Решение № 11212 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4025/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Г., чрез адв. Айнаджийски, срещу решение 1654/23.12.2024 година на Административен съд София област по адм.д. 1088/2024 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По отношение на късоцевното оръжие твърди, че му е необходимо за осъществяване на охранителна дейност. По отношение на ловното огнестрелно оръжие твърди, че билетът му за лов е заверен за 2024 година на 30.08.2024 година, а за 2025 година на 13.01.2025 година. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени отказ рег.1184р-8288 от 22.08.2024 г. на началник на РУ Костенец, с който е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно и ловно оръжие.

Ответникът, началникът на РУ Костенец, в писмен отговор информира съда, че оръжията на С. А. Г. са иззети с протокол на 30.10.2017 година за престъпление по чл. 343б НК и се съхраняват в 04-РУ СДВР. На 23.10.2023 година С. А. Г. сменя адресната си регистрация в Костенец, където подава процесното искане за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно и ловно оръжие.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АССО е образувано по жалба на С. А. Г. срещу отказ рег.1184р-8288 от 22.08.2024 г. на началника на РУ Костенец, с който е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно и ловно оръжие.

За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК съставът на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения като общи, са неоснователни (по аргумент от обратното от чл. 218, ал.2 АПК касационната инстанция не извършва служебна проверка за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения).

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Предмет на контрол за законосъобразност пред АССО е отказ рег.1184р-8288 от 22.08.2024 г. на началника на РУ Костенец, с който е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно и ловно оръжие.

АССО е установил съответстваща на събраните доказателства по делото фактическа обстановка, както следва:

1.Със заявление входящ 118400-4205/04.12.2023г. по описа на РУ-Костенец С. А. Г. прави искане за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо и ловно огнестрелно оръжие.

2.С писмо 118400-2810/02.07.2024г., по описа на РУ - Костенец, съгласно чл. 87, ал. 1, т. 4, от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), Г. е уведомен за необходимостта от подаването на декларация за наличието на обстоятелства по чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ, декларация, че придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при условията на чл. 98 от ЗОБВВПИ и документ за платена такса в размер, определен в чл. 12 от Тарифа 4 за таксите, които се събират в системата на МВР.

3.С писмо 118400-3392/09.08.2024 г. лицето е уведомено, че съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ е необходимо да посочи и представи убедителни доказателства за необходимостта от получаване на разрешение за притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие и ловно огнестрелно оръжие.

4.На 20.08.2024г. Г. подава молба с вх.118400-3532/20.08.24г, в която заявява, че ловните огнестрелни оръжия са му необходими за упражняване правото си на лов, а късото огнестрелно оръжие за работа в сферата на частната охранителна дейност.

1. Във връзка с извършената проверка по подадено заявление от С. Г. е изготвена докладна записка 1184р-8262 от 21.08.2024 г. Установено е, че лицето не е предоставило информация за заверен билет за лов за 2024 съгласно разпоредбата на чл.77, ал.2 от ЗОБВВПИ; не са посочени конкретни обстоятелства, от които да се направи преценка за съществуването на реална необходимост от носенето на късо огнестрелно оръжие.

1. С отказ рег.1184р-8288 от 22.08.2024 г. на началник на РУ Костенец е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно и ловно оръжие. В него административният орган е посочил, че при извършената проверка в ИРПС се е установило, че С. Г. има криминалистическа регистрация през 2017 г. за престъпление по чл.343б от НК по описа на РУ Костенец. Констатирано е, че не е предоставил информация за заверен билет за лов за 2024 съгласно разпоредбата на чл.77, ал.2 от ЗОБВВПИ. Заявителят не е посочил никакви конкретни обстоятелства, от които да се направи преценка за съществуването на реална необходимост от носенето на късоцевно огнестрелно оръжие.

Така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съответна на анализа на приетите от съда доказателства.

На касационна инстанция се представя заверен билет за лов за 2024 година и 2025 година. Същият е представен и пред АССО в частта за заверката от 2024 година, а в частта за заверката за 2025 година се явява неотносим за решаване на спора.

Съответен на правилното приложение на материалния закон е изводът на състава на АССО в насока, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му.

С писмо 118400-3392/09.08.2024 г. лицето е уведомено , че съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ е необходимо да посочи и представи убедителни доказателства за необходимостта от получаване на разрешение за притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие и ловно огнестрелно оръжие. Правилен е изводът на състава на АССО, че от доказателствата по делото е видно, че освен декларация за липса на обстоятелства по чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ, С. Г. е приложил ксерокопия на удостоверение за подборно ловуване 010105, билет за лов 445588 заверен за 2023 година, но не и за 2024 година и членска карта към "Национално ловно-рибарско сдружение", заверена за 2024 година, съгласно чл. 77, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ. Билетът за лов безспорно не е бил заверен за 2024 година към момента на подаване на заявлението и административното процедиране по същото. По-късната му заверка, а именно след постановяване на отказа за издаване на разрешението, не се отразява върху извода за законосъобразност на ИАА на две основания: 1. Съгласно изискванията на чл. 77, ал. 2 ЗОБВВПИ при кандидатстване за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7 императивно се явява и представянето от заявителите на заверен билет за лов съгласно Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). По силата на специалната норма на чл. 23 ЗЛОД билетът за лов следва да е заверен за съответната календарна година, за да е на лице право на ловуване. В случая жалбоподателят не е представил заверен билет за лов за 2024 год. 2. По-късната заверка на ловния билет, а именно след датата на издаване на отказа, реално не представлява пречка за ново искане за издаване на разрешение за ловни цели, след обследване от страна на компетентния орган на останалите изисквания на закона.

Правилен е изводът на АССО, че наличието на "основателна причина", обосноваваща по несъмнен начин необходимостта от придобиване, съхранение, носене или употреба на огнестрелно оръжие, е материалноправна предпоставка за издаване на разрешение, т. е. ЗОБВВПИ дава възможност за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица само за посочените в закона цели и при условие, че е налице необходимост, надлежно обоснована и доказана пред компетентния административен орган.

Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал.1, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ обаче, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. Ето защо, неоснователно е възражението на Г. за обоснована необходимост по смисъла на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ в частта за късото огнестрелно оръжие отнесена към необходимостта от осъществяване на охранителна дейност. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че не е посочена и обоснована основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, и този извод е съответен на доказателствата по делото, както правилно е приел състав на АССО. Охранителната дейност е търговска такава, а Г. подава заявлението си като физическо лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В конкретния случай жалбоподателят не е доказал съществуването на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, което представлява пречка за издаване на разрешение за носене на оръжие.

Като е направил извод за законосъобразност на така оспорения отказ, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на ВАС