Решение № 16258 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8589/2018 г.

Решение № 16258 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8589/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Николов от [населено място] срещу Решение № 458/19.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1196/2017 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 17-0338-000624/14.11.2017 г. на началник група към ОД МВР-София, РУ Самоков за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца". В касационната жалба и допълнението към нея са изложени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Има оплаквания, че съдът неправилно е отхвърлил доказателственото искане за разпит на свидетел за установяване на точния час на пристигане в болницата за медицинско изследване на кръв за установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Ответникът – началник група към ОД МВР-София, РУ Самоков, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. Николов от [населено място] срещу Заповед № 17-0338-000624/14.11.2017 г. на началник група към ОД МВР-София, РУ Самоков за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) - "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца". От фактическа страна съдът е приел за установено, че В. Николов е управлявал лек автомобил на 26.10.2017 г. около 22, 23 часа в гр. Самоков, ул. "Подридна", като при проверка на контролните органи е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор, за медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Процесната заповед е издадена въз основа на АУАН № Д019174/26.10.2017 г., връчен при отказ на В. Николов. Изготвен е талон за изследване № 338000-5989 от 26.10.2017 г., в който е отразен отказ на водача да бъде извършено изследване с техническо средство. В талона е удостоверено уведомяване на лицето В. Николов, че следва да се яви във ФМСП-гр. Самоков до 45 минути от връчването на талона за изследване. Талонът е връчен на В. Николов на 26.10.2017 г. в 22, 40 часа. В първоинстанционното производство не се спори, че водачът е закъснял с 10-15 минути да се яви в болницата – закъснението не се отрича от жалбоподателя. Направено е доказателствено искане за разпит на брат му за установяване на причините за закъснението, а именно, че водачът първо е минал да вземе брат си, за да управлява автомобила на връщане от болницата, в случай че се установи с медицинското изследване употреба на алкохол. Съдът е отхвърлил доказателственото искане с мотиви, че разпит на брата на водача не е необходим, тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се спори, че водачът не се е явил в определения час за медицинско изследване. Представен е амбулаторен лист № 8401/26.10.2017 г., в който не са попълнени резултати от изследване на съдържанието на алкохол в кръвта. При снемане на анамнезата е записано, че Николов е изпил две водки. От правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, въз основа на която съдът е формирал правилни правни изводи за законосъобразност на заповедта. Защитата на касационния жалбоподател е вътрешно противоречива и се изгражда на твърдения, които взаимно се изключват. Първоинстанционният съд правилно е установил, че по делото не се спори, че водачът се е явил със закъснение за изследване, без да доказва основателни причини за закъснението. В касационната жалба също се посочва, че водачът се е явил със закъснение. За първи път в допълнението към касационната жалба се твърди, че всъщност водачът се е явил навреме, но имало бой на роми, поради което със закъснение бил приет в болницата и неправилно медицински фелдшер Даскалова е отказала да му вземе кръвна проба. В подкрепа се възпроизвеждат свидетелски показания на брата на жалбоподателя, въпреки че в касационната жалба има оплаквания, че такъв разпит въобще не е бил допуснат и в действителност такъв разпит не е проведен в първоинстанционното производство. С допълнението към касационната жалба е представено писмено обяснение на медицински фелдшер Даскалова и медицинска сестра Петкова, което в частта на отразения час на явяване на Николов (трети ред от ръкописния текст) съдържа поправка на цифрите, за която няма отбелязване от кого и кога е извършена, а на ред 10 и 11 се посочва, че не е спазен часът на явяване. Така представеното доказателство не опровергава извода на съда, че водачът се е явил със закъснение за изследване, поради което правилно медицинските лица не са взели кръвна проба за изследване. По делото са безспорно установени материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяната на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение