Решение № 9059 от 28.9.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на М Сървисис ЕООД, подадена чрез адв. Венелинова срещу решение 1325 от 15.11.2022 г., постановено по адм. дело 1587/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) 1-ОП от 23.08.2022 г., издадена от директора на Дирекция Контрол при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Варна. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че в него липсват мотиви. Твърди, че складът на дружеството е склад на едро и там не се извършва продажба на стоки на дребно. На въпросната дата Н. Илиев на длъжност началник склад е извършвал разтоварна дейност с мотокар, когато от съседният склад се появила жена, която го изнудила да й даде чипс и крекери, като му казала, че ще припадне от глад, като парите са оставени, но не са приети от служителя. Изложени са и съображения, че в обжалваната ЗПАМ липсват мотиви във връзка със определения срок на ПАМ. Няма твърдения и данни за извършени предходни нарушения от дружеството. Според касатора ПАМ не е съобразена с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа за съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 АПК. Изложени са и съображения, че не е изяснена собствеността на процесните стоки, за които се твърди, че не е издаден касов бон, тъй като склада се ползва и от друго дружество. Иска обжалваното решение да бъде отменено като вместо него се постанови акт по същество, с който да бъде отменена заповедта. Ответникът директорът на Дирекция Контрол при ТД на НАП - Варна не взима становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ 1-ОП от 23.08.2022 г., издадена от директора на Дирекция Контрол при ТД на НАП Варна, с която на М Сървисис ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект, представляващ склад, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. От събраните в административната преписка и в съдебното производство доказателства, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че при проверка на 10.08.2022 г. в 10:20 часа в търговски обект, представляващ склад, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от дружеството, била извършена контролна покупка на 1 бр. чипс и 2 бр. крекери на обща стойност 5.23 лв., заплатени в брой, за която не бил издаден фискален касов бон от наличното устройство. В разпечатания касов отчет също не била отразена покупката. Установена е касова разлика в размер на 5.23 лв. За нарушението бил съставен протокол. Констатациите от протокола били описани в обжалваната заповед, с която административният орган наложил на дружеството ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта за срок от 7 дни. При тези фактически констатации, съдът е приел от правна страна, че като лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, дружеството не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита посредством фискално устройство извършените продажби като издаде фискален бон в момента на плащането. Посочил е, че компетентният административен орган действа в условията на обвързана компетентност да наложи принудителна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Преценил е, че заповедта съдържа мотиви и съображения защо административният орган е определил 7-дневен срок на мярката. Съдът е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя, че в склада се съхраняват стоки на трето лице, което щяло да претърпи вреди, в случай на ефективно изпълнение на мярката. В тази насока съдът е обсъдил представеният договор, но е приел, че в него не е посочено място на съхранение. По тези съображения е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Решението е неправилно. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба Н-18/13.12.2006 г., чл. 3, ал. 1 от която задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредба Н-18/2006 г., фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. В конкретния случай, по делото е безспорно установено, че търговецът не е изпълнил задължението си за регистриране чрез издаване на касова бележка за извършената продажба от работещото в обекта фискално устройство, в какъвто смисъл е изискването на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Законовата норма предвижда запечатване на обекта за срок до 30 дни, което налага извършване на преценка във всеки конкретен случай за какъв срок да бъде наложена мярката, като бъде мотивирана продължителността на запечатването на обекта с целта, която то преследва. В случая административният орган не е изложил мотиви, които да обосновават продължителността на срока от 7 дни, за който е запечатан обектът и не е извършил анализ за тази цел на конкретните факти, установени при проверката. По отношение на срока за прилагане на принудителна административна мярка в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 ЗДДС максимум до 30 дни издателят на акта е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответния срок за конкретното дружество. Това е така, доколкото при прилагане на чл. 186, ал. 1, б. а ЗДДС административният орган действа при обвързана компетентност и следва да наложи принудителна административна мярка при установяване на административното нарушение. В същото време когато определя срока на запечатването, органът действа при оперативна самостоятелност, което се вижда от използвания от законодателя израз до 30 дни. Изискването за мотивиране на административните актове се отнася за всички административни актове, издадени и при двата вида компетентност на административния орган като императивно изискване за законосъобразност. Изложените в заповедта за налагане на принудителна административна мярка мотиви не са конкретни, а общо формулирани и могат да бъдат отнесени към всеки търговец. Наложената ПАМ, според мотивите й цели да гарантира, че всички лица /в частност провереното лице/ ще спазват законовите норми. Заповедта, с която се налага ПАМ е обвързана с конкретно лице и конкретно нарушение. Мотивите на административния акт не могат да бъдат общи и да касаят нарушителя в частност. Преценката, която извършва административния орган при условията на оперативна самостоятелност следва да е съобразена с конкретиката на нарушението и условията при които е установено. Първоинстанционният съд неправилно е посочил, че актът е мотивиран и значение при определяне срока за запечатването имат видът и местоположението на търговския обект. Липсата на конкретни мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт. Липсата на мотиви относно срока на мярката препятства и преценката за съответствието на целта на административния акт с целта на закона като критерий за законосъобразност на акта. Ето защо, като е потвърдил оспорената заповед, издадена в нарушение на изискванията за мотивиране на акта по отношение на определения срок за налагане на принудителната мярка, административният съд е постановил решение при неправилно приложение на относимите към упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган правни норми. Това изисква решението да бъде отменено и предвид установените факти да бъде постановено решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Касаторът не е претендирал разноски пред административният съд и пред касационната инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат. По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,