Решение № 14597 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8783/2014 г.
ВАСVI отделение04.12.2014 г.докладчик Росен Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1221/28.05.2014 г. постановено по адм. дело № 1030/2014 г. по описа на Административен съд Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14597 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8783/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ - Варна подадена срещу решение № 1221/28.05.2014 г. постановено по адм. дело № 1030/2014 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че в разпоредбите на националното законодателство изрично е предвидено кои периоди се зачитат за осигурителен стаж, в каква продължителност и при какви условия, както и условията при които се зачита осигурителния стаж придобит извън страната. Поддържа, че в националното законодателство не е предвидена възможност за сумиране на осигурителен стаж в трета държава. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът Георгий Радев счита касационната жалба за неоснователна. Поддържа, че следва да му бъдат признати осигурителните стажове в Украйна и Република Молдова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд Варна е отменил Решение № 5/11.03.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - Варна, с което е оставено в сила Разпореждане № 4907231104/24.01.2014 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Варна и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решение е правилно. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят има положен осигурителен стаж не само в България, но и в Молдова и Украйна, както следва: в България през периода 6.06.1995 г. - 1.12.2012 г.; в Република Молдова през периода 18.07.1979 г. - 18.06.1995 г.; в Украйна през периода 1.06.1961 г. - 17.07.1979 г. Положеният осигурителен стаж в Република България е 17 г. 11 мес. 12 дни. Осигурителният стаж в Украйна е с обща продължителност 12 г. 01 мес. 17 дни, потвърден с УКР/БГ3. Осигурителният стаж в Република Молдова е с обща продължителност 15 г. 11 мес. 00 дни, потвърден с MD/BG5. Съгласно чл. 10 от Договор между Република България и Украйна за социално осигуряване /в сила от 1.04.2003 г./, ако законодателството на едната от договарящите страни правото на пенсия зависи от придобиването на определен осигурителен (трудов) стаж, компетентната институция на тази договаряща страна взема предвид, ако е необходимо, и осигурителния (трудовия) стаж, придобит съгласно законодателството на другата договаряща страна, при условие че тези стажове не съвпадат по време. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване /в сила от 1.09.2009 г. /, ако законодателството на една от договарящите страни правото на пенсия зависи от придобиването на определен осигурителен стаж, компетентната институция взема предвид, ако е необходимо, и осигурителния стаж, придобит съгласно законодателството на другата договаряща страна, при условие че тези периоди не съвпадат. Единственото дублиране в осигурителен стаж за Георгий Радев има за времето от 6.06.1995 г. до 18.06.1995 г., което е съобразено от административния орган и е взет само веднъж, с оглед предвиденото в цитираните по-горе договори. С оглед на така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил правилен извод, че не съществува законова пречка положеният осигурителен стаж в трите държави да бъде сумиран при преценка изискуемия се минимален осигурителен стаж за право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО, който за мъжете през 2012 г. е 37 г. и 04 мес. В националното законодателство и цитираните международни договори не съществува забрана за такова сумиране на осигурителния стаж. Оттук и изводът, че в случая сумираният осигурителния стаж, положен от жалбоподателя в трите държави - България, Молдова и Украйна възлиза на 45 г. 11 мес. 17 дни, с което е изпълнено изискването на чл. 68, ал. 1 от КСО. Посочените по-горе разпоредби от цитираните международни договори за социално осигуряване с Украйна и Република Молдова имат за цел положеният осигурителен стаж в другата държава да бъде съобразен при необходимост във връзка с отпускането на съответната пенсия, когато същата зависи от този стаж. Настоящият казус попада в тази хипотеза, тъй като отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Георгий Радев зависи от положения в Украйна и Република Молдова осигурителен стаж. Изложените в обратната насока доводи от страна на жалбоподателя не могат да бъдат възприети. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,