Решение № 7588 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3819/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Столична община срещу Решение 1920 от 17.01.2025 г. по адм. дело 9552/2024 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Общината срещу Решение РД-02-14-1599 от 03.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. (ОПРР), с което на Столична община е определена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на безвъзмездната финансова помощ по договор от 13.07.2022 г. и допълнително споразумение от 08.12.2023 г. с изпълнител Трейс Груп Холд АД, за нарушения на чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезиониия фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезиониия фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013 г.), чл. 33 на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046), чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), чл. 1, 4 и 96 от Приложение Е2 - Общи условия към административния договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП), както и чл. 20, т. 5, 6 и 7 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), квалифицирано по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (Наредбата). Касационният жалбоподател Столична община, счита обжалваното решение за неправилно, като релевира доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа изложените в първоинстанционната жалба доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди нищожност на акта, поради разминаване между ръководителя на УО, одобрил проекта, и ръководителя на УО, определил финансовата корекция. Излага съображения за неспазена форма на оспорения акт, поради липса на релевантни мотиви. Поддържа и доводите си за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са изложени аргументи за нарушение на чл. 35 и чл. 7 и 9 АПК. Твърди липса на установеното от органа нарушение на принципите на добро финансово управление, като в тази връзка сочи, че законосъобразното провеждане на процедурата по ЗОП е гаранция за ефективното разходване средствата, а за спазване на принципа на ефикасност свидетелства контролът, осъществяват от Столична община в качеството й на възложител. Според касатора нито в оспорения акт, нито в съдебното решение е отчетен фактът, че Столична община е предприела необходимите мерки за отстраняване на установените при проверката на място констатации, за което са представени документи и снимков материал с кореспонденция в ИСУН BG16RFOP001-1.001-0002-C07-M225-A001 от 16.05.2024 г. Твърди и липса на нередност поради липса на мотиви защо не може да бъде изключена възможността нарушението да има отражение върху бюджета. Релевира и доводи за нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции въз основа на представен списък. Касаторът се представлява от адв. Р. Йорданова, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни възражения по релевираните от касатора доводи. Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от касатора разноски с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Обжалваното решение е постановено въз основа на следната фактическа обстановка: На 16.02.2018 г. между Столична община и Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с предмет Изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства в централна градска част на град София. На 23.08.2021 г., кметът на Столична община е обявил открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет Изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства в Централна градска част на гр. София в изпълнение на проект Изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства в централна градска част на град София по Оперативна програма Региони в растеж 2014 - 2020, по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Устойчиво и интегрирано градско развитие, Наименование на процедурата: BG16RFOP001-1.001-039 Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 с две обособени позиции. На 13.07.2022 г. между Столична община и Трейс Груп Холд АД е сключен договор по Обособена позиция 2, с предмет Изграждане, възстановяване и обновяване на публичните пространства в централна градска част на гр. София - Зона 4, на стойност 16 572 892, 06 лв. без ДДС. На 08.12.2023 г. е сключено допълнително споразумение към договора с Трейс Груп Холд АД. На 15.01.2024 г. е направено искане за окончателно плащане по АДБФП. Във връзка с подаденото искане за плащане от страна на бенефициера и на основание Заповед РД-02-14-374 от 29.03.2024 г. на главен директор на ГД СППРР, екип на УО на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г. е извършил проверка на място в периода 01.04. - 03.04.2024 г. На 15.08.2024 г. Столична община е уведомена за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 28.08.2024 г. Столична община е представила възражение. На 03.09.2024 г. с Решение РД-02-14-1599 на ръководителя на УО на ОПРР, на Столична община е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на безвъзмездната финансова помощ по договора от 13.07.2022 г. и допълнителното споразумение от 08.12.2023 г. с Трейс Груп Холд АД, за нарушения на чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013 г., чл. 33 на Регламент 2018/1046, чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, чл. 1, 4 и 96 от Приложение Е2 - Общи условия към АДБФП, както и чл. 20, т. 5, 6 и 7 ЗПФ, квалифицирано по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. В хода на делото е представена Заповед РД-02-14-525 от 23.04.2024 г., с което издателят на акта е определен за ръководител на УО на ОПРР. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. За да приеме за правилни изводите на административния орган за нарушение на принципа на ефикасност съдът е възприел фактите на установени от административния орган и позовавайки се на резултатите от извършената проверка на място в периода 01.04 - 03.04.2024 г., дадените препоръки и изводите на органа, че част от констатациите не са отстранени, съдът е направил извод, че предоставения ресурс е използван за реализиране на дейности, които не дават своите резултати, доколкото са налице доказателства за лошо изпълнение. Приел е, че некачествено извършените строително-монтажни работи (СМР), за които са разходвани средства, генерално не покриват изцяло поставените цели и не обосновават направените за това разходи и по този начин е нарушено съотношението между използваните ресурси, извършените дейности и постигането на целите, което представлява нарушение на принципа за ефикасност. На следващо място съдът е приел, че са налице предпоставките за нарушение на принципа на ефективност, тъй като при предмет, свързан с обхватно обновяване на настилките в зоната на въздействие, установените недостатъци ще доведат до непостигане на предвидените за финансиране: отводняване, улеснен достъп до хора с увреждания, естетична и устойчива физическа градска среда. Приел е и, че изпълнените строителните дейности не водят до цялостно развитие на градския дизайн, което е основна цел на проектното предложение, поради което е възприел извода на органа, че действията по време на строителството и последващото бездействие на бенефициента следва да бъдат оценени с висока степен на неефективност. Въз основа на горното, съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата на Столична община. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е събрал всички относими за спора доказателства и не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК. При разпределението на доказателствената тежест с определението от 21.10.2024 г. е дал на страните общи указания и не е извършил служебна проверка дали му е изпратена цялата административна преписка. Административният орган е мотивирал акта си с констатациите от извършената проверка на място в периода 01.04 - 03.04.2024 г., при която са установени множество дефекти по физическото изпълнение на обектите на интервенция включени в искането за окончателно плащане. Посочил е, че констатациите са включени в констативния протокол от проверката на място - Приложение 10.5-6 - Констативен протокол към Наръчника за управление и изпълнение на ОПРР 2014-2020 (НУИОПРР), който представителите на бенефициера са подписали "без забележки". Изложено е, че след изтичане на предоставения на бенефициера срок за отстраняване на констатираните пропуски УО е проследил изпълнението на направените препоръки, спрямо предоставения доказателствен (снимков материал) и е установил, че само част от констатациите от проверката на място са отстранени. Даден е допълнителен срок до 14.04.2024 г., в който бенефициерът не е отстранил пропуските, поради което ръководителят на УО е направил извод за некачествено изпълнение, което компрометира инвестицията по отношение на заложените в проекта цели. В оспорения акт е посочено, че като доказателство за отстраняване на констатациите бенефициерът е представил протоколи от лаборатория, удостоверяващи равността на настилките, направени през 2023 г. В акта е посочено още, че съгласно протоколите за приемане на извършени СМР, в Зона 4 пренареждане на гранитен паваж е изпълнено в друг участък, в който са установени множество дефекти. Видно от съдебното решение съдът дословно е преповторил констатациите на органа и е възприел неговите правни изводи, но по делото не са представени доказателствата, въз основа на които са формирани същите, в т.ч. Приложение 10.5-6 - Констативен протокол към НУИОПРР, съдържащ констатациите от извършената проверка на място; снимковия материал представен от бенефициера и послужил за мотивиране на извода на органа за неотстранени дефекти; протоколи от лаборатория; протоколите за приемане на извършени СМР, в Зона 4. Няма данни по делото посочените относими документи да са представени на електронен носител. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е формирал изводите си, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, без да събере относимите доказателства и без да ги подложи на анализ в контекста на твърденията на административния орган. Точното изпълнение на служебните задължения на съда по чл. 171, ал. 4 АПК, с оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна, е съществено за правилността на съдебното решение. Съдът не е проявил процесуална активност по делото сам да изиска и събере относими за спора доказателства. Не е указал на административния орган за кои обстоятелства от значение за делото не е посочил доказателства. Спазването на тези императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти. Липсата на самостоятелни фактически установявания за тези обстоятелства в обжалваното решение препятства възможността на касационната инстанция да провери правилността на решението от гледна точка на съответствието му с материалния закон. Събирането и преценка на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Нови фактически установявания е недопустимо да се правят за първи път в касационното производство, като по силата на чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Установяването на правнозначимите факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на оспорения акт. Съдът, като не е проявил процесуална активност за събиране на всички релевантни за спора доказателства, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на постановения от него съдебен акт. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане, при което съдът да събере и обсъди всички релевантни доказателства. Само по този начин може да се гарантират правата и интересите на страните в съдебното производство. На основание чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд,