Решение № 7565 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1250/2020 г.

Решение № 7565 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1250/2020 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. М., търсеща закрила от [държава], чрез адв. В. Нилсен, против решение № 7350/26.11.2019 г. по адм. дело № 4016/2019 г. на Административен съд София-град, I отд., 12 състав, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2016/29.03.2019 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет – отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационната жалбоподателка счита, че постановеното решение е неправилно и необосновано, а направените правни изводи са в противоречие с фактите и доказателствата, приложени по преписката. В тази връзка развива подробни съображения и моли съдебното решение да бъде отменено и да се постанови съдебен акт съобразно правилата на чл. 221, ал. 2 – 5 от АПК. В открито съдебно заседание касаторката - редовно призована, се явява лично и с адв. Войнов, който поддържа касационната жалба, представя доказателства и моли същата да бъде уважена, обжалваното решение да бъде отменено и преписката да се върне на административния орган. Лично жалбоподателката чрез назначения й преводач от персийски език заявява, че живота й е в опасност, моли преписката да се върне за преразглеждане и да й бъде разрешено да остане да живее тук. Ответникът - Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянов, оспорва депозираната касационна жалба, а по същество твърди, че чуждата гражданка не е направила релевантни искания нито по чл. 8, нито по чл. 9 от ЗУБ, а решението за отказ от международна закрила е правилно и обосновано, с оглед на което и първоинстанционният съд е възприел същите изводи в своето решение. Затова прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, в срок, но по същество е неоснователна. Първоинстанционният съдебен акт е правилен и следва да се остави в сила. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба на Д. М. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, което е станало на датата 09.12.2019 г. видно от приложената "разписка"; подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 7350 от 26.11.2019 г. по адм. дело № 4016/2019 г., в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд София – град, Първо отделение, 12 състав, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. М., [гражданство], срещу решение № 2016/29.03.2019 г. на председателя на ДАБ при МС, с което е постановен отказ да й бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че подадената пред него жалба е допустима, но е неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, има необходимото съдържание, в това число фактически и правни основания за издаването му предвид изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ. На следващо място съдът е констатирал, че е спазена процедурата по разглеждане на молбата за международна закрила в производството по общия ред, тъй като е съставен регистрационен формуляр; Евродак-дактилоскопна карта; искано е и получено становище от ДАНС; връчени са указания на разбираем език – фарси и е проведено лично интервю в присъствието на преводач. За да достигне до извода за материалната законосъобразност на обжалваното решение съдът е приел, че жалбоподателката не е представила достатъчно доказателства за основателността на молбата за международна закрила нито на основание преследване поради религиозни причини в страната й по произход по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, нито на основание, че при връщането й в [държава] ще бъде подложена на забраненото третиране по чл. 2 и чл. 3 от ЕКЗПЧ или в нарушение на принципа за забрана на връщане по чл. 33 от Женевската конвенция за бежанците, чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, чл. 18 от Хартата за основни права на ЕС, относими към предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Съдът е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства и мотивирано е приел, че съществуват противоречия и нелогичност на изложението на фактите, както и че не следва да намери приложение принципа "при съмнение в полза на кандидата". Но въпреки това съдът е обсъдил възможността за предоставяне на закрила за част от фактите, заявени във връзка с приложението на чл. 8 от ЗУБ. Установено е по твърдението на чужденеца, че същата е била задържана от неизвестни лица, а впоследствие, че тези лица са от полицията и за три дни – след посещение на домашна църква, няма данни иранските власти да са свързали чужденката със смяна на религията й. Съдът е установил, че същата е напуснала [държава] легално и ако властите са имали каквито и да е подозрения свързани със смяна на религията, са могли да предприемат мерки или да предприемат наблюдение. Също така не се е установило, че по време на престоя на чужденката в [държава] по нейни думи около 4 месеца, същата да е била обезпокоявана или задържана от официалните власти на каквото и да е основание. На следващо място е установено от първоинстанционния съд, че чужденката нито образува групи на християни, нито е водач на домашна църква, нито заявява, че извършва "евангелизъм". Съдът е приел, че липсват данни, че преди заминаването й от [държава] властите са установили, че е приела [вероизповедание], поради това при завръщането й не може да се очаква, че към нея непременно ще бъде проявен интерес и подложена на преследване поради религиозни причини. На следващо място, за да попадне в приложното поле на основание по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, преследването следва да съставлява нарушаване на основни права на човека, или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост съобразно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, следователно съдът е приел, че в настоящия случай дори да са налице данните за задържането на чужденката за три дни след посещение на домашна църква, предвид бездействието на властите до напускането на [държава], както и легалното й напускане, не следва да се квалифицират като достатъчно тежко посегателство, нито са повторяеми. Въз основа на това е направен извода, че не е налице преследване на религиозна основа спрямо чужденката от иранските власти и правното й положение не попада в хипотезата на чл. 8, ал. 1 и ал. 4 от ЗУБ. Съдът е приел за неотносими към основанията за предоставяне на международна закрила твърденията, че чужденката е била малтретирана от баща й, тъй като не проявявала необходимото усилие за ежедневни молитви като [вероизповедание], както и че в [държава] са ограничени възможностите за преминаване към [вероизповедание] и практикуването му. На следващо място съдът мотивирано е приел, че е неприложим принципа за забрана за връщането, така както е предвиден по чл. 33 от Женевската конвенция за бежанците и чл. 4, ал. 3 от ЗУБ или чл. 5 от Квалификационната директива, тъй като чужденката не е влязла в страната за да търси закрила поради това, че е била преследвана в страната си по произход, която без съмнение е [държава], както и че същата е твърдяла, че отначало не са имали намерение да остават в страната, дори са имали закупени билети в двете посоки. Твърденията на чужденката, че разпространявала чрез всички платформи в Интернет и Фейсбук обстоятелството, че е приела [вероизповедание] и на персийски език за което е възможно да разберат властите в [държава], са преценени от съда като осъзнати действия, с цел за получаване на закрила и узаконяване престоя й на територията на страната. Административният съд е направил извода, че дори и властите да узнаят за настъпилата промяна в религията на чужденката, то същото не представлява основание за предоставяне на закрила. Следователно изключващите основания по чл. 8, ал. 6 и чл. 9, ал. 3 от ЗУБ са относими в настоящия случай. Съдът е приел за недоказано приемането на [вероизповедание] в България съставляващо израз или продължение на убежденията на чужденката в [държава], поради констатираните противоречия. Твърдението за приемане на [вероизповедание] е въведено в производството по молба за закрила на по-късен етап едва след подаването на молбата за закрила и допълнението й от 12.12.2018 г., представено на 14.12.2018 г. в ДАБ. Въз основа на това е прието за обосновано установеното от административния орган в административния акт, че формалното приемане на [вероизповедание] е извършено с цел обосноваване на материално-правно основание за закрила. На следващо място е приет за необоснован довода, че административният орган не е събрал информация и не се е позовал на такава за положението на завръщащите се в [държава] граждани, които са се обърнали в [вероизповедание] от [вероизповедание], както и за нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ относно набавяне на информация за страната по произход и във връзка със зачитането на принципа за забрана за връщане. Преценката по чл. 9 от ЗУБ е свързана със сигурността на страната по произход, като е известно, че в [държава] няма вътрешен въоръжен конфликт и обществената ситуация не може да се квалифицира като обуславяща извода за безогледно насилие, като при преценката за сигурна страна на произход не се допуска прилагането на необоримата презумпция за сигурна страна и за сигурността на гражданите на тази страна. Съдът е приел, че в двете справки от 2019 г. и 2017 г. се съдържат идентични данни за общата ситуация в [държава], която следва да се счита за мирна и безопасна страна според регионалните стандарти. В първата по време справка се разглежда положението на религиозните малцинства в [държава]. Установено е, че чужденката не е принадлежала към религиозно малцинство, нито е претендирала, че е приела друга религия в [държава]. Относно положението на завръщащите се лица в [държава], в справката от 2019 г. са посочени данни от доклад на австралийското министерство на външните работи и търговията. Съобразно тях правителството на [държава] не проявява интерес към завръщащи се граждани, подали молба за закрила и получили отказ. Съдът е приел, че по отношение на твърденията на чужденката, че е малтретирана от баща си през целия й съзнателен живот по причини, свързани с религиозната й принадлежност по рождение, то тези данни противоречат на друго нейно изявление свързано с това, че е завършила университет. От данните по справката е видно, че обучение в университетите се предоставя на граждани на [държава], изповядващи [вероизповедание]. Като неприемливо за съда е било твърденето, че ако е имала непозволени отклонения при упражняването на задълженията си като [вероизповедание], на чужденката ще й бъде позволено да завърши държавен университет, без да бъде преследвана от религиозната полиция на [държава] – "Басидж". За нелогично е прието от съда изявлението на чужденката за постоянен тормоз от нейния баща, тъй като според заявеното, свободно заедно с майка си е напуснала [държава] първо за да отиде до Турция, но там не им харесало и са се завърнали обратно, както и че обмислят да напуснат [държава], след което подали документи за визи за България. На последно място съдът е приел, че чужденката не е доказала преследване на религиозна основа, а също не обосновава, че е изправена пред риск от нарушение на правото й на живот, или на човешко или унизително отношение, надхвърлящи определен праг на търпимост, поради религиозната й принадлежност, обуславящи извода за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ. Въз основа на изложеното е направен крайния извод, че правилно административният орган е установил, че не са налице основания за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и е отхвърлил молбата. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд София - град (накратко АССГ). Обосновано АССГ е заключил, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и при спазване на процесуално-правните разпоредби. Административният съд задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателката (сега касатор) и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Не е налице твърдяното нарушение, че съдът не е санкционирал допуснатото от страна на административния орган нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съдът е приел този довод за необоснован. Видно е, че административният орган е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпроса относно сигурността на страната му на произход, с което е изпълнил изискването на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Неоснователен е довода за необоснованост на обжалваното решение. Напротив, в него подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ в контекста на бежанската история на чужденеца. Правилно решаващият съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани, е приел, че не са налице материалноправните основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно тази разпоредба статут на бежанец в Република България (РБ) се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от Д. М. факти не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Правилно АССГ е счел, че са налице съществени противоречия в бежанската история на чужденката, но дори да се приеме за достоверно твърдението на чужденката, че е била задържана за три дни от неизвестни лица, а в последствие, че тези лица са от полицията – след посещение на домашна църква, няма данни иранските власти да са свързали чужденката със смяна на религията й. Още повече, че това е бил единствен случай, а също така видно от доказателствата по делото Д. М. е напуснала [държава] легално и в случай, че властите са имали каквито и да е подозрения за смяна на религията, са могли да предприемат съответните действия, а дори напротив, чужденката в бежанската си история не е навела съображения да е била обезпокоявана или задържана от официалните власти по време на престоя й в [държава], който е бил около 4 месеца. Отделно от това, от данните за положението на религиозните малцинства в [държава] е видно, че засегнати от арести, осъждане и под наблюдение са лица, които прозелитират или са водачи на домашни църкви, а от заявеното в бежанската история на чужденката става ясно, че същата не образува групи на християни, както и че не е водач на домашна църква. Също така не са представени доказателства, че Д. М. преди да замине от [държава] е приела [вероизповедание] и властите да са установили това обстоятелство, поради което при завръщането й в държавата й по произход не може да се очаква, че ще бъде подложена на преследване поради факта, че е [вероизповедание] или поради религиозните си възгледи. Друг довод, изложен от жалбоподателката чрез адв. Нилсен е, че чужденката би била преследвана, ако се върне в родината си поради своята принадлежност към определена социална група – представител на лицата, приели [вероизповедание]. По делото липсват данни, че чужденката действително е променила религията си в резултат на нейната дълбока убеденост и осъзната решимост. В този смисъл само и единствено представеното Свидетелство за кръщение № 218 от 29.12.2018 г. (л. 31 от делото), както и представената служебна бележка от Християнска църква "СИОН" - София (л. 107 от делото) не доказват вътрешно убеждение за промяна в религиозната й принадлежност, още повече, че Свидетелството за кръщение е от 29.12.2018 г., а представената първоначално молба за международна закрила е от 07.12.2018 г., което води до извода, че чужденката е приела [религия] религия около три седмици след депозиране на молбата за международна закрила в Република България, т. е., същата не е изповядвала тази религия в държавата си по произход, което е в противоречие на твърдяното от нея по време на интервюто пред административния орган. Въз основа на тези факти може да се обоснове извода, че приемането на [вероизповедание] е нарочно и е с цел да се получи международна закрила. Дори да се приеме, че Д. М. е посетила домашна християнска църква, което е било еднократно действие и което е довело до еднократно задържане от непознати, които в последствие се оказали полицаи, то това не доказва, че същата е приела [вероизповедание]. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В конкретния случай не се установява лицето да е било принудено да напусне [държава] поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на Д. М. поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от нея в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е била принудена да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че чужденката е била принудена да отпътува от [държава] поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната е станало легално със закупен двупосочен билет, от което може да се обоснове извод, че същото се дължи на лични причини. Отделно от горепосоченото, правилно административният съд е приел, че по отношение на твърденията на чужденката, че е била малтретирана от баща си през целия й съзнателен живот по причини свързани с религиозната й принадлежност по рождение, то същите противоречат с направеното изявление като тези за мястото, където е завършила университет като няма данни, че семейството й се е преместило заедно с нея и е била наблюдавана и през този период. Видно е от представената справка, че обучение в държавен университет се предоставя на граждани на [държава], изповядващи [вероизповедание], поради което не може да се приеме, че ако е имала непозволени отклонения при упражняването на задълженията си като [вероизповедание], на същата щеше да й бъде позволено да завърши университет, без да бъде преследвана. В тази насока АССГ е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, даваща основание за предоставяне на хуманитарен статут и тогава, когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Административният съд е изследвал цялостната обстановка в [държава], съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай не се установява по безспорен начин чужденката да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Така установеното от първоинстанционният съд не се променя от представените в касационното производство писмени доказателства – Справка относно [държава], съдържаща Общо положение в страната и Актуална политическа и икономическа обстановка (към 08.05.2020 г.) и Заключение на Европейския съюз, касаещо [държава]. Неоснователен е довода отнасящ се до постановено решение от друг състав на АССГ по отношение на майката на чужденката. На първо място следва да се посочи, че чуждата гражданка Д. М., която е пълнолетна, е подала лично за себе си молба за международна закрила, съответно има самостоятелна регистрация и за същата е проведено самостоятелно производство. Затова предоставената информация и доказателствата в административното производство следва да се преценява самостоятелно дали са налице основания за предоставяне на бежански статут, респективно хуманитарен такъв. На второ място се констатира, че така цитираното съдебно решение не е влязло в сила, същото е обжалвано, въз основа на което е образувано административно дело пред Върховния административен съд, но към настоящия момент не е налице произнасяне и респективно окончателен съдебен акт по този казус няма. С оглед изложеното, доводите в касационната жалба се преценяват като неоснователни и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,