Решение № 4327 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14474/2009 г.

Решение № 4327 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14474/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Георгиев Стоянов, гр. София, кв. Драгалевци, ул. "Лешникова гора" № 5 и на Стефан Георгиев Стоянов, гр. София, кв. Драгалевци, ул. "Здравец" № 1 срещу решение № 22 от 23.06.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 6072/2008 г. Касационните жалбоподатели считат обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, и за необосновано. Съдът неправилно е приел, че касаторите не се легитимират като собственици на имот пл. № 1224. Не е отчел, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено със съдебно решение по гражданско дело № 6953/1998 г. Неправилно е приел, че решението на поземлената комисия не възстановява правото на собственост, а само установява, че имотът подлежи на възстановяване. Съдът е отчел, че възстановеният имот е нанесен в кадастралния план на София като имот пл. № 1224 и жалбоподателите фигурират в разписния лист, но не е ценил този факт, както и факта, че този имот пл. № 1319 частично стъпва върху имот пл. № 1224. Не е отчел, че имот с пл. № 1319 е следвало да бъде нанесен в кадастралния план за местността, приет с решение на № 50 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столичния общински съвет. С оглед на това е следвало жалбоподателите да бъдат уведомени при съставянето на акта за непълноти и грешки. Неспазването на това изискване прави оспорения акт незаконосъобразен. Молят съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което бъде отменена заповед № РД-09-2-3 от 20.01.2005 г. на кмета на район "Триадица". Ответникът по касационната жалба - кметът на община "Триадица", не взема становище. Ответниците по касационната жалба - Йордан Цветанов Цанов и Лора Димитрова Цанова, считат същата за неоснователна. Жалбоподателите нямат правен интерес от оспорването на заповедта на кмета на община "Триадица", тъй като не са легитимирани като собственици на имота, върху който твърдят, че е нанесен техният имот. Наред с това твърдят, че не е установена идентичност на двата имота. Излагат подробни аргументи за начина на придобиване на собствеността си върху имот пл. № 1319. Считат, че административният орган не е имал задължение да уведомява касаторите за издадената заповед. Молят съда да остави без уважение жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението на съда е неправилно и необосновано. Постановено е в нарушение на чл. 53, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че решение № 2749 от 27.12.1999 г. на Поземлената комисия - Драгалевци, не легитимира касаторите като собственици на имот пл. № 1224, тъй като процедурата по възстановяване на идентичния с него имот № 4841 по плана от 1950 г. не е приключила. Към решението е необходимо да има скица, която да индивидуализира имота. С оглед на това е приел, че не е нужно административният орган да уведомява жалбоподателите за попълването на непълнотите и грешките в кадастъра. Въз основа на това е направил извода, че оспорената заповед за законосъобразна. Този извод на съда е неправилен. Видно от доказателствата по делото с решение № 2749 от 7.12.1999 г. Поземлената комисия в община Драгалевци е възстановила на касаторите, наследници на Георги Стоянов Арнаутски, правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 5, 050 дка, находяща се в регулационния план на "Манастирски ливади", землището на кв. Драгалевци, местност Бяло поле, имот 4841, кадастрален лист 569 от кадастралния план от 1950 г. при индивидуализирани граници. Решението е издадено въз основа на скица, издадена от Софгео на 3.02.1993 г. Скицата възпроизвежда разположението на възстановения имот с пл. № 4841 спрямо съществуващата ситуация, отразена в кадастрален план, изработен през 1974 г., кадастрален лист 569. В съдебното решение от 18.06.1999 г., постановено по гражданско дело № 6953/1998 г., в изпълнение на което е постановено решението на поземлената комисия, е посочено че имот пл. № 4841 включва в себе си имоти с пл. № 802, 622, 622а, 622б, 826 и част от имот без номер. От доказателствата по делото е видно също така, че имот, пл. № 4841 по кадастралния план от 1950 г. е идентичен с имот пл. № 1224 по действащия кадастрален план. А от приложеното по делото писмо на дирекция "Софийски кадастър", Столична община, № ДСК-94-М-7/23.01.2008 г., е видно, че имот пл. № 1224 от кадастрален лист 569 е нанесен в кадастралния план през 2000 г. В приложения разписен лист на обект "Южна градска територия 5-та част" за имот 1224 са вписани наследници на Георги Стоянов Арнаутски. Всички допълнения на кадастралния план с имоти с пл. № 802, 622а, 622б, 622 и 826, идентични с имот пл. № 1224, са процедирани от общинската администрация. С решение № 50 от 30.03.2001 г. по протокол № 24 Столичният общински съвет е одобрил проект за кадастрален, улично-регулационен и застроителен и регулационен план на м. "Манастирски ливади - изток" в граници бул. "Тодор Каблешков", улица между о. т. 117 и о. т. 496, околовръстен път и бул. "България". Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза в изменения план за регулация и застрояване на кв. 46, одобрен със заповед № РД-09-02-86 от 30.03.2001 г., имот пл. № 1224 не е нанесен. Със заповед № РД-09-2-3 от 20.01.2005 г., въз основа на акт за непълноти и грешки № АГ-94-3263 от 28.12.2004 г., е одобрено попълване на имотите граници на поземлен имот с пл. № 1319 от к. л. 569. При издаването на тази заповед жалбоподателите не са уведомявани и не са подписвали акт за непълноти и грешки. Със заповед № РД-09-2-168 от 26.07.2005 г. кметът на район "Триадица" е одобрил изменение на регулационния план на м. "Манастирски ливади - изток", кв. 46, като от урегулиран поземлен имот XI826 и XVIII общ. са образувани урегулирани поземлени имоти XI1319 и XVIII1319. При така установената фактическа обстановка съдът е направил неправилния извод, че касаторите не са се легитимирали като собственици на имот пл. № 1224, поради което за административния орган не е налице задължението по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. Вярно е, че към решението на поземлената комисия не е приложена скица на възстановения имот съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 18ж от правилника за неговото приложение. Но от доказателствата по делото е видно, че възстановеният имот е ясно индивидуализиран, включително с граници и посочване на кадастралния лист. Налице е конкретен обект на собственост. Нещо повече, имотът вече е бил нанесен в кадастъра именно от компетентната техническа служба на общината, която, съгласно чл. 18ж от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е длъжна да издаде скицата. Касаторите са вписани в разписния лист към действащия кадастрален план след възстановяването на собствеността им. Фактът, че в последващия изменен план за регулация и застрояване имотът на жалбоподателите не е нанесен не означава, че те са загубили автоматично правото си на собственост. Напротив, този факт, съотнесен към заключението на вещото лице, че имот пл. № 1319, на ответниците, попада в границите на имот пл. № 1224 на жалбоподателите, е достатъчен, за да обоснове извода, че между касаторите и жалбоподателите е налице спор за материално право. С оглед на това административният орган е следвало не да издава оспорената заповед, а да спази разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР и да отстрани непълнотите и грешките в кадастъра след решаването на спора за материалното право. Ако органът бе спазил разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и бе предоставил акта за попълване на непълнотите и грешките на пряко заинтересованите собственици, каквито са касаторите, съобразявайки се със собствените си извършени преди това действия, то той би установил, че е налице спор за материално право. Като не е съобразил изложеното съдът е постановил неправилно съдебно решение. При основателност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде решено по същество. От доказателствата по делото и изложеното е видно, че оспорваната заповед е постановена в нарушение на чл. 53, ал. 2 и 3 от ЗКИР, поради което е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение второ във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,