Решение № 1258 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10275/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Р. Т., притежаващ [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Русе, [адрес] и съдебен адрес в същия град, пл. Средец, 2, ет.1, офис 2, адвокат Т. М. Т., против Решение 2219/16.07.2024 г. на Административен съд Русе, V ти състав, постановено па адм. д. 25 по описа за 2024 г. по описа на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на Т. Р. Т. срещу РА Р 03001823001838 091 001 от 11.09.2023 г., издаден от Н. Бонева, на длъжност началник сектор в ТД на НАП Варна, орган, възложил ревизията и П. Иванова, на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, ръководител на ревизията, който акт е потвърден с Решение 243/01.12.2023 г. на директора на Д ОДОП Варна при ЦУ на НАП. В полза на Националната агенция по приходите гр. София е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 458,62 лева. В КЖ се твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че в производството по чл.122 ДОПК в тежест на приходните органи е установяване на основанията за провеждане на ревизията по този ред, което в случая не е направено по делото. Т. Р. Т. изпращал чрез куриерската служба пратките от името и за сметка на Спартак 2018 ЕООД, което било установено чрез гласните доказателства. Съдът не изследвал обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.8, т.12, т.13 и т.14 ДОПК. За да е налице критерия системно с цел реализиране на печалба , органът трябвало да докаже наличието на печалба. Т. Т. моли чрез адвокат пълномощника си по съображения, изложени в писмени бележки, да бъде уважена КЖ, да се отмени РА и да му бъдат присъдени направените разноски. Срещу тази жалба е депозиран писмен отговор от процесуалния представител на Д ОДОП - Варна, който счита, че тя е неоснователна. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователностна КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено подаването на касационната жалба от страна по делото, в срока по чл.211 АПК което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По делото е установено следното: Ревизионното производство е образувано със ЗВР Р 03001823001838 020 001 от 31.03.2024 г., издадена от Н. Бонева началник сектор Ревизии в Д Контрол при ТД на НАП Варна, касателно ревизиран период 01.01.2021 г. до 31.12.2021 година. Предмет на ревизията са задължения, както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, ДООО за самоосигуряващо се лице. Срокът за завършване на ревизията е изменен с последваща заповед. По време на ревизията е констатирано, че Т. Т. е местно ФЛ по смисъла на ЗДДФЛ, с постоянен адрес в гр. Русе, [адрес]; не е регистриран като ЕТ и по ЗДДС; работил е по трудово правоотношение в Спартак 2018 ЕООД за времето от 15.10.2020 г. до 25.01.2023 г. и не е подавал декларация по чл.50 ЗДДФЛ. Връчено е по електронен път ИПДПОЗЛ. В Протокол П 03001822198196 073 001 от 07.02.2023 г. е отбелязано, че Т. Р. Т. е едноличен собственик и управител на Автосервиз Тодорови ЕООД, регистрирано на 24.03.2017 г., като дружеството е подавало ГДД за 2017 г. и за 2018 година. Регистрирано е по ЗДДС на 05.04.2017 г. и е дерегистрирано на 02.10.2019 година. Приходните органи са констатирали наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК, а именно: по т.1 до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по нея; по т.2 съществуват данни за укрити приходи или доходи; по т.4 липсва/не е представена счетоводна отчетност. Връчени са уведомления по чл.17, ал.1, т.2 ДОПК и по чл.24, ал.1 ДОПК. Връчено е искане за представяне на декларация по чл.124, ал.3 ДОПК и е направен анализ на обстоятелства по чл.122, ал.2 от този кодекс. Приходните органи са констатирали въз основа на събрани доказателства от Изипей АД, че Т. Р. Т. е получил 49 превода от различни ФЛ и ЮЛ, на обща стойност 6 850 лева, а чрез документите от Еконт експрес ООД е установено, че Т. Т. е изпратил множество пратки, съдържащи авточасти до различни лица, за което е получил суми чрез наложени платежи в общ размер на 35 828 лева. Получил е също така 11 парични превода на обща стойност 2 622,40 лева с посочено основание за тях: капаро/аванс за авточасти . Снети са писмени обяснения от ФЛ, което е заявило, че е работило по трудово правоотношение със Спартак 2018 ЕООД, чиито управител е личето С. Г.. Според обясненията на Т., той е вземал наложените платежи от куриерите, предавала ги е на управителя Георгиев, след което не се е интересувал какво се случва по нататък, а и за което липсвали документи. Извършена е насрещна проверка на Спартак 2018 ЕООД, като по реда на чл.32 ДОПК му е връчено ИПОДЗЛ. Осъществена е справка в информационния масив на НАП, доказваща, че Спартак 2018 ЕООД е регистрирано в ТР на 06.12.2018 г. с предмет на дейност: строителни е ремонтни дейности, сделки с недвижими имоти, движими вещи, покупка на стоки с цел продажба и други. Дружеството не е подавало за 2021 г. декларация по чл.92 ЗКПО, не е регистрирано по ЗДДС, има регистриран ЕКАПФ за обект строителни услуги . Съгласно депозираните уведомления по чл.62 КТ, в Спартак 2018 ЕООД са били назначени 26 лица за периода от 01.01.2019 г. 31.12.2022 година, на различни длъжности: готвач, сервитьор, рецепционист в хотел, снабдител, прислужник хотел, технически сътрудник, строителен работник, общ работник по поддръжка на сгради. На базата на тези констатации, приходните органи са счели, че Спартак 2018 ЕООД не е осъществявало продажба на авточасти. Изпратени са искания до Ауто електроникс 1 ООД, (говорило, че не е купувало резервни части), ПУЛ Сервиз Варна ЕООД, (закупило двигател за лек автомобил без фактура, след проведен телефонен разговор от лице, обяснило, че е собственик на автоморга в Русе), МираФиори клуб ЕООД, (декларирало, че не е закупувало авточасти втора употреба), З. К., (закупило чрез обява резервна част от автоморга, без фактура), В. Я., (авточастите били поръчани чрез интернет сайт, контакта е направен по телефона, частите са изпратени чрез Еконт експрес ООД,а сумата е платена при доставката, няма документи). Административният съд се е мотивирал, че РА е законосъобразен и обоснован, т.к. са налице обстоятелства по чл.122 ДОПК, към данъчната основа е приложена ставка от 15% и е определен дължим данък в размер на 5 081,39 лева. Изчислени са дължимите вноски за ДОО: невнесени авансови вноски в размер на 673,40 лева, окончателна изравнителна вноска за ДОО 2 097,32 лева, общо начислени лихви 420,79 лева; вноски за ДЗПО: невнесени авансови вноски в размер на 227,50 лева, окончателна изравнителна вноска 708,56 лева, общо начислени лихви 227,45 лева; вноски за ЗЗО: невнесени авансови вноски в размер на 364 лева, окончателна вноска за доизравняване 1 133,69 лева, общо начислени лихви 227,45 лева. Съставен е РД, срещу чиито констатации не е подадено възражение,ъ след което е издаден и процесния РА. Индивидуалният административен акт е оспорен изцяло пред директора на Д ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който го е потвърдил. Съдът е разпитал като свидетели М. В. Н. и С. С. Н., обяснили пред съда, че техният работодател Спартак 2018 ЕООД е разполагал с база в [населено място], в двора на ТКЗС, където е развивана основната дейност по разглобяване на автомобили и продажбата на авточасти. Свидетелите не знаят да е извършвана строителна дейност, пускани са обяви в интернет сайтове, а Т. отговарял за поръчаните части и занасял частта в Еконт експрес ООД. Управител на дружеството бил С. К. Г., който пътувал из РБ и имал много фирми. В тефтер се записвали сумите от продадените части. Пълномощно, че Т. действа от името и за сметка на Спартак 2018 ЕООД, било изискано и представено в куриерската фирма месеци по късно. До тогава в товарителниците Т. бил отбелязван в качеството му на изпращач и като получател на сумите. Пълномощното обаче, както и други писмени доказателства не са събрани по време на първоинстанционното производство. Липсват документи за отчетността на продаваните стоки, за които свидетерите са твърдяли, че са записвани в тефтер. Административният съд е преценил РА, като издаден от компетентен орган, в надлежна писмена форма, при спазване на материалните и процесуални изисквания на закона. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Административният съд е формулирал подробни и убедителни мотиви, към които настоящият касационен състав препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. В производството пред ВАС, Осмо отделение не са събрани нови писмени доказателства, опровергаващи мотивите на първоинстанционния съд, който е обсъдил всички доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доказващи наличието на основанията по чл.122 ДОПК, обосноваващи провеждането на ревизията по този особен ред. Констатациите на акт, издаден по особения ред на чл.122 ДОПК, се считат за верни, щом са подкрепени с убедителни писмени доказателства, както е в конкретния казус. Видно е, че в товарителниците като изпращач и получател е записван Т. Р. Т., а не търговското дружество. Свидетелските показания не могат да установят различни клаузи от трудовия договор, съставен в писмена форма. Още повече, че показанията са снети от лица, намиращи се в служебна зависимост от управителя на дружеството и са непоследователни. Данните за факти и обстоятелства, посочени от свидетелите и относими към правния спор, остават изолирани и не се подкрепят от останалите събрани доказателства. Така например липсват документи, сочени от свидетелите пълномощно, тефтер и други подобни. Касаторът на свой ред не е конкретизирал в жалбата си, кои точно обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК не са съобразени при формиране на облагаемата данъчна основа и определяне на дължимите задължения по ЗДДФЛ и осигурителни вноски и лихвите върху тях. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: В касационното производство Директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП е защитаван от юрисконсулт, който е поискал да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 1 458,62 лева. С оглед на резултата по делото, в полза на НАП София следва да се присъди сумата в размер на 1 458,62 лева юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение