Решение № 6084 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4306/2017 г.

Решение № 6084 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4306/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. АПК . Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Г., подадена чрез старши юрисконсулт Н. С. срещу решение № 5 от 16.02.2017 г. по адм. дело № 189/2016 г. на Административен съд Г., с което са отменени предписания, дадени с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР-1633203 от 23.08.2016 г. от Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Г., и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че е недопустимо в производство по оспорване на индивидуален административен акт да се осъществява инцидентен контрол за съответствие със закона на нормативен административен акт. По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу дадените предписания. Ответникът - "ЕКСПАЛ БЪЛГАРИЯ"АД чрез пълномощника адвокат Д. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14- дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5 от 16.02.2017 г. по адм. дело № 189/2016 г. Административен съд Г. е отменил предписания, дадени с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР-1633203 от 23.08.2016 г. от Дирекция "Инспекция по труда" -гр. Г., и е присъдил разноски. Съдът е приел, че в случая, в цех "Думилитаризация" има девет сгради с посочено производствено предназначение, като сграда 10 D е с предназначение разопаковане на боеприпаси според Разрешението за ползване. Посочил е, че административният акт не съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК- не са посочени фактически и правни основания за издаването на акта. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че на 22 и 23.08.2016 г. инспектор от Дирекция "Инспекция по труда - Г." и Директорът на Дирекцията, контролни органи по смисъла на чл. 404, ал. 1 във връзка с чл. 399 от КТ, са извършили последваща проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в "ЕКСПАЛ БЪЛГАРИЯ"АД, със седалище и адрес на управление гр. Г., квартал Ч., в складове за взривни вещества. Обстоятелствата относно проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 1633203 от 23.08.2016 г., част от който са наложените две задължителни предписания-принудителни административни мерки /ПАМ/, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. С предписание № 1, дадено на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника по безопасността на труда при взривни работи, изисква от проверяваното дружество в склада за взривни материали към цех "Демилитаризация" да се поставят съгласувани с органите на МВР списъци с подписите на лицата, имащи право да разрешават получаването на взривни материали и имащи право да посещават склада за взривни материали, а срокът за изпълнение е 20.09.2016 г. С предписание № 2, дадено на основание чл. 5, ал. 1 от Приложение 4 към чл. 70 от Правилника по безопасността на труда при взривни работи, изисква проверяваното дружество да изготви паспорт на склада за взривни материали към цех "Демилитаризация", който да бъде поставен на видно място в склада, като е определен срок за изпълнение 20.09.2016 г. Процесните ПАМ - задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са оспорени в срока по чл. 84, ал. 1 от АПК по административен ред пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", който с решение от 12.09.2016 г. е отхвърлил жалбата на дружеството. По делото са събрани гласни доказателства. Според показанията на свидетеля З. С. процесните предписания са дадени по повод на сграда D10, която не е склад, а производствено помещение. От тази сграда започват всички процеси за демилитаризация, като процесът започва с пристигане на боеприпасите от склад, отваряне на опаковките, сепариране на опаковките и поставяне на изделията в транспортни опаковки за последваща операция, идентификация на изделието. Свидетелят сочи, че за всяко производствено помещение има определен норматив, сметнат още в инвестиционния проект, който в конкретния случай е 700 кг тротилов еквивалент; в инвестиционния проект има посочен максимален брой работни места - в случая 4, като достъпът е организиран, всеки един работник има поставена задача и работи на определено работно място. Според свидетеля складовете в предприятието са отделно, като производствените помещения нямат собствени складове. От показанията на свидетелите А. Н. и К. К. се установява, че при проверка на процесната сграда към цех "Демилитаризация" в нея имало около 40-50 сандъка с боеприпаси, предназначени за демилитаризиране. В помещението е имало табела с допустимото количество взривни материали, които могат да се съдържат в него. Според свидетелите, при проверката, извършена в работното време на Дирекция "Инспекция по труда" - Г., което е от 9.00 до 17.30 часа, в процесната сграда не е имало работници, нямало работни места и нищо, от което да е видно, че се касае за работно помещение, а не за склад. С. К. сочи, че само процесното помещение им е било представено като склад към цех "Демилитаризация", а базисните складове са отдалечени и оттам произтича необходимостта от такъв междинен склад за дневното количество боеприпаси. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно първоинстанционният съд е отменил задължителните предписания. Касационната инстанция не споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви във връзка с характера и приложението на Правилника по безопасността на труда при взривните работи, и извършения инцидентен контрол за съответствието със закона на този подзаконов нормативен акт. Останалите мотиви на административният съд, изложени във връзка с отмяната на ПАМ, касационната инстанция споделя изцяло. Правилно първоинстанционинят съд е приел, че процесната сграда D10 не представлява склад, а производствено помещение от цех Демилитаризация с предназначение "Разопаковане на боеприпаси" съгласно технологичния процес с норматив за взриви вещества 700 кг ТНТ еквивалент. Сградата е въведена в експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-52/23.10.2007. Правилата за съхраняване на взривни материали в складове за различни от правилата за държането на материали в производствените помещения. Обстоятелството, че в сградата се държат взривни материали, които са предмет на демилитаризация, не я определя като склад. Тези материали като количество към момента на проверката не са надхвърляли норматива от 700 кг. За пълнота следва да се посочи, че инспекторите не са посочили в протокола количеството на взривните вещества, които са се намирали в сградата в деня на проверката. Правилен е и вторият извод на първоинстанционният съд- индивидуалният административен акт не съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В случая не са изложени обстоятелства, които са наложили издаването на ПАМ. Ако административният орган е приел, че процесната сграда фактически се използва за междинен склад, е следвало да изложи подробни доводи в тази насока и обоснове необходимостта от предписанията. Задължителните предписания представляват административен акт и като такъв те следва да отговарят на изискванията, както на специалния закон - чл. 404 КТ, така и на общия закон - АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисква като задължителен реквизит на административния акт излагане на фактически основания за издаването му. При липса на такива в константната съдебна практика се приема, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което задължително води до отмяната му. По изложените съображения решението- предмет на съдебен контрол от касационната инстанция, не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора основателно се явява искането на ответника за заплащане на направените разноски в касационното производство. Жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на "ЕКСПАЛ БЪЛГАРИЯ"АД сумата от 300,00/триста/лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, както и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,