Решение № 9377 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2500/2010 г.

Решение № 9377 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2500/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Добротица-БСК-БЧ" ЕООД, представлявано от Генчо Генчев срещу решение № 2138 от 15.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2900/2008 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 8000687 от 18.4.2008 г., потвърден с решение № 370 от 9.10.2008 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП за данъчни задължения по ЗДДС. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прилага писмени доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови решение, с което се отмени РА и се присъдят направените в двете инстанции разноски. Ответникът-директор на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Административен съд гр. Варна е разгледал като първа инстанция РА № 8000687 от 18.4.2008 г., потвърден с решение № 370 от 9.10.2008 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП за данъчни задължения по ЗДДС на дружеството за данъчни периоди от 1.1.2002 г. - 31.12.2004 г. в общ размер на 326376,17 лв. с начислена лихва 191005,35 лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че правилно органът по приходите се е позовал на разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), за да откаже правото на данъчен кредит. Посочил е, че след като счетоводството на дружеството е изгоряло, последното е било длъжно след като е уведомило администрацията да се снабди с фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си - аргумент от чл. 88, ал. 4 от ППЗДДС (отм.) Споделил е доводите на органите по приходите, че въпреки, че са представени копия от всички фактури, те били заверени от него, а не от доставчика, поради което се приема, че липсвали документи. Ревизията била по чл. 122 от ДОПК и тежестта на доказване била върху касатора и след като събраните от него данни не били достатъчни да оборят констатациите на органите по приходите, то не му се следва и данъчен кредит. Решението е неправилно, постановено е при липса на надлежно установена фактическа обстановка, липса на преценка на всички събрани по делото доказателства и при незаконосъобразни правни изводи. Съдът е повторил доводите и изводите на органите по приходите, без да анализира фактическата обстановка по делото. В административното и съдебното производство са представени голям обем писмени доказателства и е изготвена съдебно счетоводна експертиза, които не са оспорени от нито една от страните. Решението следва да се отмени и да се постанови друго, с което се отмени атакуваният РА по следните съображения: Спорният РА е издаден на основание чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за данъчни периоди от 1.1.2002 г. - до 31.12.2004 г., тъй като документите на дружеството са унищожени вследствие на възникнал на 6.2.2006 г. пожар. Органите по приходите са отказали правото на данъчен кредит за посочените периоди, тъй като от страна на касатора не били представени фактурите в оригинал или в заверено от доставчика копие - т. е. липса на предпоставка по чл. 64, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.) След настъпване на посоченото събитие-пожар, жалбоподателят е уведомил по законовия ред органите по приходите от ТД на НАП Добрич за унищожения архив с уведомително писмо вх. № 70-00-347 от 7.3.2006 г., за което те не спорят. Както и за това, че за голяма част от издадените фактури дружеството се е снабдило с копия. За друга част не е успяло, тъй като за някои от доставчиците, които са дъщерни дружества архивът също е унищожен. Установено е, че е налице обективна невъзможност унищожените при пожара фактури, издадени от трима доставчици - "Добротица-БСК" АД, "Добротица-БСК-Д" ЕООД и "Добротица-БСК-ГТ" ЕООД да бъдат представени или заверени в оригинал или в заверено от доставчиците копие. Но тези фактури, макар и унищожени са съществували към момента на упражняване на правото на данъчен кредит, тъй като са извършени съответните отбелязвания в ДП и СД за съответните периоди, представени пред самите органи по приходите. В тази връзка е и изготвеното по делото заключение на експертизата, което е подробно и е прието в съдебното заседание по делото от 4.11.2009 г. без да бъде оспорено. Констатациите в него са, че тримата доставчици са включили процесните фактури в дневниците за продажби и справките декларации за ДДС за съответните данъчни периоди. Така е доказано деклариране на процесните фактури в отчетните регистри и начисляване на ДДС по тях, т. е. те са издадени на касатора от тримата доставчици и същият е притежавал данъчна фактура към момента на упражняване на правото на данъчен кредит. От друга страна реалността по процесните доставки не е била оспорена от органите по приходите, видно от самите мотиви на РД и РА, където е вписано, че касаторът е закупувал от доставчиците материали и са вложени в производство на бетон, варови и циментови разтвори, а произведената от тях продукция е реализирана, начислен е ДДС. Транспортирането на материалите е извършено от превозвача "БГ Транс"АД, като превозвачът е фактурирал превоза на дружеството и то заплаща транспорта. Освен това няма спор по предходните доставки от "Девня цимент" АД, "Поларис 8" ООД, "Драгоево" ООД, които са продали на прекия доставчик "Добротица БСК"АД инертни материали. Които от своя страна са предадени от превозвача на касатора, вложени са в съответното производство от дружеството и произведената продукция е продадена. Представени са съответните товарителници като от тях се установява видът и количеството на превозваните материали, техният изпращач и получател, както и датата на получаване на материалите. Вещото лице при изготвяне на заключението си е извършило проверка и на счетоводството както на жалбоподателя, така и на преките доставчици, и на предходните такива - "Девня цимент" АД, "Поларис 8" ООД "Драгоево" ООД / кариера Драгоево/, "Ескана" и ЕТ "Банчев-90-Петър Атанасов" и е направило съпоставка между процесните и предходните доставки на материали, с оглед наличие на разминавания в количествата. Всички тези данни се потвърждават и от допълнително представените в цялост РА № 8000686/18.4.2008 г. на "Добротица БСК"АД, в който не са направени корекции по процесните доставки и са приети, че са реално извършени, както и от РА № 8000688/18.4.2008 г. на "Добротица-БСК-Д" ЕООД. Тъй като спорът е и относно размера на непризнатия кредит и съответно дължимия ДДС и лихви, в тази насока доказателство, неоспорено от страните е заключението на съдебно счетоводната експертиза по първи вариант, без доставките от "БТК"АД, тъй като по отношение на тях няма никакви оплаквания в касационната жалба - дължимост на ДДС в размер на 9959,11 лв. и съответните лихви. Данните в него са, че дължимият ДДС за процесния проверяван период е в размер на 9959,11 лв. и съответните лихви към тази главница. В тази част решението следва да бъде оставено в сила, а в останалата, поради основателността на касационната жалба, да бъде отменено. Следва да се постанови решение по същество на спора, с което се отмени РА в частта над посочената сума. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция на касатора се следват направените за двете инстанции съдебни разноски в общ размер на 23000 лв., съответен на отменената част от РА. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение