Решение № 196 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 435/2011 г.

Решение № 196 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 435/2011 г., II г. о., ГК, докладчик Зоя Атанасова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба с вх. № 2702/4.02.2011 г., доуточнена с молба вх. № 5151/7.03.2011 г. и с молба с дата от 11.04.2011 г. от ответницата В. Д. М. за отмяна на влязло в сила решение № 311/28.02.2008 г. по гр. дело № 1480/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, поправено с решение № 1743/25.11.2008 г. по същото дело в частта, с която е оставено в сила решение № 197/13.02.2006 г. по гр. дело № 516/1993 г. на ПРС в частта, с която е постановено извършване на делба по реда на чл. 292 ГПК (отм.) на магазин от 125 кв. м. в партерния етаж от четириетажна жилищна сграда на [улица], [населено място], както и решението на Пловдивския районен съд № 197/13.02.2006 г. по гр. дело № 516/1993 г. в частта, касаеща извършване на съдебната делба. Поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение на ПОС в указаната част и оставеното с него в сила решение на ПРС са открити нови факти и обстоятелства от съществено значение за делото - чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Според молителката нови обстоятелства са - непроизнасяне на ВКС с решение № 679/4.11.2010 г. по гр. дело № 692/2009 г. III г. о. по твърдения за нищожност на делбата, непроизнасяне на Пловдивския окръжен съд с решение № 311/28.02.2008 г. по гр. дело № 1480/2007 г. с диспозитив относно твърдяната нищожност на съдебния акт пред първата инстанция, поради неучастие на всички съсобственици в делбата - чл. 75, ал. 2 ЗН. Счита, че с постановените решения от първоинстанционния и въззивен съд е извършена нищожна делба, тъй като в нарушение на чл. 226 и сл. ГПК от делбата са изключени съсобственици-сънаследници, които в течение на производството, след предявяване на иска са прехвърлили спорното право на другиго, че нищожността на делбата произтича от императивната разпоредба на чл. 75, ал. 2 ЗН. Ответниците по молбата - М. А. С., Б. П. Г., И. П. Г., Ц. Х. В. и С. С. С. - М., всички чрез адв. И. Б. в писмен отговор са изразили становище за недопустимост на молбата за отмяна, съответно за неоснователност по същество на последната. Ответницата по молбата И. П. К. - М. не е изразила становище по молбата за отмяна. С определение № 124/10.05.2011 г. постановено по делото молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд състав на Второ гражданско отделение намира за установено следното: С решение № 311/28.02.2008 г. по в. гр. дело № 1480/2007 г., поправено с решение № 1743/25.11.2008 г. по в. гр. дело № 1480/2007 г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 197/13.02.2006 г. по гр. дело № 516/93 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е извършена съдебна делба на допуснатия до делба имот - магазин със застроена площ от 125 кв. м., заемащ северната част от партерния етаж на четириетажна жилищна сграда в [населено място], [улица]. С последното решение на осн. чл. 292 ГПК (отм.) е разпределен в самостоятелен дял на молителката В. Д. М. магазин № 6, заемащ източната част от допуснатия до делба процесен магазин със застроена площ от 17.55 кв. м. в т. ч. складова полезна площ от 3 кв. м., ведно с 1.98 % ид. ч. от общите части на сградата и от терена, а в самостоятелен дял на М. А. С. е възложен имота - магазин № 1, заемащ северозападната част от процесния магазин от 125 кв. м., със застроена площ от 41.53 кв. м., магазин № 2, заемащ югозападната част от допуснатия до делба магазин със застроена площ от 18.20 кв. м., магазин № 4, заемащ средната западна част от процесния магазин със застроена площ от 24.20 кв. м. и магазин № 5, заемащ средната източна част от допуснатия до делба магазин със застроена площ от 23.02. кв. м. С решението районния съд е определил и суми за уравнение на дяловете, които следва да заплати всеки от съделителите М. С. и В. М. С решение № 679/4.11.2010 г. по гр. дело № 692/2009 г. на ВКС III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е оставено в сила въззивното решение на Пловдивския окръжен съд в частта по извършване на съдебната делба. С решението на ВКС е обезсилено въззивното решение в частта по предявените по реда на чл. 286 ГПК (отм.) претенции по сметки на И. П. К. - М. и М. А. С. срещу молителката В. Д. М. и делото е върнато за разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. В тази част решението на ВКС не е предмет на молбата за отмяна. Съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молителката В. М. е посочила открити нови факти и обстоятелства, каквито според нея представлява непроизнасянето на Пловдивския окръжен съд с въззивното решение по гр. дело № 1480/2007 г. с диспозитив по твърдения за нищожност на делбата, допусната в първата фаза, поради неучастие на всички сънаследници в делбата - чл. 75, ал. 2 ЗН, съответно непроизнасяне по твърденията за нищожност на делбата с решението на ВКС по гр. дело № 679/4.11.2010 г. по гр. дело № 692/2009 г. на ВКС III г. о. Според установената съдебна практика отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне, когато се установи наличие на новооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на съответната дължима грижа при водене на делото. Нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отмяна е допустима и при хипотеза на открити нови писмени доказателства - това са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. В случая обстоятелствата на които се позовава молителката В. М. не са такива по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Непроизнасянето по твърденията на молителката за нищожност на делбата, поради неучастие на всички сънаследници на Пловдивския районен съд с решението по извършване на делбата - № 197/13.02.2006 г. по гр. дело № 516/93 г., на Пловдивския окръжен съд, като въззивен инстанция с решение № 311/28.02.2008 г. по в. гр. дело № 1480/2007 г. и на ВКС с решението по гр. дело № 692/09 г. на III г. о. в частта относно извършване на съдебната делба не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Спрямо спорното право непроизнасянето на първоинстанционния, въззивен и касационен съд с решенията по извършване на съдебната делба по твърдение с осн. чл. 75, ал. 2 ЗН няма значение нито на юридически нито на доказателствен факт. Освен това следва да се вземе предвид, че с въззивното решение по извършване на делбата съдът се е произнесъл по твърденията за нищожност на делбата, допусната в първата фаза, поради нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗН, като същото е прието за неоснователно. С определение № 1081/13.08.2009 г. по чл. 288 ГПК на състава на ВКС по гр. дело № 692/2009 г. доводите за нищожност на съдебната делба на молителката са приети, че са свързани с поставените от същата материално правни въпроси по приложението на чл. 75, ал. 2 ЗН и по същите не е допуснато касационно обжалване, като е застъпено становището, че не са разрешени в противоречие с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за отмяна на влязлото в сила решение № 311/28.02.2008 г. по гр. дело № 1480/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, поправено с решение № 1743/25.11.2008 г. по същото дело в частта, с която е постановено извършване на делба по реда на чл. 292 ГПК (отм.) на магазин от 125 кв. м., находящ се в партерния етаж от четириетажна жилищна сграда на [улица] [населено място], съответно на решението на Пловдивския районен съд № 197/13.02.2006 г. по гр. дело № 516/93 г. в частта, касаеща извършване на съдебната делба. В молбата за отмяна молителката е посочила основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 679/4.11.2010 г. по гр. дело № 692/2009 г. на ВКС III г. о. постановено по реда на чл. 290 ГПК, тъй като същото не й било надлежно съобщено. В тази част молбата е допустима - подадена е в срока, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Видно от приложеното гр. дело № 692/2009 г. на ВКС III г. о. молителката В. М. е участвала като страна - жалбоподател и ответник по жалбата на съделителя М. А. С. С определение № 1081/13.08.2009 г. по гр. дело № 692/09 г. на ВКС III г. о. е допуснато касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по подадената касационна жалба от молителката на въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение по извършване на делбата. С решение № 679/4.11.2010 г. по същото дело по реда на чл. 290 ГПК съдът е оставил в сила решението на въззивния съд в частта по извършване на делбата. В касационното производство молителката е упълномощила адв. Р. К., който е приподписал касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Пълномощното е приложено на л. 22 от делото. В същото производство молителката е упълномощила и адв. Р. Ч. и адв. М. П., като процесуални представители - пълномощните са приложени по ч. гр. дело № 334/2010 г. на ВКС. За съдебно заседание, проведено по делото в производството по чл. 290 ГПК на 26.05.2010 г. молителката е била уведомена по реда на чл. 289 ГПК, чрез обнародване в Д. в. бр. 25/30.03.2010 г. Същата не се е явила лично в съдебното заседание, като е представлявана от адв. Р. Ч. и М. П. На посоченото съдебно заседание делото е отложено за 27.10.2010 г. На това заседание М. не се е явила лично и е представлявана от адв. Р. Ч. Писмени защити по делото са представени от адв. Р. Ч. и адв. М. П. Постановеното съдебно решение от състава на ВКС на осн. чл. 290 ГПК не е съобщено на молителката, тъй като същото е окончателно и не подлежи на обжалване. С оглед на посочените факти съдът намира, че не се установява нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а именно поради нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в производството по гр. дело № 692/2009 г. на ВКС III г. о., съответно да не е надлежно представлявана или да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молбата за отмяна и в тази й част е неоснователна и следва да се остави без уважение. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение