Решение № 4762 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1886/2026 г.

ВАСВторо отделение29.04.2026 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40085 от 01.12.2025 г., постановено по адм. д. № 8265/2025 г. по описа на Административен съд София – град. ОСЪЖДА М. Ю. Д., [ЕГН] да заплати на П. И. Г., [ЕГН], сумата 650 евро (шестстотин и петдесет евро), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. ОСЪЖДА М. Ю. Д., [ЕГН] да заплати на Столична община, сумата 102 евро(сто и две евро), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Ю. Д. против решение № 40085 от 01.12.2025 г., постановено по адм. д. № 8265/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София не изразява становище по касационната жалба. Ответницата – П. И. Г., в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – Столична община, в писмени бележки, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед № 18-4377/09.05.2025 г. на началника на СГКК гр. София, с която, на основание чл. 54, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банкя, одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК като се коригира западната, южната и източната граници на поземлен имот с идентификатор 02659.2192.572 в съответствие със западната, южната и източната граници на УПИ ХХХІ-200Е, кв. 24 по действащия регулационен план на местност: [местност], одобрен със Заповед № 311/12.07.1976 г., съгласно приложени документи за собственост и проект на правоспособно лице по ЗКИР, а именно: 1. поземлен имот с идентификатор 02659.2192.573, собственост на П. И. Г. с площ преди промяната – 442 кв.м., а след промяната – 286 кв.м.; 2. поземлен имот с идентификатор 02659.2192.572, собственост на М. Ю. Д. с площ преди промяната – 243 кв.м., а след промяната 375 кв.м.; 3. поземлен имот с идентификатор 02659.2192.138, собственост на Държавата с площ преди промяната – 33 897 кв.м., а след промяната 33 918 кв.м. и 4. поземлен имот с идентификатор 02659.2192.447, собственост на Столична община с площ преди промяната 191 кв.м., а след промяната – 194 кв.м. За да постанови този резултат съдът констатира, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - непълнота или грешка. Приема, че е налице спор за материално право, поради което прави извод, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като изменението на кадастралната карта е допуснато преди спорът да е разрешен по съдебен ред. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с изменението на кадастралната карта относно коригиране западната, южната и източната граници на поземлен имот с идентификатор 02659.2192.572 в съответствие със западната, южната и източната граници на УПИ ХХХІ-200Е, кв.24 по действащия регулационен план на местност: [местност] се засяга и ПИ с идентификатор 02659.2192.573 (представляващ УПИ ХХХ-200и, кв.24), записан в документа за собственост с площ от 500 кв.м., преди изменението 442 кв.м., а с изместването на границата на юг квадратурата на този имот става 286 кв.м. Имот с идентификатор 02659.2192.572 преди промяната е с площ 243 кв.м., а след нея става 375 кв.м., поради което е налице застъпване между имотите и квадратурата на първия се намалява. По делото е безспорно, че допуснатото с процесната заповед изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл.51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Несъмнено налице е застъпване на площи при извършената корекция на границите на имотите, което сочи на спор за материално право. Както правилно сочи и първоинстанционният съд съгласно нормата на § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри „спор за материално право“ по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая допуснатото изменение не отговаря на документите за собственост, предвид, че имот с идентификатор 02659.2192.572 по представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот преди промяната е с площ от 243 кв.м., а след нея става 375 кв.м. Съгласно представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, УПИ ХХХ-200-и, кв. 24, м. [местност] Банкя е с площ от 500 кв.м., преди изменението е 442 кв.м., а след него става 286 кв.м. Съгласно правилото на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред, т.е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях. Ето защо като прави извод за наличие на спор за материално право, обосноваващо незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Неоснователен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд не разглежда оспорения пред него акт на основанията посочени в чл. 146, т.1 – т.5 АПК, тъй като не обсъжда обстойно дали акта е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с релевантните материално-правни норми. В случая при установената фактическа обстановка по делото не е било спорно, че акта е издаден от компетентен орган – началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София, съобразно чл. 54, ал.4 ЗКИР, в законоустановената писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и заключението на неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза, а констатираното нарушение на материалния закон е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди М. Ю. Д. да заплати на П. И. Г. сумата 650 евро представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, както и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се осъди М. Ю. Д. да заплати на Столична община направените в касационното производство разноски в размер на 102 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

14