият при това ДДС е в размер на 3 913,14 лв. Предвид това, съдебното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против РА в частта му, с която му е определен ДДС над посочения размер и съответни лихви и в съответната част за разноските, с която жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер над 419,08 лв. и вместо него да се постанови ново, с което РА бъде отменен в посочената му част. В останалата част решението като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба юрисконсултско възнаграждение по компенсация в размер на 253,87 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,