Решение № 6715 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2015 г.

Решение № 6715 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Екзекютив Дивелопмънст" ООД със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение № 1694/16.03.2015 г., постановено по адм. д. № 2616/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 21-135/19.09.2011 г., издаден от орган по приходите, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община в частта за установените задължения за ДНИ за 2006 г. ведно със законната лихва, както и за задълженията за ТБО за периода 2008 г. 2010 г., ведно с лихви за просрочие, върху недвижими имоти, собственост на търговското дружество. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва съдебното решение изцяло, но излага доводи за неправилност на решението по отношение изводите за дължимост на ТБО. Счита, че след като не е ползвал имотите през процесния период и не е генерирал отпадъци, не дължи такса за битови отпадъци. Според касатора съдът не е съобразил в изводите си всички релевантни за спора факти и не е приложил материалния закон според точния му смисъл. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания ревизионен акт. Ответникът - кметът на Столична община, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка, обсъдил е задълбочено и в съвкупност събраните доказателства. Приел е, че издателят на ревизионния акт е надлежно оправомощен с такава функция. Съдът е заключил, че ревизионният акт съдържа всички задължителни реквизити, фактически и правни основания. Обективираното в РА волеизявление е надлежно мотивирано, определените като дължими суми по вид и размер са обосновани от фактическа и правна страна. В производството е безспорно, че в обхвата на ревизията са включени недвижим имот - земя в гр. София, м. "Хиподрума", УПИVI-2, кв. 2; земя в гр. София, район "Люлин", пл. № 1480, кв. 35г; земя в гр. София, район "Люлин", пл. № 1479, кв. 35 г. По отношение на установените за релевантния период задължения съответно за ДНИ и ТБО за притежаваните имоти, съдът се е мотивирал, че с оглед доказателствата по делото и приетите заключения на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорени от страните, същите са точно установени по основание и размер от ревизиращия орган. Приел е, че дружеството не е подало декларация по чл. 23, респ. чл. 27 НОАМТЦУПСО за процесните периоди. Изложил е правни доводи във връзка с твърдението за нарушение на принципа "замърсителят плаща", които са верни и се споделят от настоящата инстанция. В касационната жалба не се съдържат касационни доводи във връзка с дължимостта на данък недвижими имоти, макар и касаторът да иска отмяна на съдебното решение изцяло. В изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав приема за съответно на закона и доказателствата по делото първоинстанционното заключение за дължимост на определения ДНИ. Данъкът е доказан по основание и размер. Данъкът е публично задължение, което е породено от фактическата и правна власт, която правният субект има върху обекта на облаган на територията на държавата. Той е проява на териториалния й суверенитет, затова чл. 10, ал. 1 ЗМДТ разпорежда, че с данък недвижими имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти. Дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот. Фактическото ползване не е елемент на фактическия състав за данъка за недвижими имоти. Както е посочено в чл. 13 ЗМДТ, данъкът се заплаща независимо дали недвижимия имот се ползва или не. Компетентният орган, въз основа на последно декларираните данни за имота от неговия собственик, законосъобразно е приел дължимост на ДНИ. Данъкът за недвижими имоти е публично задължение, чиито размер се определя на основата на разписаните в закона и наредбата на общинския съвет норми. Неоснователно е касационното възражение, че собственикът не дължи ТБО за ревизираните имоти, тъй като не ги е ползвал през проверявания период и не е генерирал битови отпадъци, т. е. не е ползвал услугите по чл. 66 ЗМДТ. В съответствие със закона и доказателствата по делото съдът е заключил, че касаторът дължи ТБО и таксата е правилно изчислена. Таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по предоставяните услуги по чл. 66 ЗМДТ. В случая е безспорно установено наличието на двете кумулативни предпоставки, обуславящи дължимост на ТБО, а именно - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. Фактическото неползване на имота само по себе си е ирелевантно за дължимостта на ТБО, а неначисляването на такса, при това само по отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, е обусловено от ежегодно деклариране на обстоятелството, че имотът няма да се ползва. При липса на подадени декларации правомерно в общия дължим от касатора размер на ТБО е включена и таксата за сметосъбиране и сметоизвозване. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци. Следователно, освобождаване от заплащането на такса за една от образуващите ТБО услуги изисква своевременно деклариране на това обстоятелство. По делото няма спор, че касаторът не е подавал декларация по чл. 23, респ. чл. 27 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. С разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, във вр. с наредбата по чл. 9 ЗМДТ на общинския съвет, е въведена правна възможност за доказване на релевантния факт на неползване на имота. Спазването от данъчнозадълженото лице на нормативно установения от общинския съвет в наредбата по чл. 9 ЗМДТ ред за деклариране на неползването на услугата създава презумпция за нейното неползване. Доказателствената тежест за доказването на този факт - на спазване на установения от общинския съвет ред за деклариране неползването на услугата, е на задълженото лице. Таксата за битови отпадъци се дължи тогава, когато услугата се ползва. Когато услугата не се предоставя, такса не се дължи. Именно поради това законодателят, в чл. 71 ЗМДТ сочи, че таксата не се дължи, когато услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставят и когато няма депа за обезвреждане на битови отпадъци. Видно е, че законодателят недвусмислено е посочил недължимост на таксата при обективното й непредоставяне, т. е. тогава, когато общината не е създала възможност за ползване на услугите. Таксата не се дължи и тогава, когато общината е създала необходимите нормативни и фактически условия за ползване на услугата, но лицето по чл. 64 ЗМДТ не я ползва през съответната година или през определен период от нея, както е разпоредено в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Законодателят е предоставил възможност на общинския съвет с наредба да определи реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Обжалваното решение е съответно на материалния закон и е обосновано - правните заключения на съда кореспондират с установената от него релевантна фактическа обстановка. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът необосновано е отхвърлил негови доказателствени искания и не му е указал да представи релевантни за спора доказателства. Първоинстанционният съд, видно от протоколите на проведените съдебни заседания, е указал на дружеството-жалбоподател да представи доказателства във връзка с твърденията си по спора още с разпореждането за насрочване на първото съдебно заседание. Многократно делото е отлагано за събиране на доказателства по искане на жалбоподателя. Отхвърленото доказателствено искане с определение от 16.12.2014 г. е съобразено с предмета на спора, твърденията на страните и събраните по делото доказателства, като представените такива с административната преписка не са оспорени и оборени от жалбоподателя. Като е отхвърлил жалбата на "Екзекютив Дивелопмънст" ООД, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд