Решение № 6892 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2122/2013 г.

Решение № 6892 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2122/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ваклин Димитров Чаушев, от гр. Кърджали, против Решение № 178/12.12.2012 г., постановено по адм. д. № 101/2012 г. по описа на Административен съд Кърджали. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ваклин Димитров Чаушев с искане за прогласяване нищожност на Заповед № ДК-02-ЮЦР-366/17.06.2011 г. на Началника на РДНСК Южен централен район. С процесната заповед е наредено премахване на незаконен строеж "Надстройка над съществуваща сграда и покрита тераса", находящ се в ПИ № 011282, по КВС на с. Горно Къпиново, общ. Кирково, обл. Кърджали. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Настоящият съд намира, че не са налице основанията за твърдяната от жалбоподателя нищожност. Съгласно доктрината и константната съдебна практика нищожният административен акт не поражда целените от автора му правни последици. Нищожният акт не може да бъде годна правна основа на друг акт. Тъй като нищожният административен акт не поражда правни последици, няма нужда да се отменя; нищожността може само да се прогласи, след като бъде констатирана и това има декларативно, а не конститутивно действие, в смисъл на отменително действие. За да е нищожен един административен акт, той трябва да страда от толкова тежък и съществен порок, водещ до такива радикални нарушения на законността, които да не могат да бъдат премирани дори и с временно и неокончателно действие на акта. В тази връзка нищожен административен акт може да бъде акт, издаден от некомпетентен орган, или акт, издаден при материална незаконосъобразност до степен да е лишен изцяло от законова опора - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, или е издаден при сериозно противоречие с такива, а съществено засяга права на своите адресати. В административното право е общоприето, че всеки отделен случай изисква самостоятелна преценка на действителността на административния акт, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат. Основанията за обявяване нищожност на административния акт са: нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. според спецификата на случая. Неоснователен е касационният довод за нищожност на процесната заповед като издадена при липса на материална компетентност. Твърди се от касатора, че процесната покрита тераса не съставлява строеж по смисъла на на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, а е преместваем обект по чл. 56 ЗУТ. Не е съобразено изменението на разпоредбата с бр. 61/2007 г., ДВ. Съгласно текста на тази приложима редакция на чл. 56 ЗУТ, преместваемите обекти се определят не по вида и конструкцията им, а според предназначението - увеселителни обекти, преместваеми обекти за търговски и др. обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане. Предвид това процесният обект не съставлява преместваем такъв по предназначение, а и функционалната му свързаност със сградата сочи на строеж /съоръжение/ по § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, следващо категорията на основния строеж и подлежащо на премахване по реда на чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, при безспорност на обстоятелството, че е изградено без издадено по надлежния ред разрешение. В този смисъл не подлежи на съмнение, че компетентният орган е този, постановил оспорената заповед, а именно - ДНСК. Съобразно експертизата - строежът е от шеста категория, но заповедта е от 17.06.2011 г., т.е. дата предхождаща изменението на ЗУТ от 26.10.2012 г., съобразно което компетентен е кметът. Неоснователни са твърденията за липса на предмет на заповедта, т.е. "не съществува обект като разпоредения за премахване с описаните размери и местоположение". Видно от доказателствата по делото е, че предметът на заповедта е определяем, тъй като разликата в размерите на обектите, описани в заповедта на началника на РДНСК ЮЦР Пловдив и в заключенията по назначените СТЕ не е съществена. Правилно решаващият съд е приел, че наведените от Чаушев основания касаят евентуална незаконосъобразност, а не нищожност на заповедта. Настоящият състав намира, че липсват основания за нищожност, тъй като не са налице такива съществени пороци при издаването на заповедта, които да я правят нищожна. Пред настоящата инстанция касаторът не навежда конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 1 - 3 АПК, по които се дължи произнасяне, а навежда доводи срещу оспорения акт, по които първоинстанционния съд се е произнесъл изчерпателно. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав