Решение № 5867 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16545/2013 г.

Решение № 5867 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16545/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на управителя на Националния осигурителен институт - гр. София, срещу решение № 6453 от 25.10.2013 г. по адм. дело № 1568/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 13-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответницата - Лилия Радоева Иванова с местожителство в Испания, чрез процесуалния си представител адвокат Симеонов, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 6453 от 25.10.2013 г. по адм. дело № 1568 от 2013 г. Административен съд - София-град, първо отделение, 13-и състав, е отменил решение № 4 от 21.01.2013 г. на управителя на Националния осигурителен институт - гр. София, с което е потвърдено разпореждане № 5109143237 с изх. № 94Л1-1143-5 от 15.10.2012 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина при дирекция "Европейски регламенти и международни договори" на Националния осигурителен институт - гр. София. Съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. С молба вх. № 8507 от 26.03.2013 г. жалбоподателката е представила 38 броя ведомости, заповед № 1 от 7.03.2005 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, подписана от нея и работодателя й, както и удостоверение обр. УП-3 изх. № 1 от 26.06.2012 г. Тези доказателства обаче не са били заверени за верността им с оригинала съгласно изискването на чл. 183 ГПК. В съдебното заседание, състояло се на 4.06.2013 г., съдът е приел цитираните доказателства. Това процесуално действие представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Представянето на тези доказателства в определената от процесуалния закон форма е било задължително и с оглед обстоятелството, че органите на НОИ са твърдели, че ведомостите за заплати не са били подписани към момента на периодите, за които се отнасят, и от своя страна с административната преписка са представили ведомости за заплати, които не са подписани както от представляващия фирмата, така и от жалбоподателката като получател. Освен това в представените в същото съдебно заседание писмени бележки процесуалният представител на НОИ поддържа теза, че тези ведомости са антидатирани. Въпреки това съдът е приел, че цитираните писмени доказателства не са оспорени от ответника. Действително в мотивите към решението си решаващият състав на АССГ не се е позовал пряко на тези ведомости, а на седем броя ведомости за 2003 г. и три броя за 2002 г., които са били надлежно заверени, а за останалите е направил изводи, че те са били представени на административния орган в оригинал, а и данните съвпадали с тези от персоналния регистър на НОИ. Изследването на представените от жалбоподателката 38 броя ведомости е съществено за спорните правоотношения, тъй като десетте ведомости, на които съдът се е позовал, обхващат малък период от време спрямо спорния период - 1.02.2002-7.03.2005 г. За него следва да бъде безспорно установено към кой момент са били съставени и подписани ведомостите за заплати на Иванова. Последната е оспорила представените от ответника неподписани екземпляри и е представила подписани такива, а органите на НОИ твърдят, че представените от Иванова екземпляри на ведомостите са антидатирани. При това положение съдът е следвало да открие производство по оспорване на тези документи, да изиска представянето им в оригинал и при необходимост да назначи експертиза за изследване на оригиналите. Наред с изложеното се съобразява също така, че едва с писмените бележки от 1.10.2013 г. процесуалният представител на жалбоподателката е представил в заверен препис трудов договор № 8 от 1.02.2002 г. и допълнително споразумение № 9 от 29.12.2002 г. към този трудов договор. Приемането на тези доказателства е от съществено значение за спора предвид тезата на НОИ, че между управителя на фирмата и Иванова не е бил сключен трудов договор и не е възникнало трудово правоотношение като основание за възникване на осигуряването. След представянето на тези писмени доказателства съдът е следвало да отмени хода по същество и да насрочи отново делото в открито съдебно заседание за тяхното приемане и изразяване на становище от ответника. Цитираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила препятстват касационната инстанция да се произнесе по правилността на приложението на материалния закон. Спорът е останал неизяснен от фактическа страна, тъй като в хода на съдебното дирене част от доказателствата, които са съществени за спорните правоотношения, не са приети по надлежния ред, а другата част са представени след приключването на устните състезания и даването на ход по същество. По изложените в тези мотиви съображения обжалваното решение се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София-град. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационният жалбоподател не е поискал такива, а и изходът на спора не е изяснен към настоящия момент. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,