Решение № 11438 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6402/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Македонска, чрез адв. Караиванов като процесуален представител, срещу решение 2535 от 12.04.2023 г., постановено по адм. дело 11308/2022 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът министърът на културата, чрез пълномощника си адв. Ламбева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Н. Македонска против заповед РД14-1380/23.09.2022 г. на министъра на културата, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 9 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение за заеманата от нея длъжност директор на дирекция Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности в Министерство на културата, с ранг V старши. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и със съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 108, ал. 1 ЗДСл, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновава извод за изпълнение на предпоставките по чл.107, ал. 1, т. 9 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Приема, че фактът относно длъжността, на която служителката е преназначена не е по-висока от заеманата преди това, не изключва изискването за провеждане на конкурс по чл. 10, ал. 1 ЗДСл. Излага съображения за спазване на принципите, дефинирани в чл. 4 и чл. 6 АПК, както и на целите на ЗДСл, въвеждащ конкурсното начало при назначаване на държавните служители. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите констатации на съда се основават на събраните по делото доказателства, като въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оспорената заповед, с която се прекратява служебното правоотношение на касационната жалбоподателка, е издадена от министъра на културата по повод докладна записка с peг. 24-00-115/20.07.2022 г. на ръководителя на Звено за вътрешен одит и на основание чл. 107, ал. 1, т. 9 ЗДСл. Като фактическо основание за издаването й се посочва неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗДСл за провеждане на задължителен конкурс при постъпване на държавна служба, като при извършеното преназначаване не са спазени принципите за конкурентен подбор и прозрачност. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 9 ЗДСл, посочена като правно основание в оспорената заповед, служебното правоотношение може да бъде прекратено едностранно от органа по назначаване без предизвестие, когато държавният служител е назначен без конкурс, провеждането на който е задължително. В съответствие с доказателствата по делото съдът обосновава правилен извод, че предпоставките на тази норма са изпълнени. По делото се установява, че касационната жалбоподателка е назначена за първи път по служебно правоотношение в същата администрация на длъжност директор на дирекция Връзки с обществеността и протокол в Министерството на културата със заповед РД 14-654/30.06.2022 г. на министъра на културата А. Атанасов, издадена на основание чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗДСл и чл. 28, ал. 6 от Закона за администрацията. По силата на чл. 10, ал. 3, предл. последно ЗДСл за заемането на тази длъжност не се изисква провеждане на конкурс. Нормата предвижда изключение от общото правило по чл. 10, ал. 1 ЗДСл, съгласно което постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс. Със заповед РД14-671/04.07.2022 г. на същия министър на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл и подадено от Македонска заявление с вх. 24-00- 122/04.07.2022 г. същата е преназначена на длъжността директор на дирекция Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности, която длъжност тя заема до прекратяване на служебното й правоотношение с оспорената заповед. Заемането на тази длъжност не попада сред предвидените по чл. 10, ал. 3 ЗДСл изключения от изискването за назначаване след проведен конкурс. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че предпоставките за преназначаване на друга длъжност в същата администрация по чл. 82, ал. 1 ЗДСл и по - конкретно служителят да отговаря на условията за назначаване на тази длъжност се изчерпва до определените в чл. 7 ЗДСл условия, както и до преценка дали изпълнява специалните изисквания по длъжностна характеристика, съответно изключва необходимостта от провеждането на конкурс като предпоставка за заемането й. Провеждането на конкурс, въведено съгласно чл. 10, ал. 1 ЗДСл като условие за заемане на длъжност по служебно правоотношение, има за цел да гарантира максимално добър подбор на кадри в държавната администрация чрез конкуренция, основана на професионални качества - чл. 10, ал. 2 ЗДСл. Изключение от това принципно правило се допуска само в изрично уредени случаи по арг. от чл. 10, ал. 3 и ал. 4 ЗДСл. Тълкуването, че не е необходимо провеждането на конкурс като условие при преназначаване на друга длъжност в същата администрация, е в съответствие с духа на закона тогава, когато служителят заема до преназначаването си в същата администрация длъжност, за която вече е преминал през конкурс или през проведена процедура по конкурентен подбор. Доказателствата по делото в случая не обосновават тази хипотеза, не са наведени и твърдения в този смисъл. Възприемането на обратното становище за наличие на изключение от изискването за провеждане на конкурс в хипотезата на чл. 82, ал. 1 ЗДСл би означавало да се допусне заобикаляне на правилото по чл. 10, ал. 1 ЗДСл посредством първоначално назначаване на длъжност, за която по закон не се изисква провеждане на конкурс и последващо преназначаване на друга в същата администрация, за която не е налице някое от визираните законови изключения. В случая преназначаването на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл е извършено само четири дни след издаване на първата заповед, което сочи на превратно упражняване на власт от страна на органа по назначаването. Неотносими в този смисъл са доводите на касаторката за това, че преназначаването й е на длъжност, която е сходна по степен и ниво на заеманата дотогава. Предвид изложеното изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед е правилен. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 АПК, като извършва преценката си на всички основания по чл. 146 АПК. Събраните доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, при правилно разпределена доказателства тежест в процеса. Изложени са аргументирани съображения по доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на наведените от тях твърдения. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на министерство на културата договореното и платено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лева. При преценка на възражението за неговата прекомерност, направено от процесуалния представител на Македонска, настоящият състав приема, че сумата е в размер, близък до минималния съобразно приложимата в конкретния случай разпоредба на чл. 8, ал. 3 във вр. с § 2а от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, не се явява прекомерна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение