Решение № 2772 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10971/2013 г.

Решение № 2772 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10971/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане, предявено от адв. Георги Стоянов, като пълномощник на Недялко Недялков, Станка Ивнова и Станка Симова за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК на решение № 610 от 05.12.2011 г. по адм. дело № 183/2011 г. на районен съд - Горна Оряховица в частта за Решение № 10-0Б/29.08.2002 г., решение № 10-Б/05.08.2002 г., протокол № 59/31.01.2002ги протокол № 363/12.04.2001 г. С него е отхвърлен като неоснователен предявения от тях установителен иск, с който са искали да се приеме за установено по отношение на ОС "Земеделие" гр. Червен бряг, че Решение № 10-0Б/29.08.2002 г., решение № 10-Б/05.08.2002 г., протокол № 59/31.01.2002 г. и протокол № 363/12.04.2001 г. са неистински документи. Представят описаните в искането за отмяна писмени доказателства. Ответната страна не взема становище по молбата за отмяна. Искането за отмяна е направено от надлежни лица, в срока по чл. 240 от АПК и e процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството пред районния съд е по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ с предявени установителни искове по чл. 124, ал. 3 от ГПК. Образувано е по жалба, подадена от адв. Стоянов, като пълномощник на Недялко Недялков, Станка Ивнова и Станка Симова срещу ОС"Земеделие" Червен бряг по преписка № 504/1992 г. Твърдели са, че описаните решения: № 10С/5.12.2000 г.; № 10-ОБ/3.4.2001 г.; № 10-Б/21.5.2001 г.; № 10-0Б/29.08.2002 г., решение № 10-Б/05.08.2002 г.; № 10-ОБ/5.08.2002 г.; № 10-ОБ/5.8.2002 г. и протоколи № 59/31.01.2002 г. и № 363/12.04.2001 г. са нищожни административни актове, тъй като от страна на ОС "Земеделие" са предсатвени фалшифицирани документи и документи с невярно съдържание, които се отнасяли за техни имоти и за които жалбоподателите не са били уведомени. С решението чиято отмяна се иска Районен съд - Горна Оряховица е прогласил нищожността на решения № 10С/5.12.2000 г.; № 10-ОБ/3.4.2001 г. и 10-Б/21.05.2001 г., като в останалата част по отношение на решение № 10-ОБ/5.08.2002 г.; № 10-/29.8.2002 г. и протоколи № 59/31.01.2002 г. и № 363/12.04.200 е отхвърлил предявените искове. В настоящото отменително производство, молителят представя писмени доказателства - решение № 217/2012 г. и решение № 716/2013 г. по гр. д. № 788/2011 г., по описа на РС Павликени, потвърдени с решение № 211/2013 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело № 10185/2013 г. Твърди, че с тях се установява, че е прогласена нищожноста на решение № 10/24.08.1992 г. на ПК гр. Червен бряг /сега ОСЗ/, постановено по преписка № 504/ със заявител Георги Хинков Хинков, наследник на Неделчо Хинков Недялков. Твърди, че въз основа на този нищожен индивидуален административен акт са издадени последващите актове на ОСЗ, чиято нищожност иска да бъде прогласена - решения № 10-ОБ/5.08.2002 г.; № 10-/29.8.2002 г. и протоколи № 59/31.01.2002 г. и № 363/12.04.2002 г. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК, е допустимо при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК, отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство като основание за отмяна са посочени разпоредбите на чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, според които заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, както и ако актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съда или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Доколкото се касае за отменително производство, то следва съдът да анализира представените от молителя решения № 217/2012 г. и решение № 716/2013 г. по гр. д. № 788/2011 г., по описа на РС Павликени, потвърдени с решение № 211/2013 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело № 10185/2013 г. Преценката е с оглед на обстоятелството, дали те имат характер на нови писмени доказателства, установяващи нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Както се приема в практиката на Върховния административен съд, под обстоятелства се имат предвид факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или на доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, да не са били включени в доказателствения материал, но не трябва да бъдат новосъздадени, т. е. да са възникнали след приключването на устните състезания. Касае се за новооткрити юридически или доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били известни на страната, поради което не са и заявени пред съда и не са били взети предвид при постановяване на акта, чиято отмяна се иска. Твърдението за новооткрития факт трябва да е подкрепено с писмено доказателство, което доказва съществуването му. Писменото доказателство трябва да е новооткрито или да е съществувало към деня на приключване на устните състезания, но страната да не е разполагала с него, въпреки, че го е сочила в становището си. Писменото доказателство не трябва и да е новосъздадено. Преценени от тази гледна точка, двете решения, на които основно се позовават молителите, нямат характер на нови писмени доказателства, които да не са били известни на страните. Поради това те не подлежат на анализ в отменителното производство. Дори обаче да се анализира информацията в тях, ще се установи, че те не разкриват обстоятелства, които да имат съществено значение за спора. Напрактика с цитираните съдебни решения е прогласена нищожност на Решение № 10/24.08.1992 г. на Поземлена комисия град Червен бряг /сега ОСЗ/. Това решение не е било предмет на производството по гр. д. № 183/2011 г. по описа на районен съд Горна Оряховица и по отношение на него няма произнасяне на съда, за да може да се иска неговата отмяна. Видно от диспозитива, съдът е отказал да прогласи нищожността на решения № 10-ОБ/5.08.2002 г.; № 10-/29.8.2002 г. и протоколи № 59/31.01.2002 г. и № 363/12.04.2002 г., които са различни от разгледания административен акт в производството по гр. д. № 788/2011 г. по описа на Районен съд - Павликени, което се сочи като основание за отмяна. Още повече, че в представените по делото доказателства самите молители твърдят, че са сезирали РС град Тетевен с искане за прогласяване на нищожността на решение № 10- ОБ/ от 5.08.2002 г., по което искане е налице решение на съда. Твърди се също така и за други висящи съдебни производство по отношение на процесните административни актове на ОСЗ град Червен бряг. Претендирано е от молителите отменително основание по чл. 239, т. 3 от АПК. Това основание е посочено от молителите, но не е обосновано и не са представени доказателства, от които да се правят изводи за неговото наличие. Съгласно чл. 239, т. 3 от АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Разпоредбата е относима по отношение на влязло в сила решение на съд, с което спора за законосъобразност на оспорен административен акт е разрешен по същество. В процесния случай тази хипотеза на отмяна на влязло в сила решение не е налице. С приложените съдебни решения на Районен съд - Павликени № 217/2012 г. и решение № 716/2013 г. по гр. д. № 788/2011 г., потвърдени с решение № 211/2013 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело № 10185/2013 г. е прогласена нищожността на Решение № 10/24.08.1992 г. на Поземлена комисия град Червен бряг/ сега ОСЗ/, което не е било предмет на производството пред Районен съд - горна Оряховица и по отношение на това решение няма произнасяне на съда с решението, чиято отмяна се иска. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че не са налице материалноправните предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 3 от АПК Така извършеният анализ на представените от молителя документи води до извода, че не са налице условията на чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК, поради което искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение