Решение № 5469 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8407/2010 г.

Решение № 5469 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8407/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, против решение № 1545/18.05.2010 г., постановено по адм. дело № 9071/2009 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 2000901456/04.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София град. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е прогласил за нищожен РА в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 01/28.02.2008 г., като е приел, че органът по приходите е излязъл извън времевите рамки на ревизията. Според касатора нищожност на РА не може да се обяви само за отделна фактура, а освен това съдът не е отчел обстоятелството, че ревизията включва първия данъчен период след регистрацията на дружеството по ЗДДС и именно в този период същото е декларирало право на приспадане на данъчен кредит по въпросната фактура за наличните към датата на регистрацията активи. Относно частта от решението, с която съдът е отменил РА в частта, с която не е признато право на данъчен кредит по фактура № 02/01.04.2008 г., касаторът поддържа, че съдът неправилно е преценил фактите по спора и не е взел предвид основанията на органите по приходите за непризнаване право на данъчен кредит. Поддържа, че фактурата е неправомерно издадена, тъй като с нея са префактурирани разходи, направени в полза на друго лице и ревизираното дружество не е имало основание да заплати тези разходи. Освен това, ако се приеме, че ревизираното дружество е направило плащанията по фактурата към "Вада 07" ООД по силата на споразумение за заместване в дълг, то това плащане представлява финансова услуга по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС и е освободена доставка. По съображения в този смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Анимус Посиденди" АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Петър Иванов Стоянов, оспорва жалбата, като в писмени бележки от пълномощника адв. Емилия Станкова се излагат съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е прогласил РА за нищожен в частта относно фактура № 01/28.02.2008 г., тъй като същата е включена в справката-декларация за първия данъчен период, който попада в обхвата на ревизията. В частта, с която е отменен РА счита, че съдът не е обсъдил подробно сключения между страните договор за заместване в дълг и доводите, че се касае за финансова услуга, която е освободена доставка. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град, по жалба на "Анимус Посиденди"АД, е обявена нищожността на ревизионен акт № 2000901456/04.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София - град, потвърден с решение № 1582/13.11.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. София, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по фактура № 01/28.02.2008 г., издадена от "Вада 07" ООД. С решението съдът е отменил същия РА в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по фактура № 02/01.04.2008 г., издадена от "Вада 07" ООД. Осъдил е дирекция "ОУИ" да заплати на дружеството направените разноски по делото в размер на 1650 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че по отношение на фактура № 01/28.02.2008 г. органът по приходите, е излязъл извън времевата си компетентност, определена със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 806875/20.11.2008 г. и ЗВР № 901456/26.02.2009 г., в които изрично е посочен ревизиран период от 28.03.08 г. до 31.10.08 г. Процесната фактура е издадена на 28.02.08 г., а освен това не целият месец март е обхванат от ревизията, а само 4 дни от него, поради което органите по приходите неправилно са приели, че фактурата е включена в ревизирания период. По тези съображения съдът е направил извода, че РА е нищожен в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10000 лв. по фактура № 01/28.02.08 г. Относно частта от РА, с която не е признато право на данъчен кредит по фактура № 02/01.04.2008 г. съдът е направил извода, че не е налице основание по чл. 70, ал. 5 ЗДДС и неправилно е отказано декларираното право. Предмет на фактурата са разходи за ремонт ТЦ "Младост 1", съгласно протокол, на стойност 41577,68 лв. и ДДС в размер на 8315,53 лв. и остатък аванс, съгласно тристранно споразумение, на стойност 107862,84 лв. и ДДС - 21572,56 лв. Съдът е изложил последователно съдържанието на сключените договори и споразумения, които имат значение за правния спор. Посочил е, че според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, договорът за заместване в дълг между "А. Д. А. " ЕООД и "Анимус Посиденди"АД е намерил счетоводно отражение, както в счетоводството на жалбоподателя, така и в това на "Вада 07" ООД; при същите две дружества са отразени издадените по между им фактури, а при "Вада 07" ООД са отразени доставките, свързани с преустройството на наетия от "Наркооп София"АД имот. Съдът е приел за неправилен извода на органите по приходите, че по фактура № 02/01.04.08 г. неправилно са отразени разходи за ремонт на наетата сграда, след като данъчните събития са настъпили през 2007 г. и 2008 г. В тази връзка е посочил, че изрично със споразумение от 28.02.08 г. между "Вада 07" ООД и "Анимус Посиденди"АД е прието последният да възстанови на "Вада 07" ООД всички направени разходи и плащания за обекта, след тяхното префактуриране. Доколкото се касае за ремонт на нает актив данъчното събитие според съда следва да се определи по реда на чл. 25, ал. 3, т. 6 ЗДДС, като договора за наем е прекратен по взаимно съгласие на 17.03.08 г. В тази връзка според съда неправилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурата в размер на 21572,56 лв. с предмет - остатък от аванс към "Метатрон МТ" ООД. Съдът е приел за неоснователни доводите на приходната администрация, че тристранното споразумение от 28.02.08 г. към договора от 01.07.07 г. е след прехвърляне на собствеността върху имота, поради което на собственика не можели да се противопоставят права на трети лица. Съдът е посочил, че това споразумение е сключено въз основа на предходно споразумение от 21.02.08 г. между "Наркооп София"АД, "Вада 07" ООД и "Анимус Посиденди"АД с цел избягване на правни спорове. Като се е позовал на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, съдът е приел, че вписаният договор за наем би бил в сила за приобретателя поне до 27.02.2009 г., поради което страните са имали право в рамките на свободата на договаряне да уредят отношенията си. По тези съображения, съдът е отменил РА в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 02/01.04.2008 г. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. В частта, с която съдът е прогласил за нищожен РА № 2000901456/04.06.2009 г. относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10000 лв. по фактура № 01/28.02.2008 г., издадена от "Вада 07" ООД, решението е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и нарушение на съществени процесуални правила. По делото е безспорно, че ревизираното дружество е регистрирано по ЗДДС на 28.03.2008 г., както и че фактура № 01/28.02.2008 г. е включена в дневника за покупките и справката-декларация за първия данъчен период след датата на регистрацията, като по същата е претендирано право на данъчен кредит на основание чл. 74 ЗДДС за налични към датата на регистрацията активи. Съгласно чл. 87, ал. 2 ЗДДС данъчният период е едномесечен и съвпада в календарния месец, а според ал. 3, първият данъчен период след датата на регистрацията обхваща времето от датата на регистрацията до последния ден, включително на календарния месец, през който е извършена регистрацията по този закон. В съответствие с тези разпоредби, за ревизираното дружество, първият данъчен период след регистрацията обхваща периода от 28.03.2008 г. до 31.03.2008 г. Поради това, именно за този период е възложено извършването на ревизията по ЗДДС със ЗВР № 806875/20.11.2008 г. и ЗВР № 901456/26.02.09 г. Ревизираното дружество е упражнило правото си по чл. 74 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит за закупени или придобити по друг начин активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по ЗДДС, като в съответствие с чл. 75, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС е упражнило това право, като е включило фактура № 01/28.02.08 г. през първия данъчен период от регистрацията си по ЗДДС. След като първият данъчен период попада във времевия обхват на ревизията, а правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура е упражнено през този данъчен период, то проверката относно законосъобразното упражняване на това право е било в правомощията на органите по приходите, на които е възложено извършването на ревизията, съгласно цитираните по-горе ЗВР. Тези органи, съответно - компетентният орган да издаде РА, определен със заповедта за определяне на компетентния орган, не са излезли извън времевия обхват на ревизията, поради което не е налице приетото от първоинстанционния съд основание за нищожност на РА в тази част. Съдебното решение в обсъжданата част е неправилно и следва да бъде отменено и поради това че липсва произнасяне по същество относно законосъобразността на обжалвания РА в частта относно правото на данъчен кредит по фактура № 01/28.02.08 г., делото следва да основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В частта, с която съдът е отменил РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 29888,10 лв. по фактура № 02/01.04.2008 г., издадена от "Вада 07" ООД, решението е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Видно от съдържанието на самата фактура, предмета на същата е посочен по следния начин: 1. "разходи за ремонт ТЦ Младост 1, съгласно Протокол" - с данъчна основа 41577,68 лв. и 2. "остатък аванс, съгласно тристранно споразумение" - с данъчна основа 107862,84 лв.; размерът на данъчната основа по фактурата е общо 149440,52 лв., а на ДДС - 29888,10 лв. Към фактурата е приложен протокол, озаглавен "Протокол за префактурирани услуги, съгласно договор за заместване в дълг между "АДА" ЕООД и "Анимус Посиденди"АД", с подзаглавие "Разходи, направени от "Вада 07" ООД за ТЦ-Младост". В този протокол в табличен вид са описани видове услуги и стойностни по т. т. 1-8 включително /товарна услуга - 480 лв., разбиване с чук - 3180 лв., направа на ограда - 6600 лв., проектиране - 7500 лв., разрешително за строеж - 2954,68 лв., инвестиционен проект - 18863 лв., надзор при проектиране - 200 лв., консултантска услуга проектиране - 1800 лв./, а по т. 9 е посочено - "остатък от аванс Метатрон" на стойност 107862,84 лв., или общо по протокола /т. 1-9 вкл./ - 149440,52 лв. В първоинстанционното решение правилно са отразени по съдържание договорите и споразуменията, на които се е позовало ревизираното дружество в обясненията си относно основанието, на което е издадена фактура № 02/01.04.2008 г. /Същите се отнасят и за фактура № 01/28.02.2008 г., но поради това че правото на данъчен кредит по нея не е предмет на произнасяне по същество от настоящата инстанция, същата няма да бъде коментирана/. Тези договори и споразумения, както са посочени и от съда, са следните: С договор за наем на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията на 26.03.2007 г., между "Наркооп София" АД като наемодател и "Вада 07" ООД като наемател, е предоставен за ползване недвижим имот в гр. София, жк "Младост 1", състоящ се от 4 подобекта със застроена площ 1045 кв. м., като в т. 3.3., б. "г" от договора е предвидено, че наемателят има право да извършва в имота основни ремонти, преустройства и реконструкции, променящи съществено цялостния облик на имота, като средствата за тези ремонти са за сметка на наемателя. На 01.07.07 г. между "Вада 07" ООД като възложител и "Метатрон МТ" ООД като изпълнител, е сключен договор за ремонт на същия недвижим имот. Със споразумение от 21.02.08 г. между "Наркооп София"АД, "Вада 07" ООД и "Анимус Посиденди"АД, е прието последният да замести "Вада 07" ООД в договора от 01.07.07 г. за извършване на ремонтни дейности, като в същото време заплати всичко заплатено до този момент по договора; "Наркооп София"АД и "Вада 07" ООД се задължават да прекратят сключения между тях наемен договор, след което имотът да бъде прехвърлен на "Анимус Посиденди"АД от "Наркооп София"АД, заедно с всички подобрения, направени от "Вада 07" ООД. С договор за заместване в дълг от 26.02.08 г. между "А. Д. А. " ООД и "Анимус Посиденди" АД, предвид това че "А. Д. А. " ООД е титуляр на вземане от "Вада 07" ООД, произтичащо от договор за допълнителна парична вноска от съдружник, "Анимус Посиденди"АД се е съгласил да замести "Вада 07" ООД като длъжник за задължение в размер на 340178 лв. Собствеността върху имота е прехвърлена от "Наркооп София"АД на "Анимус Посиденди"АД с нот. актове № 169 и № 170 от 27.02.08 г. С допълнително споразумение от 28.02.08 г. към договора от 01.07.07 г., сключено между "Вада 07" ООД, "Метатрон МТ" ООД и "Анимус Посиденди"АД, всички права и задължения на възложителя "Вада 07" ООД се прехвърлят на "Анимус Посиденди"АД. Със споразумение от 28.02.08 г. между "Вада 07" ООД и "Анимус Посиденди"АД, е уговорено последният да възстанови на "Вада 07" ООД всички направени до момента разходи и плащания за обекта - търговски център, след тяхното префактуриране. Със споразумение от 17.03.08 г. между "Наркооп София"АД и "Вада 07" ООД е прекратен по взаимно съгласие съществуващия между тях договор за наем. Според настоящия състав, при съвкупния анализ на така удостоверените с писмени съглашения отношения между различни лица, сред които и ревизираното лице и издателя на процесната фактура, както и предвид съдържанието на самата фактура и протокола към нея, се налага извода, че тази фактура не удостоверява облагаема доставка /доставки/ на стоки или услуги, поради което за ревизираното лице не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Според чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставка на стоки по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, според чл. 9, доставка на услуги е всяко извършване на услуга, а според чл. 8, услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от закона е предвидено, че доставчик е лицето, което извършва доставката на стока или услуга, а получател е лицето, което получава стоката или услугата. Както се посочи по-горе, според съдържанието на процесната фактура, извършените плащания са по две пера - първото за разходи за ремонт "ТЦ Младост 1", като според приложения към фактурата протокол тези разходи са описани в т. т. 1-8 включително. Между страните по делото е безспорно, че се касае за разходи, които са извършени въз основа на договора от 01.07.07 г., сключен между "Вада 07" ООД като възложител и "Метатрон МТ" ООД като изпълнител, относно ремонт на наетия от "Вада 07" ООД недвижим имот, находящ се в гр. София, жк "Младост 1", представляващ търговски център. В същия смисъл са и представените по делото фактури, с получател "Вада 07" ООД и издадени от различни търговци за извършени услуги във връзка с този ремонт. Видно от фактурите, същите са с различни дати през периода от м. 05/2007 г. до м. 03/2008 г. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, която е изслушана по делото се установява, че "Вада 07" ООД като получател по тези фактури е декларирал право на приспадане на данъчен кредит, което не е коригирано при издадения на същото дружество акт за прихващане или възстановяване. Предвид липсата на доказателства или твърдения за обратното, следва да се приеме, че въпросните доставки са били осъществени към датата посочена в съответната фактура. Тези доставки са изпълнени от лицата, издатели на фактурите към "Вада 07" ООД, т. е. тези лица са доставчици, а "Вада 07" ООД е получател и при положение, че за него са изпълнени останалите условия по чл. 68, ал. 1 ЗДДС, именно за него би следвало да възникне право на данъчен кредит, което както се посочи по-горе и е приспаднато от същия през съответните данъчни периоди. Поради това, за услугите за ремонт на "ТЦ Младост 1", които са направени от "Вада 07" ООД в качеството му на наемател и са заплатени на трети лица, съгласно издадени от същите фактури с получател "Вада 07" ООД, няма основание за издаване на данъчна фактура от последния към "Анимус Посиденди" АД. Страните по фактурата нямат качествата, съответно на доставчик и получател по доставките на въпросните услуги. Към датата на извършване на услугите "Анимус Посиденди" АД не е имал никакво основание да получи изпълнението на услугите, а към датата на издаване на процесната фактура не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС. Понятието "префактуриране" няма легално определено значение и не е предвидено като основание за възникване на данъчно събитие. В случая това понятие е използвано, за да бъде оправдано /в смисъл на означено/ плащането на стойността на услуги, извършени в предходен период и в отношенията между други лица. Поради това и предвид изложените по-горе съображения, това "префактуриране" не може да се приеме за данъчно събитие и не поражда право на данъчен кредит за "Анимус Посиденди" АД, посочен като получател по фактурата. В допълнение на изложеното следва да се отбележи, че стойността на извършените ремонтни работи, предвид тяхното естество и несамостойния им характер, по принцип следва да е включена в стойността на недвижимия имот, т. е. в продажната цена по нот. акт № 170 от 27.02.08 г., сключен между "Наркооп София"АД и "Анимус Посиденди"АД. По делото не е изследвано, а и е без значение, дали по тази доставка е ползвано право на данъчен кредит от получателя, но несъмнено ползването на право на данъчен кредит за част от стойността на имота чрез "префактуриране" от трето лице /различно от собственика/ на ремонтни услуги, извършени преди продажбата, е неправомерно. При положение, че е приспаднато право на данъчен кредит за покупката на недвижимия имот, ще е налице двукратно приспадане на данъчен кредит за стойността на ремонтните дейности, а ако не е ползвано право на данъчен кредит поради естеството на доставката или по други причини, то би било налице заобикаляне на закона с цел ползване на данъчен кредит за част от стойността на имота. Не може да бъде споделен довода на първоинстанционния съд, че едва при прекратяване на наемния договор между "Наркооп София"АД и "Вада 07" ООД по споразумението от 17.03.2008 г., е възникнало данъчното събитие за ремонтните услуги съгласно чл. 25, ал. 3, т. 6, вр. чл. 9, ал. 4, т. 2 ЗДДС. В случая посочените разпоредби са неприложими, тъй като разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 6 ЗДДС има значение за отношенията между наемодател и наемател, т. е. тази разпоредба би била приложима при преценката за възникване на данъчното събитие с доставчик "Вада 07" ООД - за извършените в наетия имот ремонтни работи и "Наркооп София" АД, като собственик на имота. Процесната фактура обаче не е между тези лица. Наред с това споразумението от 17.03.08 г. не може да породи целените правни последици, доколкото към тази дата "Наркооп София" АД вече няма качеството на наемодател на недвижимия имот, след като не е собственик на същия. Съгласно чл. 237, ал. 2 ЗЗД вписаният наемен договор има действие по отношение на приобретателя на имота, поради което само той може в качеството си на собственик на имота да прекрати наемния договор /да участва като страна в споразумение за прекратяване на договора/. Наличието на тристранното споразумение от 21.02.08 г. между "Наркооп София" АД, "Вада 07" ООД и "Анимус Посиденди"АД не променя горните изводи. Това споразумение е сключено преди прехвърлянето на собствеността върху имота и уговорките между страните са породили правни последици, но изпълнението на част от тях и по-конкретно относно прекратяването на наемния договор, би могло да бъде валидно осъществено само преди прехвърлянето на собствеността. По изложените съображения, относно частта от предмета по процесната фактура, означен като "разходи за ремонт "ТЦ Младост 1", съгласно протоколи, на стойност 41577,68 лв., не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит в полза на "Анимус Посиденди"АД. Относно второто перо по фактура № 02/01.04.2008 г., означено като "остатък аванс съгласно тристранно споразумение" също не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за "Анимус Посиденди" АД. В самата фактура не е посочено за кое тристранно споразумение става въпрос, тъй като не е индивидуализирано по дата, страни или предмет. Както е видно от изложението по-горе, ревизираното дружество е участник поне в две тристранни споразумения, едното от 21.02.08 г. между "Наркооп София"АД, "Вада 07" ООД и "Анимус Посиденди"АД, а другото - от 28.02.08 г. към договора от 01.07.07 г., сключено между "Вада 07" ООД, "Метатрон МТ" ООД и "Анимус Посиденди"АД, които имат вече посоченото съдържание. Предвид предмета на тези споразумения, въпросният аванс може да се отнася за което и да е от двете. Според съдържанието на протокола, представляващ неразделна част от фактурата, като основание за плащане на сумата 107862,84 лв. е посочено "остатък от аванс Метатрон". "Метатрон МТ" ООД е изпълнител по договора за ремонтни дейности от 01.07.2007 г. с възложител "Вада 07" ООД, а същевременно е страна само по тристранното споразумение от 28.02.08 г. във връзка с прехвърлянето на правата и задълженията по договора от 01.07.07 г. към "Анимус Посиденди"АД като възложител. По своята същност този договор е новация относно страните и по силата на този договор не възниква основание за плащане на суми между "Вада 07" ООД и "Анимус Посиденди" АД. Размяната на парични средства между две лица, без тези суми да представляват насрещна престация за доставка на стока или услуга, не представлява данъчно събитие за целите на облагането по ЗДДС и за такава размяна не възникна право на данъчен кредит. Наред с това, следва да се обърне внимание на факта, че ревизираното дружество поддържа, че сумата 107862,84 лв., посочена като данъчна основа по доставката по т. 2 от процесната фактура, е платена /или "префактурирана", както се твърди/ на основание договора за заместване в дълг между "А. Д. А. " ЕООД и "Анимус Посиденди"АД. Това твърдение на ревизираното дружество е в противоречие както със съдържанието на фактурата, така и със собствените му твърдения и процесуални действия, свързани с доказването в процеса. На първо място, договорът за заместване в дълг от 26.02.08 г. не представлява тристранно споразумение, то е сключено само между посочените две страни. На второ място, от съдържанието на това споразумение е видно, че "Анимус Посиденди"АД поема задължението на "Вада 07" ООД към "А. Д. А. " ЕООД, произтичащо от допълнителна парична вноска от съдружник /по чл. 134 ТЗ/, като в тази насока са представените по делото доказателства относно взетото решение на Общото събрание на "Вада 07" ООД от 29.03.07 г. и последващите анекси, така и доказателствата за плащане на тези вноски, както и заключението на вещото лице по този въпрос. На следващо място, плащането на аванс на "Метатрон МТ" ООД няма нищо общо със заместването в дълг по договора от 26.02.08 г., поне доколкото това е видно от съдържанието на същия договор. Съмнение относно вярното отразяване /представяне в съставените и представените по делото документи/ на действителните отношения между страните поражда обстоятелството, че има несъответствие в посоченото във фактурата основание за коментираното плащане на сумата 107862,84 лв. и съдържанието на протокола към който препраща, а от друга страна - противоречието в съдържанието на самия протокол - между заглавната му част /включително между заглавие и подзаглавие/ и съдържанието по т. 9 Всички тези обстоятелства обосноват извода, че перото по т. 2 от процесната фактура не представлява данъчно събитие, поради което за него не е възникнало право на данъчен кредит. Следва да се добави, че дори и да се приеме, че плащането е на основание договора за заместване в дълг от 26.02.08 г., то също не би било налице право на данъчен кредит за ревизираното дружество, тъй като на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС сделките, свързани с дългове и вземания са освободени доставки, за тях не се дължи ДДС и съответно - не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Затова относно частта от предмета по процесната фактура, означен като "остатък аванс съгласно тристранно споразумение", на стойност 107862,84 лв., не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит в полза на "Анимус Посиденди"АД. По изложените съображения, законосъобразно с процесния РА не е признато право на данъчен кредит по фактура № 02/01.04.2008 г., издадена от "Вада 07" ООД в размер на 29888,10 лв. /при данъчна основа общо 149440,52 лв., представляваща сбор от перата по т. 1 - 41577,68 лв. и по т. 2 - 107862,84 лв./. Като е достигнал до извод в обратния смисъл първоинстанционният съд е постановил неправилно решението, което следва да бъде отменено. Спорът в тази част е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против РА. При този изход на спора, на приходната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес по отхвърлената част от жалбата против РА с настоящото решение. Материалния интерес е в размер на 29888,10 лв. главница, съответстващ на непризнато право на данъчен кредит по фактура № 02/01.04.2008 г., поради което дължимото възнаграждение съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1047,76 лв. За разноските по висящата част от правния спор съдът следва да се произнесе при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение