Решение № 8282 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2011 г.

Решение № 8282 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Андрей Велинов Парутев, Велин Велинов Парутев и Атидже Салихова Парутева, тримата от гр. Доспат против решение по адм. д. № 307/2010 г. по описа на Административен съд - Смолян. Твърдят, че има допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е налице необоснованост. Твърдят, че с в съдебното производство са установили с Решение № 758/17.06.1996 г. на ПК - Доспат и нотариален акт собственост върху терена, за част от който общината е постановила решение по чл. 21, т. 8 от ЗОС, предвид влязло в сила решение по гр. д. № 159/2001 г. на ДРС и съдебната експертиза. След като е решен спора за собственост с влязло в сила решение, съдът е следвало да вземе предвид това и да отмени решението на общинския съвет за разрешаване на продажба на УПИ ХХIХ от кв. 2, с конкурс. Ответната страна Общински съвет Доспат оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че жалбоподателите не са имали правен интерес да оспорят решението на общинския съвет от 29.06.2010 г., с което само е променен начина на продажба на процесния имот вместо с търг с публично оповестен конкурс. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното, като иска неговата обезсилване и прекратяване на съдебното производство. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. При проверката на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение, приема, че подадената пред първоинстанционния съд жалба е недопустима, поради което постановеното по същество съдебно решение следва да се обезсили, а съдебното производство прекрати по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу решение № 401/29.06.2010 г., т. II на Общински съвет Доспат, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 45, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА и чл. 35, ал. 1 от ЗОС е разрешена продажба чрез публично оповестен конкурс на общински имот УПИ ХХIХ, кв. 2 по к. к. и к. р., с площ от 280 кв. м, актуван с АЧОС № 152/30.05.2009 г., вписан рег. № 811/18.06.2009 г. на СВ гр. Девин при Агенцията по вписване. Основната защитна теза на жалбоподателите е, че решението на общинския съвет е незаконосъобразно, защото част от имота е тяхна собственост, възстановена е по реда на ЗСПЗЗ с решение № 758/17.06.1996 г. на Поземлена комисия Доспат (л. 49 от делото), за което имат и нот. акт № 125 от 5.09.1996 г. С влязло в сила решение № 91/27.03.2002 г. по гр. д. № 159/2001 г. по описа на ДРС са отхвърлени като неоснователни исковете на Община Доспат против наследниците на Мустафа Салихов Парутев (жалбоподателите) с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) и чл. 431, ал. 2 от ГПК за признаване за установено, че имотът с площ от 280 кв. м по Решение на ПК № 758/17.06.1996 г. е собствен на общината. По делото е приложено решение № 830/17.09.2006 г. по гр. д. № 557/2005 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г. о. (л. 132), с което е отменено решение № 415/2004 г. по гр. д. № 484/2004 г. на Смолянския окръжен съд (с което е оставено в сила решението на районния съд по гр. д. № 312/1996 г. на ДРС )и е отхвърлен негаторен иск по чл. 109 от ЗС, предявен от жалбоподателите срещу друго физическо лице Мариян Лилков Чаушев за премахване на павилион върху спорните 280 кв. м в имот пл. № 948, кв. 1 по ЗРП на гр. Доспат, като е прието, че ищците не се легитимират като собственици, защото процедурата по възстановяване на право на собственост по ЗСПЗЗ не е завършена окончателно, няма скица на реституирания имот по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - имотът не е нанесен с граници и номер в кадастралния план, а се намира в междублоковото пространство в кв. 1 отреден за "Жилищно строителство". Със същото решение е уважен инцидентен установителен иск за нищожност на нотариалния акт и е отменен нот. акт № 125/1996 г. по нот. д. № 370/1996 г., с който Андрей Велинов Парутев, Велин Велинов Парутев и Атидже Салихова Парутева са признати за собственици на ливада от 0.280 кв. м в м. "Ливаде", имот пл. № 948, кв. 1 от ЗРП на гр. Доспат. В това съдебно производство като трето лице помагач е конституирана Община Доспат на страната на Мариян Чаушев. С решението по адм. д. № 307/2010 г. по описа на Административен съд - Смолян е отхвърлена жалбата срещу решението на общинския съвет, като са развити мотиви, че с решенията по двете граждански дела всъщност не е решен спора за собственост върху имота, а предвид чл. 5 от ЗОС и доказателствената сила на акта за общинска собственост № 152/2009 г. за УПИ ХХIХ, кв. 2, съставен след приключване на гражданските дела и въз основа на изменение на ПУП със заповед № 111/22.05.2007 г., този спор не може да бъде решен в административното производство. Установено е, че имотът по Решение № 758/17.06.1996 г. на ПК Доспат, отменения нот. акт № 125/1996 г. и решението по гр. д. № 159/2001 г. и на обжалваното Решение № 401 от 29.06.2009 г. на ОбС Доспат съвпадат частично, но имотът, възстановен по ЗСПЗЗ и описан в нот. акт № 125 не е нанесен в кадастралната карта. В тази карта като собственик на улици и УПИ-то е записана Община Доспат. Решението е недопустимо. Съгласно чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА. По този ред обаче, към който изрично препраща законодателя, процесуалната легитимация е само на областния управител, кметът на общината или на прокурора. Специалният ред на обжалване е въведен предвид правомощията на общинския съвет като орган на местното самоуправление. Той не посочен като орган на изпълнителната власт в чл. 19 от Закона за администрацията, но защото е орган, упражняващ власт с правомощия определени със специален закон, формира волята на общината като собственик и законодателят е допуснал съдебен контрол за законосъобразност. Съдебната практика приема, че допустимо оспорване на решения на общинския съвет по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА от физическо или юридическо лице, но само при наличието на правен интерес. В случая обаче такъв правен интерес няма. Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на съответния правен субект е налице правен интерес. Правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава от изпълнение на административния акт. Той трябва да е личен, т. е. защитата да е в защита на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е непосредствен - административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Нотариален акт № 125 от 1996 г. по нот. д. № 370/1996 г. с който Андрей Велинов Парутев, Велин Велинов Парутев и Атидже Салихова Парутева се легитимират за собственици на ливада от 0.280 кв. м в м. "Ливаде", имот пл. № 948, кв. 1 от ЗРП на гр. Доспат (частично идентичен с УПИ ХХIХ в кв. 2 на гр. Доспат) е отменен със съдебно решение № 830/17.09.2006 г. по гр. д. № 557/2005 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г. о., поради което към момента на сезиране на административния съд жалбоподателите вече не се легитимират като собственици на имота, спрямо който е взето решение № 401/29.06.2010 г. на Общински съвет Доспат. След като липсва нотариален акт, с който пред административния съд да се доказва право на собственост и няма доказателства за завършена процедура по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за реституиране, защото имотът не е нанесен с граници и номер в кадастралния план на града, е следвало да се направи извод за липсата на правен интерес от търсената съдебна защита в настоящото дело. С постановяване на съдебното решение на административния съд няма да се предотврати настъпваща щета в правната сфера на жалбоподателите. Така е, защото предвид писмените доказателства имотът не е в техния патримониум, те не доказват да са собственици към момента на издаване на решението на общинския съвет. Не е в компетентността на административния съд да решава спорове за собственост. Вярно, че с решение № 91/27.03.2002 г. по гр. д. № 159/2001 г. по описа на ДРС е отхвърлен като неоснователен иска на Община Доспат против наследниците на Мустафа Салихов Парутев (жалбоподателите) с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че общината е собственик на имот пл. № 948 целият с площ от 920 кв. м, кв. 1 отреден за "жилищно строителство" по ЗРП на гр. Доспат от 1984 г., в който попадат и спорните 280 кв. м м. "Ливаде", и със сила на присъдено нещо е признато, че общината към него момент не е собственик. След като обаче по-късно нотариален акт № 125 от 1996 г. по нот. д. № 370/1996 г., съставен в полза на жалбоподателите, е отменен със съдебно решение на Върховния касационен съд, и едва тогава е съставен АОС № 152/30.05.2009 г. за УПИ ХХIХ, кв. 2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповеди на кмета на община Доспат от 22.05.2007 г. и 2008 г., който АОС е официален документ по силата на чл. 5, ал. 2 от ЗОС за легитимиране на общината като собственик до доказване на обратното, жалбоподателите не доказват правен интерес от оспорване на решението по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Освен това трябва да се има предвид и следното: разрешаването на продажба чрез публично оповестен конкурс поставя началото на конкурсна процедура, която завършва с индивидуален административен акт, с който се определя участника, спечелил конкурса. Затова Решение № 401, т. II от 29.06.2010 г. представлява волеизявление на общинския съвет, което е част от производство по издаване на административен акт, поради което и на основание чл. 21, ал. 5 от АПК не подлежи на самостоятелно оспорване пред съда. Налице са основанията по чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК за прекратяване на съдебното производство. Основателно е искането на ответната страна за присъждане на направени разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 300 лева (триста лева) представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,